Приятелите на братлетата също са ги отписали. Кой каквото е могъл да вземе от тях, отдавна го е направил. Мутрите ветерани вече се афишират като почтени бизнесмени и дори не разправят лакърдии за приключенията си с Илиеви.
Залата, в която двамата братя са почнали спортната си кариера, бавно се руши, за разлика от времената, в които те наливаха средства за съществуването й.
Бащиният им дом по-скоро прилича на бетонна съборетина, отколкото на място, в което някой може да живее баровски.
На 25 април се навършиха 19 години от смъртта на Васил Илиев – основателят на ВИС-2. По повод на тази годишнина във Фейсбук беше създадена група, чиято цел е да събуди империята. Към нея вече са се присъединили над 15 000 души, които обменят снимки, разкази и спомени за мутренските времена от началото на 90-те години.
Внушителната гробница, в която преди 19 години е погребан Васил Илиев, все още е под денонощна охрана. Мъжът, който пази гроба на боса на ВИС-2 казва, че ще го прави до второ нареждане.
Дни след панихидата първият треньор по борба на Васил Илиев говори за него като за загубен син. Стойчо Иванов е натъжен от факта, че неговото момче е забравено от приятелите – когато отишъл на гроба, там имало само четири карамфила.
„Васко още в 6-и клас беше вече бронзов медалист на страната на най-силното първенство, а в 7-и клас вече беше шампион на България. Той е поставен тук за пример естествено, малките знаят кой е Васил, знаят, разказал съм им как се е трудел, как е бил всеотдаен и той им служи така като символ”, казва треньорът Стойчо Иванов с поглед към портрета на Васил Илиев на стената на тренировъчната зала.
Васко е многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“, сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди. Жени се за Мариета и, докато е в армията, му се ражда единственото дете Ивона.
Заминава за Чехия, търсейки по-светло бъдеще. Там се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.
След като излиза от затвора, той е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където заедно с Иво Карамански крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.
Първата фирма на Васил Илиев, регистрирана през 1991 г., е „ВИС“ (Вярност, Инвестиции, Сигурност), като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв. дава Пламен Тимев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин, Пенчо Младенов, Антон Боянов, Веселин Йотов и братът на Васил – Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва със старта на югоембаргото. Едновременно с това Илиев прохожда в бизнеса с дискотеки, като открива няколко по Южното Черноморие.
Югоембаргото обаче остава истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. От нелегалното прекарване в Сърбия на петролни продукти борците печелят милиарди тогавашни левове. След този период новата компания „ВИС-2“ се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли, като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с „ВИС-2“. Персоналът на групировката надминава 4000 души. „ВИС-2“ са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.
„В близките дни в България ще стане страшно”. Тези думи произнася на 25 април 1995 г. в Кюстендил футболната ни звезда Христо Стоичков. Камата е един от близо 5-те хиляди души, присъстващи на погребението на Васил Илиев. 2 дни по-рано смятаният за недосегаем бос на трибуквената групировка е ликвидиран на път за собствения си ресторант „Мираж”.
И до днес се смята, че след погребението на футболиста Георги Аспарухов-Гунди поклонението пред тленните останки на основателя на ВИС-2 е най-мащабното в България. Заради погребението на Васил Илиев пътят София – Кюстендил е затворен от полицията. Допуснати са само около 250 автомобила, които рано сутринта се отправят в колона към града на черешите. Градската управа на Кюстендил също засвидетелства уважение към покойника – черни флагове са спуснати от прозорците на кметството, в много държавни и частни фирми работниците са разпуснати.
Основателят на застрахователната компания ВИС, около която се обединяват всички борци в първите години на демокрацията, е ликвидиран в 21.03 часа в столичния квартал „Емил Марков”. 3 куршума пронизват смъртоносно Васил Илиев, докато той пътува с чисто новия си Мерцедес С9988СН към столичния ресторант „Мираж”. Няколко часа преди това босът е броил в кеш 100 000 долара на Фатик за автомобила, доставен по поръчка. Разправят, че дни след убийството на Васил Илиев брат му Георги върнал колата на Фатик, но той отказал да я приеме. Фатик предоставил обратно парите за автомобила и обявил: „Тази кола явно носи нещастие, подарете я на някого.”
Във фаталната нощ Васил Илиев пътува към ресторанта за рождения ден на майка си.
Докато наемните убийци потъват в мрака между блоковете, охранителите, уплашени почти до смърт тичат безпомощни към „Мираж” с викове: „Убиха Васил! Помощ!”
Днес, 19 години след един от най-професионалните поръчкови разстрели у нас, криминалистите, разследвали екзекуцията, са категорични, че тя е поръчана от един от босовете в набиращата сила тогава групировка СИК – Милчо Бонев-Бай Миле. Доказателства за това обаче така и не са събрани.
Бивши служители на Централната служба за борба с организираната престъпност, която поема разследването на разстрела, събират оперативна информация, че стрелците са хървати и се познават с украинските екзекутори на Андрей Луканов. Единственото сигурно доказателство в тази посока обаче са само двата открити хърватски автомата „Заги”, с които е екзекутиран Илиев. Години по-късно антимафиоти и полицаи ще установят, че Бонев създава цяла хърватска бригада за убийства, която извършва повече от 10 поръчкови екзекуции в България.
Още в нощта на разстрела всички са сигурни, че това убийство ще запали гангстерска война и ще потекат реки от кръв.
Докато линейка и полицейски патрулки със сирени пътуват към лобното място на първия голям мутренски бос, в заведението на другия борчески лагер „Аякс” са се събрали босовете на СИК. Бившите задружни спортисти вече са се отделили на два враждуващи лагера. В „Аякс” за убийството на Илиев научават много от босовете на СИК, които ще се прочуят в следващите години като „добре облечени бизнесмени” – сред тях са Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака и Румен Николов-Пашата.