„Действително след убийството на Васко Илиев се уплашихме, стояхме постоянно в „Аякс” под охрана – камери, бронежилетки. Дори имахме намерение да закупим бронирани автомобили.
Нямаме представа кой и защо уби Васко Илиев. Не знаем какво да мислим Всички предохранителни мерки вземаме, за да не се случи същото и с някого от нас…”, разказва по-късно пред следствието Красимир Маринов-Големия Маргин.
„Вечерта бяхме в „Аякс” всички от „Интергруп”. Ние поначало там си стоим. Дойде едно от нашите момчета – Миро, и ни каза, че Васко Илиев бил застрелян. По същото време звънна и Димитър Джамов. Доколкото разбрах, на него са му се обадили в „Хемус” за случая с Васко и той ни телефонира. В първия момент не повярвахме. Останахме като гръмнати”, казва в показанията си Пашата.
Холдингът на сикаджиите „Интергруп” се създава точно по това време, а сред участниците в него са Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Големия Маргин, Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Венци Стефанов, Румен Николов и Стоил Славов.
В месеците преди убийството на Илиев две са компаниите, които делят силовото застраховане в България. Но докато ВИС, управлявана от Васил Илиев, е категоричен лидер на пазара, СИК едва набира сила, защото част от босовете доскоро са се крили в чужбина заради престрелка в кв. „Дружба”.
Точно в последните месеци от живота на Васил Илиев легалната му империя се разраства чрез 10 различни дружества, регистрирани в София, Кюстендил и Бургас. По това време той държи сериозен дял от застраховането, развлекателния и хазартния бизнес в почти цялата страна.
„Васил Илиев започваше легализация на мръсния си бизнес, но това не се харесваше на всички нива на силовите групировки”, припомня си бивш шеф на отдел „Убийства” в националната полиция. Той разказва, че в месеците преди смъртта си Васил Илиев е предизвикал много от враговете си, сред които бил и мощният икономически бос още по онова време Илия Павлов. Според данни, проверявани от МВР, екзекутираният на 7 март 2003 г. шеф на „Мултигруп” бил толкова ядосан на Васил Илиев, че на рождения ден на боса на ВИС през януари 1995 г. му подарил препарирана конска глава, разказва още бившият топ полицай.
Конфликтът между двамата бил, защото Илиев вече се чувствал недосегаем и
искал да се откъсне от хората над него в сянка, смятат бивши антимафиоти.
„Не бях в течение в последно време за бизнеса на Васко. Но моето мнение е, че той някак се беше надценил. Същевременно беше подценил много личности и обстоятелства. Едва ли не се мислеше за недосегаем.
Това негово недостатъчно оправдано самочувствие и самоувереност му „изяде
главата”…
Истината е, че където са „големите пари”, там възникват и различни проблеми, които понякога, за съжаление, водят и до трагична развръзка. Както беше в случая с Васко Илиев”, заявява в следствието Младен Михалев-Маджо, също разпитан за убийството.
В показанията си пред разследващите Големия Маргин определя като пълна глупост и манипулация версията, че СИК може да е организирала убийството на Илиев.
„Както ви казах, с Васко бяхме приятели и смъртта му не само ме изненада, но направо ме потресе”, твърди Маринов. На оперативно ниво обаче службите още в първите месеци работят по няколко основни версии, сред които водеща е екзекуцията да е поръчана от някого, свързан със СИК. Мотивите са, че от силовата групировка са преценили, че само така могат да изместят от лидерското място конкуренцията.
Информатори твърдят по това време, че Милчо Бонев е бил инициатор на поръчковото убийство, но преди да бъдат наети килъри, съгласието си за екзекуцията дали и останалите босове в СИК. Полицаи тогава проверяват и дали конфликтът с Илия Павлов не е станал причина за убийството. Доказателства обаче не са намерени.
Ден след разстрела ученик от столичното 73-о училище открива хърватския автомат „Заги”, с който е убит босът на ВИС. Две години по-късно е намерен още едни автомат със заглушител същата марка. Полицаите не откриват обаче почти никакви следи от килърите.
Още в първите часове разследването е поето от отдел „Контратерор” на ЦСБОП вместо от отдел „Убийства”. Не е ясно обаче какво са работели антимафиотите, защото и до днес в архивите по това убийство няма почти никаква информация, различна от публикуваната в пресата.
Два дни след убийството императорът на ВИС е погребан пищно в родния си Кюстендил. Около 5000 облечени в черно мъже плачат на 4-километрова траурна процесия. Сред тях са братът на Васил Георги Илиев, станалият по-късно контрабандист номер 1 Константин Димитров-Самоковеца, Димитър Димитров-Маймуняка. През следващите 10 години и те бяха екзекутирани от наемници.
С обезглавяването на ВИС започва истинският възход на СИК, силно подкрепен от различни управляващи, категорични са бивши антимафиоти и полицаи. Смятаният за поръчител на убийството Бай Миле на свой ред бе екзекутиран в най-масовото у нас мутренско убийство, при което в ресторанта му „Славия” бяха разстреляни той и петима от гардовете му на 30 юли 2004 г.
„Държавата не можа да стигне до поръчителя, но в крайна сметка го застигна подобаващо наказание. Както стана с повечето повярвали си престъпни босове”, коментират бивши и настоящи спецполицаи. След година случаят с убийството на Васил Илиев ще бъде затворен завинаги като неразкрит, тъй като изтича 20-годишната давност на престъплението.
След смъртта на брат му, Георги поема бизнеса. Противно на всички очаквания империята на ВИС не се разпада, а процъфтява. Илиев-младши устисква на бремето на парите и властта – нито се наркоманизира, нито се отдава на пороци и разложение. Развива се. Защото зад него стои Мая, човекът, който поддържа личностното му равновесие в хищническия свят на печалбарството. Неслучайно Георги Илиев е оставил за наследник на бизнеса си нея. Неслучайно месеци преди разстрела му пред „Буда бар” в Слънчев бряг семейството осиновява две дечица. Куршумът обаче слага край на приказката за борчето от народа, станало принц. И дава старт на спомените и митологията за героите на прехода.