Първото увеличение на старите кредити у нас вече е факт. От нова година поскъпнаха банковите заеми в евро, които са вързани с индекса Юрибор /Euribor/. Лихвата по някои от тях се е вдигнала с цели 2 пункта. Ако до сега оскъпяването по тях е било 2,5%, вече е 4 на сто, което води и до сериозно вдигане на месечните вноски.
Юрибор /Euribor – Euro Interbank Offered Rate) е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, пише standartnews.com. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, която представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните-членки на Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария.
Юрибор започна да се вдига от февруари 2022 г., още преди Европейската централна банка /ЕЦБ/ да започне да увеличава основният лихвен процент от юли, каза за „Стандарт“ кредитният консултант Тихомир Тошев. Оттогава индексът се е изстрелял до най-високите стойности от 2009 г. насам.
Банки, които определят лихвите си с този индекс, няколко месеца отлагаха вдигането на вноските.
При повечето финансови институции преизчисляването е предвидено да става два пъти годишно на определени дати. Някои от тези, които пропуснаха първата дата, сега вече вдигат вноските.
Преди години кредитните институции масово предлагаха дългосрочните заеми в евро. Но през годините започнаха да променят политиката си и да предлагат на клиентите да ги превалутират в лева. Сега хората със заеми в евро у нас са много малко – под 3%. И те бързат да ги рефинансират, като ги обърнат в национална валута, каза Тихомир Тошев.
За кредитите в лева повечето банки ползват средната лихва по депозитите, която се измерва от БНБ. Така е при големите банки от топ пет по активи, както и при някои от другите. Идеята е цената на отпусканите кредити от банките да зависи от цената на привлечения от тях ресурс. А в конкретната ситуация това се оказва изгодно за потребителите – техните вноски ще се покачат чак след като се вдигнат лихвите по депозити.
Тъй като банките в България все още са свръхликвидни, а кредитирането все е основен източник на доход, въпреки покачването на лихвите от ЕЦБ, не се наблюдава масово вдигане на лихвите по депозитите.
Повечето големи банки все още ги държат нулеви, само няколко малки дават лихви по спестяванията между 1 и 1,5%.
Но това още не се е отразило на пазара, обясни Тихомир Тошев. Дори и да има някакво увеличение на лихвите, то е несъществено и клиентите не го усещат сериозно по вноските.
Има обаче четири банки, които дори и при левовите кредити ползват за база Euribor. Възможно е вноските на техните клиенти по-бързо да се увеличат.
Някои банки пък ползват основния лихвен процент /ОЛП/, определян от БНБ, за изчисление на лихвата по кредитите. От 1 януари БНБ обяви ОЛП от 1,42%.
„Една от банките, която ползва тази добавка за изчисление, взе решение да не увеличава лихвата“, каза Тихомир Тошев.
По думите му, банките нямат особено желание да вдигат лихвите на своите клиенти, защото те могат да решат да ги рефинансират и да изберат друга финансова институция с по-добри условия. „Ще видим и други банки, които въпреки увеличението на твърдата надбавка, ще вземат решение да не вдигат лихвите. Никой не иска да си губи клиентите“, посочи кредитният консултант.
В същото време на кредитния пазар не се наблюдава отлив на клиенти въпреки прогнозите за вдигане на лихвите. „Темпът на търсенето се запазва, дори има леко нарастване. Няма промени и с редовното обслужване на заемите“, каза Валентин Гълъбов, председател на Управителния съвет на tbi bank, която предлага потребителски кредити с фиксирана лихва.