Слави Трифонов вчера се похвали, че е внесъл подписката си за иницииране на референдум.
Мнозина общественици, творци и журналисти са възмутени, че шоуменът с мутренско поведение се представя като борец за народни правдини.
Сега Трифонов говори за морал в политиката, а забрави колко деца е разплакал от екрана, осмивайки с клоуните си техните бащи в политиката.
Потърсихме по горещата тема Вежди Рашидов – един от хората, които през годините е бил иронизиран по жесток и груб начин в „Шоуто на Слави“.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
– Г-н Рашидов, как си обяснявате нападките на Слави Трифонов към българските политици?
– Приказките му трябва да са обидни за всеки български политик. Аз не съм крадец. Създал съм изкуство и съм ремонтирал театри. Работил и работя за българската държава честно и почтено.
Няма един човек, който да каже, че съм ощетил страната си. Аз не съм дебил за разлика от някои, които през живота си не са посадили и едно дърво.
Питам – не се ли обиждат българските политици, когато някой ги хули от екрана? Та нима се чувстват дебили и идиоти, както той ги нарича.
Аз не се чувствам такъв и нямам желание да се чувствам такъв.
– Вие сте един от персонажите, които той яростно атакува чрез актьорите в шоуто си. Как се чувствате, когато ви имитират по такъв циничен начин?
– Аз имам творческа биография, не съм си намерил живота на улицата. И не съм от Учиндол. И не раздавам ферарита по шоутата. И не ходя с кортежи от по 5 джипа.
Аз се казвам Вежди Рашидов. Животът ми е тръгнал от сиропиталищата, не съм бил ченге и партиен член. Цял живот съм бил свободен артист в ателието си.
Нямам желание да бъда унизяван затова, че съм тръгнал да правя 5 музея на България, да ремонтирам театри и училища на българската култура и да вдигна бюджета на театрите от 50 на 70 милиона лева в условията на тежка криза.
Аз не съм идиот и нямам желание да бъда обиждан.
– Вярно ли е, че грозните имитации в „Шоуто на Слави“ са станали причина синът ви и внуците ви да напуснат България?
– Това е истината за прокуждането на моите деца. Той никога няма да разбере защо моите деца избягаха от България.
– Наистина ли Трифонов е причината най-близките ви хора да емигрират?
– Мъката ми по тази тема е огромна. Внучетата ми отиваха разплакани на училище, а преди това той ме играе по най-долния начин, при положение че животът ми е минал по прозрачен начин, за разлика от неговия. Аз го знам от малък. Неговият живот мина пред моите очи и той е много тъжен още от времето на Илия Павлов до днес.
Аз бях общински съветник по времето, в което той ходеше в „Софийски имоти“. Той не е забравил това.
Спомням си как прогони децата ми. Една вечер синът ми дойде при мен и ми каза: „Баща ми, не може всяка вечер децата ми да идват разплакани от училище, защото той те играе като дебил и алкохолик, те те обичат. Децата ми плачат, не мога повече да търпя това. Слави никога няма да го разбере това, той е за съдене“.
Децата ми напуснаха държавата заради Слави. Това е истината! Той няма да разбере мъката на децата ми, това неговото не е политическа сатира – това е омраза от екрана.
Не аз съм ходил в общината да люпя семки с Борисов, когото той намрази за една детска площадка. Не аз съм държал в тъмното шлифера на Борисов в общината. Това беше той.
Не е Слави човекът който ще ми преподава морал. Първо нека да види своя морал. Аз съм възрастен човек, на 65 години, вече болен…
Въобще не ми пука от това, което ще кажа, защото истината е много по-различна от тази, която той представя от екрана. Моят живот е реален.
– Защо той призовава политиците да слязат от лимузините, при положение че той ходи с охрана и кортеж?
– Аз не ходя с кортежи. Аз не съм мутра. Декларирал съм парите си и съм платил данъците си за тях. Чудя се откъде са неговите пари и дали той си плаща данъците! Част от причината за моето заболяване е страданието, което моята чувствителност преживява от прогонването на децата ми. Това няма как да му го простя!
Никой не е бил толкова злобен към мен! Никой не е прокуждал децата ми. Той трябва да разбере, че е един от хората, които прокуждат децата ни от държавата.
До днес мълчах. Но се чувствам засегнат от думите му. За разлика от него аз ремонтирам и строя театри в условията на тежка криза. Стремя се да помагам на българската култура. Гледам да кача с по някой лев бюджета за театри и кино. Как така ще бъда обвиняван и поставям под общ знаменател? Какво Слави е направил?
Всеки ден се боря за Ларгото, ходя при тези 200 работника, които мръзнат при минусови температури.
– Смятате ли, че и други ще открехнат завесата за другия живот на Слави?
– Аз питам – не се ли чувстват унизени българските политици от това, че ги наричат крадци, боклуци и дебили. Аз не съм нито крадец, нито дебил, нито мошеник.
Усещам вълнението, обичта и страданието на моите деца. Това той никога няма да го разбере. Тези чувства са му чужди./ПИК