Китара е по-добре от калашников,
затова правим концерт “Свобода и
съпричастност за Украйна” на
площад “Княз Александър I”
– Навремето се превърнахте в едно от лицата на демокрацията и пеехте на големите митинги. Сега отново излизате на сцената, за да изразите своята позиция за войната между Русия и Украйна. Разкажете за концерта, който ще направите в неделя в София.
– Казва се “Свобода и съпричастност за Украйна”, организира се от музиканти и писателя Захари Карабашлиев. Ще бъде на площад “Княз Александър I” в неделя от 16 часа със свободен вход. Идеята ми хрумна, когато видях по телевизията, че едно 7-годишно момиченце пее в бомбоубежище. После избяга с родителите си в Полша и на огромен концерт изпълни химна на Украйна. Казах си: “Добре, де, всички могат, ние да не можем”. Цивилизованият свят прави концерти, навсякъде хората са съпричастни. Трябва да се знае, че и тук има хора, които са на страната на Украйна, на жертвите и не подкрепят агресора Русия. Онези, които са загубили човешкия си образ и подкрепят войната, са много по-малко, но умеят да се набиват на очи, непрекъснато ги дават навсякъде. А аз не искам България да бъде свързвана с тях, искам да се знае, че тук има и други, които са много повече. Затова реших да направим концерт без политика, без фондации, организации, само ние, музикантите, да свирим и да пеем. Благотворителен е и ще се събират пари в полза на Украйна. Парите ще бъдат предадени на центрове за бежанци.
Ще участват “Блус трафик”, No More Many More, “Подуене блус бенд”, Валди Тотев, Иван Лечев, “Джендема”, Развигор Попов, Петър Попов, Г.М.О. (Георги Минчев оркестра) и двама украински музиканти – Павло на китара и Владислав, избягал от войната млад саксофонист. Ще пеят също деца от центъра за бежанци в “Младост”.
Техника, сцена – всичко се осигурява безвъзмездно, Столичната община дава мястото и ще съдейства за охраната, за да не се допускат провокации и негативни прояви. Идеята е концертът да бъде за мир. Китара е по-добре от калашников.
– Мислите ли, че скоро може да има мирно споразумение?
– Много лично приемам тази война и истински страдам заради всичко, което се случва. Но вярвам, че няма как злото да бъде трайно.
Пролетта е неизбежна като рокендрола, ще се случат хубави неща и войната ще бъде прекратена. Ние, музикантите, не можем да помагаме с друго освен с нашата музика и е крайно време да заявим позицията си. Украинските герои имат по-силното оръжие, те имат мотивация да пазят земите и домовете си. Докато руските войници нямат такава мотивация, изпратени са от едни зли сили и едва ли вярват в тази т.нар. операция.
Освен това никак не ми харесва позицията на нашето правителство, това шикалкавене, трябва да бъдат по-твърди. Затова сме ходили на митинги, да бъдем част от европейското семейство, и съжалявам, че нашите управници не го заявяват толкова категорично, колкото бих искал.
– Притеснявате ли се от това, което се случва и с икономиката?
– Нямам страх от нищо в този живот. Но не мога да си обясня защо газът по света поскъпва с 30%, а в България повече от 100%. Много съм недоволен от това и ще се явяват доста проблеми.
– Пандемията отшумява, започна ли да се раздвижва концертният живот?
– Започна лека-полека. Покрай пандемията свърших куп други неща – слагах плочки, изолация, направих си буса на хубав голям кемпер. Но най-хубавото е, че направих 12 песни за нов албум, който ще представим на 6 април в София. Сега се отприщват постепенно нещата – миналия уикенд бяхме в Плевен, после в Троян, започват клубният живот, концертите. Подготвяме фестивала “Благоевград блус енд джаз”, който организирах пет години поред, с две години прекъсване. Сега ще бъде от 14 до 16 април. Върви и подготовката за “Цвете за Гошо” за началото на септември. Вероятно ще се възстановят доста фестивали. Преди пандемията много от тях из цялата страна се финансираха с европейски пари за култура, но сега нещо тези пари се бавят, няма ги. Така че в момента свирим по клубовете.
– Освен че сте свършили доста работа през пандемията, как ви се отрази тя емоционално?
– С голяма болка установявам, че вместо да се обединим, ние се разделихме. Хибридната война спечели доста почитатели, хората вярват на някакви пълни измишльотини. Не вярват на ООН, не вярват на Световната здравна организация, не вярват на цивилизованите страни, вярват на някакви мангъровци и световна конспирация.
– Вие изкарахте ли коронавируса?
– Не, веднага се ваксинирах, и то с най-оплюваната – “Астра Зенека”. Цялото ми семейство, приятелите ми, всички около мен се ваксинираха и въведохме зелени сертификати в нашия клуб. Но си вървеше хибридната война от антиваксърите, които вярваха, че ковид е измислен от злите сили, за да ни контролират и да ни продават лекарствата си. В историята на човечеството винаги е имало пандемии, природата си отмъщава. Не съм специалист, но вярвам на трънската си интуиция, която ми говори, че това беше едно припомняне на природата към нас, че не сме всемогъщи господари. Загубих няколко близки приятели и присърце взех тази пандемия. Но сега пък не мога да се зарадвам, че пандемията отстъпва, заради проклетата война.
– Според вас колко е тежка в момента ситуацията за обикновения българин, защо се получи тази истерия по бензиностанциите и с опашките за олио?
– Не смятам, че е толкова тежка ситуацията откъм материалните неща. Това беше фалшива новина, на която хората се хванаха, твърде много се опасяват, прекалено много мрънкат.
