„Аз съм този, който говори директно с европейските партньори, мога да вдигна телефона на всеки. Аз ще го кажа нескромно, но за мен европейската политика не е външна политика. За мен, като човек, който е живял дълги години в Европа, говори езиците, разбира ги от половин дума, познава ги като никой друг, за мен европейската политика е, това е моето семейство. Аз ги познавам много добре и те ме знаят много добре. Мога да се обадя на Меркел, на Жан-Клод Юнкер, на когото трябва, когато трябва. Ще получа разговор с тях в рамките на 30 минути моментално. Но аз трябва да знам, че ние сме в една посока с правителството“. Този сакрален отговор на президента Плевнелиев по „Блумбърг тв“ остана незабелязан покраи суматохата около номинацията и избора на Кунева за образователен министър.
Думите на бизнесмена, който вече пета година ползва сградата на „Дондуков“ 2 за хотел, имат за цел директно да изкрещят в лицето на Борисов – не ти, а АЗ говоря на „ти“ с европейските политици.
„АЗ, Плевнелиев, мога да набера Меркел и Юнкер, ти си за вътрешна консумация“, провокира куклата на конци на американското посолство към премиера на България.
В интервюто си Плевнелиев толкова се е самозабравил, че забива още един нож в доброто сърце на премиера:
„Говори се, че съм назначен президент. Това не мога да приема по никакъв начин. Най-елементарната сметка показва, че когато аз получих подкрепата на политическа партия ГЕРБ, за което благодаря, тогава на тези избори, ние имахме избори две в едно и имаше в един и същи ден, в едни и същи избирателни секции и двата избора: за президент и за местни избори, политическа партия ГЕРБ получи един милион гласа на местните избори, в същия този ден президентът Плевнелиев получи 1 750 000 гласа. Това означава, че аз добавих голяма стойност. Това означава, че аз съм назначен, но не от политическа партия ГЕРБ, а от народа и аз служа на народа. И това е добре да се знае“.
Да, наистина е добре да се знае, че Плевнелиев служи на народа. Добре, че беше той да ни го каже, иначе едва ли щяхме да го разберем и след 10 години.
Интересно колко от тези 1 750 000 гласа отпреди 5 години би получил той, ако сега се яви като независим кандидат за държавен глава.
Властта е сладък наркотик. Плевнелиев хем се перчи колко е силен, хем гледа да си осигури подкрепата на ГЕРБ, която унизи жестоко.
Медийният му гастрол по пътя към втория мандат съвсем не е изолиран. През последните седмици е активиран Петър Стоянов, който напевно обяснява колко велик политик е Плевнелиев.
Стоянов вече веднъж изживя голготата да се изправи срещу премиера от партията, която ги изстреля във властта.
През 2001 г. и той се направи на независим и успя да направи невъзможното – загуби спечелени избори реанимирайки БСП с избора на Първанов за държавен глава.
Сега, 15 години по-късно Стоянов играе същата игра, но вече като пионка на американската амбасада и Плевнелиев.
И Стоянов, и Плевнелиев забравиха, че не партиите, а българският народ избира и сваля политиците.
А народът не прощава, особено, когато усети, че тези, на които е дал доверието си са се оказали жалки предатели обърнали гръб на националните интереси, за да напълнят банковите си сметки./ПИК