Минималната заплата да бъде увеличена от сегашните 710 лв. на 770 лв. от 1 януари 2023 г. ще предложи социалното министерство. Това стана ясно от думите на служебния министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров при представяне на екипа му.
Служебното правителство смята да предложи и формула за автоматично определяне на минималната заплата. Обсъжданият вариант е минималната заплата да бъде 50% от средната за предходната година. Именно по тези сметки на социалното министерство минималната заплата трябвало да стане 770 лв. Преди да бъде определена формула за минималната заплата ще има дискусия със синдикатите и работодателите, за да бъде приет механизъм, приемлив за всички, каза Лазар Лазаров.
От КНСБ поискаха още през настоящата година със втора актуализация на бюджета минималната заплата да бъде повишена на 800 лв. А от началото на 2023 г. минималната заплата да бъде 50% от средната заплата за страната. За март средната заплата е 1668 лв., показват данните на НСИ. А до края на годината средната заплата ще нарасне още.
Работодателите обаче са против този механизъм за определяне на минималната заплата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България смятат, че тази формула е некоректна и че е по-добре тя да се прилага поотделно за всяка икономическа дейност, като се взема предвид средната заплата за съответната дейност и се определя различна минимална заплата по икономически дейности. Другият вариант според АИКБ е минималната заплата да не бъде 50% от средната, обявявана от Националния статистически институт, брутна заплата, а друга величина, в която не влизат допълнителните възнаграждения като така нареченият „клас“ за професионален опит и трудов стаж.
Ще предложим линията на бедност да бъде увеличена с 22% от сегашните 413 лв. на 504 лв., каза служебният министър. Идеята е промяната да влезе в сила от началото на 2023 г. Освен това социалното министерство предлага социалните плащания по Закона за социалното подпомагане да се определят на база линията на бедност, а не на база гарантирания минимален доход, какво е в момента.
Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи в момента има изключително ограничен обхват – месечни помощи получават около 1,2% от населението, а по данни на НСИ под прага на бедността са около 23% от населението на страната. Причината за това е, че тези помощи се дават на база гарантиран минимален доход, който през 2009 г. е 65 лв., а след 2018 г. е фиксиран на сегашното ниво от 75 лв. Докато през 2009 г. гарантираният минимален доход е над 27% от минималната заплата в страната, то през 2022 г. е вече едва 10,5%.
Вече са одобрени новите програми, чрез които социалното министерство ще има достъп до пари от фондовете на ЕС през програмния период 2021-2027 г. Това са Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР), която е одобрена на 2 август, и Програмата за храни и основно материално подпомагане (ПХОМП), която е одобрена на 8 август. По програмата за подпомагане на най-нуждаещите се в периода до 2027 г. страната ще разполага със 411 млн. лв., с които ще бъдат подпомогнати над 600 хил. души.
В четвъртък със синдикатите и работодателите ще бъде обсъдено предложение още 5,6 млн. лв. да бъдат дадени за заетост на младежи, безработни в предпенсионна възраст и хора с увреждания.