Ние сме една мрънкофонска нация и винаги съм казвал: “Спрете да се оплаквате! Ще дойде нещо лошо – природно бедствие, не дай си боже, война, епидемия, и какво ще правим тогава?!”. Ето, дойде епидемията и ни завари доста разделени, вместо да се борим заедно с този проблем. Но разединението идва от факта, че хората са свободни. Когато не бяхме свободни по времето на социализма, ни водеха като ученици да ни ваксинират с какви ли не ваксини, без никой да ни пита дали искаме. А на нас не ни минаваше през акъла да питаме защо. Влизаха по къщите, построени от дядовците ни, и даваха кратък срок да бъдат напуснати, защото ще се строи блок, срещу което даваха два апартамента. Никой не роптаеше, хората бяха по-ниски от тревата. Сега, понеже са свободни, не можеш да им затвориш устата, това е нормално, така е навсякъде по света, всички страни са минали оттам. Нашето развитие беше спряно близо половин век и сега тепърва се учим на развитие.
– Не се ли учим твърде бавно?
– Бавно е, но ако човек има идеи, акъл и хъс за работа, може да живее добре. Най-важното е, че може да пътува и да избира къде да живее. Изобщо не съм съгласен с твърдението, че българите бягат от България. Не съм видял някой на терминал 2 да бяга, освен ако не е закъснял за самолета. Бягаше се преди, когато съществуваше Берлинската стена, когато се стреляше на месо, сега хората пътуват. Щом има по цял свят италианци, гърци, поляци, французи и т.н., защо да няма и българи.
Имаме свободата да избираме къде да работим и да отгледаме децата си. Аз съм избрал това да е България, радвам се, че и двете ми деца направиха същото. Дъщеря ми замина за Америка, влюби се в Майкъл, ожениха се, живяха там 8 години и когато си дойдоха тук, решиха да останат. Защото, ако се трудиш, знаеш езици, имаш акъл и идеи, ще намериш начин да изкарваш пари.
Така отворихме и нашия клуб. Въпреки всички проблеми и разочарования през тези 32 години на демокрация не сменям България за нищо.
– Винаги имате позиции по социални и политически теми, песните от новия ви албум носят ли отново такива послания?
– Той е малко пандемичен и има две-три мракобесни песни, от които злите сили ще изтръпнат, като ги чуят. Най-мракобесната се казва “Нова история БГ”. Започва така:
Преля калта от медии ченгесарски, а поривът, залян с катран, се лута по света мигрантски и не знае тук ли е, или е там.
Има и едно тежко парче, което е пророческо. Казва се “Мътна вода”:
Толкова дъжд се изля, толкова кал, толкова мътна вода, злоба, печал.
Кой размъти утайката да се изсипе върху нас и отвсякъде придойде и ни заля мътна вода.
Във всички песни обаче предлагам изход. Изходът от мътната вода е:
Слънцето бавно изгрява, калта се размива.
Мътилката белег остава, водата попива.
А земята помни всичко – и стихии, и беди.
И преди да е плодородна, че е била мътна вода.
“Нова история БГ” е 15 куплета и 4 припева. Една сутрин се събудих и си казах: “Боб Дилън да може, аз да не мога, бре да му се не види”. Развръзката в тази песен е:
И я караме така от другата страна, вечната история БГ, времето е в нас и свободата все ни зове.
Стената падна, ще паднат и те!
Имам парче, което мирише на бензин – “Да живея на пътя”, както и продължение на “Кучето на крайния квартал”, което се казва “Самотният вълк”. Има едно пътешественическо “Старият компас”, посветено на мой приятел, който навремето е избягал зад граница само с един компас в джоба, сочещ на Запад. Друго е посветено на хората, които са чакали за виза – “US виза”. “Блус, рок, джаз” е за музиката и музикантите. А албумът се казва “Не се продава” по едноименната песен, в която се пее, че ако някой се опита да ми купи душата, давам газ напред и няма да я продам. “Недорисуван сън” посветих на мой приятел художник, който отлетя на небето. А “Както казва Буги” е за Буги Барабата и в нея има цитати на негови лафове. Направих и песен “Честит рожден ден”, защото, като ходим на такива празници, диджеите винаги пускат едно старо парче от соц.времето. Затова реших да създам ново рокаджийско, блусарско.
– Много хора искаха промяна, сега това случва ли се?
– Разбира се, че има промяна, но тя не е към хубаво, за съжаление. Имах някакви надежди, но лека-полека ме напускат. Този парламент никак не ми е любим и симпатичен. Вярвам, че винаги има алтернатива и свестни хора, за които да се гласува, които не са свързани със стария режим, с ченгетата и винаги гласувам за такива. Ако повече народ го прави, България ще върви в по-добра посока.
Сега целият свят е тотално пощръклял и смятам, че има много хляб в нашата мила татковина, въпреки че ме е срам от много хора, включително от управляващи. Все пак продължавам да вярвам, че има мегдан да се оправят нещата.
И много неща са се оправили, но не го забелязваме, сещаме се, когато отидем другаде или ни го каже някой чужденец.
– Защо никога не сте влизали в политиката?
– Защото не искам да свалям нивото. Музиката стои много по-високо от всяка една политика, тя е моята религия. Това, което са направили например “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс”, е много повече от всяка една политика. Не е финансов победител, но е генетичен победител. Две от моите песни – “Нека бъде светлина” и “100 години рокендрол”, се изучават в учебниците. Чалгарите може да пълнят стадиони, да изкарват пари, но в историята ще останат нашите песни.
Въпреки всичко лошо, въпреки войната продължавам да имам надежди, да вярвам в пролетта, защото е неизбежна като рокендрола. Когато цъфнат дърветата, ще има промяна на изток от нас, ще има разчупване на ледовете. Тази война е началото на края на една империя на злото.
24chasa.bg