„Моето приятелство с него се развихри в последните десетина години. Провокирах го, хранейки огромно уважение. Впечатлявали са ме начините, по които той е подходил, ходейки на различни места по света. Разговаряйки с негови колеги за успеха му в чужбина, съм си изградил мнение като за най-големия мениджър в нашия бизнес”, споделя Веско.
„Когато се връщаше от чужбина, се обаждаше да изпием по една чаша вино. Имам късмета да съм бил в негови я дом – уникален е, една история в снимки и картини”, казва изпълнителят за знаменития си колега.
„Загубата е голяма, но е хубаво, че му се случи, без да има големи болки, да бъде активен до последно. За мен беше пълна изненада. Преди д20 дни го поканих на предстоящия ми концерт в „Арената”, през лятото пък беше председател на журито на фестивала, който организираме със сдружение „Полски щурчета” в моя роден град за детска песен. Беше в страхотна форма. Смеехме се. Преди това във Варна ми подари шапка на един от концертите на лятното ми турне”, разказва Маринов.
„Нищо не подаваше, че ще се случи това нещо. „Всеки път обаче ми казваше: „Веско, не забравяй, че съм много зле”. Дълги години страдаше от неговите неприятности, както и дъщеря му. Срина ме и това, че имам писмо от него, написано в деня, в който си отиде. Много трудно се предвиждат такива неща и пожеланията, които ми е написал – много е лично и не искам на никого да го казвам. Изпрати ми го синът му”, сподели с голяма доза мъка Веселин Маринов.
Бате Бисер можеше още дълги години да ни радва със своя талант. Даваше ми съвети постоянно. Обръщаше се към не с „Таланте”. Той смята, че мога да бъда водещ – това също никога не съм го споделял. Нямало е среща, в която да не ми каже, че трябва да правя токшоу, в което да пея и да водя, както Джаки Маронди, както и той го е правил през 90-те години”, казва още изпълнителят