Онзи ден биха журналиста Иво Никодимов. Вчера софийски нотариус и нейната дъщеря. Преди месец акушерка. Още месец по-назад учителка. Мутри вилнеят в дискотека, гамени назидават по магистралите. Неотдавна цигани нападнаха деца край гребна база, друг циганин уби момче за цигара. Удари отнесоха дъщерята и съпругата на висш мюсюлмански духовник. Във форумите чета, че битите сигурно са си заслужили.
Добрички депутат рекетира бизнесмени. Началник заплашва с уволнение редови полицай. Защото иска да прилага закона към всички.
Всичко изглежда толкова мутринско и безнаказано.
За тези насилници ни разказаха медиите. А колко подобни истории въобще не достигат до средствата за масова информация. Ежедневно овластени насилват почтени хора защото им пречат. Заплашват всеки, изпречил се по пътя към пари и власт. Притискат икономически неудобните, лишават ги от кариера, понякога от работа.
Тормозят съпруги, заплашват деца.
Хейтърите ще кажат, че и тези заслужават. Аз ще попитам колко голяма е крачката между физическата саморазправа и психическото съсипване на хората? Нима има разлика между уличната мутра и тази с бялата ризка и скъпото сако?
Публичните побоища показват, че е започнала обществена реанимация на синдромът на безнаказаност. Мислехме, че е погребан заедно с най-отвратителните мутри от 90-те години. Смразяващо е, че събития през 2017-та ни връщат в мрачните спомени от най-гадните години, когато нискочели тормозеха нацията под чадърите на полиция и съдилища. Страхът вече наднича зад рамото в очакване да се появят и бухалките. Десет години след присъединяването към ЕС България продължава да напомня за бандитска държава, в която мога да ти оберат парите с вулгарна схема на фалирала банка, да ти съсипят бизнеса, ако не си плащаш, да ти прекършат кариерата, ако не си сервилен. Да те пребият, защото не пестиш истината, защото отказваш да участваш в мръсотии или просто ей така, защото те са силни и определят правилата.
Всичко тава може да се случи само в държава, където наистина цари безнаказаност. Където политиката е път към кражби и обогатяване. Където началниците понасят само сервилните. Където ниския морал и семплата култура седят в меки кресла. Където корумпираните, престъпниците или обикновените простаци лесно разпознават врагове сред тези, които се осмеляват да ги сочат, да се ровят в мръсната им съвет или в мръсните им сделки, да им пречат да заграбват, да ги разобличават или да не признават измислените от тях правила.
В тази държава все още всичко се купува. Постове, кресла, съдилища, полиция, защита, невинност. Тук съществуват два паралелни свята. Този на безскрупулните наглеци, които живеят по свои собствени правила и бият всеки, който не ги признава. На хората, които си проправят път с юмруци, убеждават с юмруци, наказват с юмруци. И светът на честните, които живеят по писаните правила на държавата. Най-тъжното е, че държавата не желае да защитава хората, които уважават правилата и. Държавата не престава да бъде метреса в леглата на мутрите.
Хората ги бият по улиците, в болниците, в училищата. Когото не бият мачкат и унижават. А държавата свенливо прикрива голотата си, докато юмруците събарят почтеността на колене. Когато държавата си ляга с насилниците, а беззаконието е техен сводник, на народа не му остават много решения. Дали не е дошло време за сопите.
Хубаво разследва, но да се научи първо да пише. ЖУРНАЛИСТА КОМЕНТИРА???