Гъдулката е по-съвършена от цигулката, казва Минчо Минчев, след като го чува
Българи са свирили на гъдулка във византийския императорски двор, твърдят хронистите. Васко Денев, днешният колега на древните виртуози, не се задоволява само с един двор, бил той и на императора. Той свири по целия свят: от сватбите в Чалъково, Маноле, Болярци до фестивалите в Хонконг, Тайван, Австралия и др.
Определя се като коренен потомък на Аспаруховите българи, на когото Господ отпуснал малко повече боя. Дали заради това или заради майсторските финтове, с които подлудявал противниците, в родното си село Баня, Сливенско, го нарекли Пелето. Най-нисък, най-слаб, и най-талантлив, в един мач вкарал четири гола, единия от корнер. Още същата вечер дошли да го искат за спортното училище. Колко дни ще е ваканцията, попитала майка му. Две седмици отвърнали – останалото време ще е по лагери. Това предопределило и родителското решение: Не. Ще стане гъдулар като дядо си.
„Не исках. Нямах никакво желание, нито някакви особени наклонности – спомня си Васко. – А всичко започна с това, че на един Първи май, когато цялото село празнува, ядох курбан на обща трапеза и играх хоро. Майка ми вместо костюм ми купи акордеон. След година-две пък вуйчо ми направи малка гъдулка. Всички в къщата смятаха, че след като са ми дали името на дядо Васил, ще наследя и таланта му, превърнал го в най-желания музикант за сватбите в района. Само аз не мислех, че е така. Майчините амбиции обаче въобще не се съобразиха с моите желания”.
Телеграмата, че е приет в училище за фолклор в Котел, момчето приема със смесени чувства, като надделява изненадата, примесена с тъга. Той не само не е очаквал, но е убеден, че дори в родното му село има по-добри от него.
В Котел ситуацията става още по-драматична. Васко е сред най-слабите. Докато другите жонглират с нотите, а в ръцете им гъдулките правят чудеса, той пише писмо след писмо да дойдат и да го приберат. Да свършат мъките му. Така минава една година. В началото на втората, забелязва, че вече не е толкова зле, че с нищо не отстъпва на отличниците, че може да свири като тях, даже по-добре. Започва да печели награди, и най-важното заобичва това, което върши. Добре, че не си тръгнах в началото, мисли си, а в края на учението най-неочаквано сменя инструмента. На мястото на гъдулката идва синтезаторът.
С диплома в чантата Васко вече е професионален музикант и подобно на дядо си става важна фигура по местните сватби. Там някъде го среща Иво Папазов. Чува го само веднъж и отсича: Ще работиш с мен.
„Каза ми това, а аз страшно се притесних – спомня си Васко Денев. – Започнах да мънкам, че не знам програмата, че не съм готов, но в крайна сметка приех, като не подозирах, че всъщност тръгвам на околосветско пътешествие. Видях чудото да ни слушат десетки хиляди, изпълнили огромни площади. След малко ще сме на сцената, а гледам Иво Папазов, такъв опитен надарен музикант, се притеснява до болка.
Не се притесняват тези, които не могат. Програмата, която преди да излезем, старателно сме подредили на един лист, се оказва напълно излишна. Нищо от нея не се изпълнява. Публиката сякаш ни диктува какво да свирим, разказва гъдуларят.
На турне във Франция оркестърът е настанен в престижния парижки хотел „Шератон”. Клиентите българи, дори да са артисти и да идват от Хонконг, не са първа радост за персонала. Той го отминава с безразличие, даже когато искат вода. И така през целия ден. Но какво става на другата сутрин? За закуска, на същите тези нежелани гости, е подредена специална маса. Сервитьорите, които вчера са ги гледали с досада, днес им се усмихват, ухажват ги и дори ги наричат вълшебници. Бързо става ясно защо. Персоналът снощи е бил на концерта им.
Иво Папазов е човекът, който настоява Васко отново да вземе малко позабравената си гъдулка. Да избърше праха от лицето й и да я накара отново да просвири. Сега двата инструмента вървят ръка за ръка. След едно турне в Швеция в село Болярци, където живее виртуозът идва писмо. Подателките са шведки, а желанието им е да ги приеме и учи на музика.
Подготвя програмата, офертата, условията и момичетата пристигат. По него време в ресторантите господства попфолкът. Няма място, където да им покаже автентична народна музика. Освен на циганските сватби. Там всички рекорди на „Гинес” просто се зачервяват от срам. Едно хоро се играе осем часа, без никой да се пусне. Фрида, Каролин, София, джаз певици и порядъчни жителки шведския град Омее, не могат да повярват на това, което става пред очите им. На тях, непознатите чужденки, са отредени най-личните места, а домакините им се радват, като че те са булките. След години едното от момичетата отново се връща в Пловдив и учи цигулка в консерваторията. Каролин пък, наследница на милионери, решава да изучи по-добре живота и става домашна прислужница в някакъв далечен тихоокеански остров. Странни хора са богатите.
Преди няколко години в Приморско, ей така между плажа и почивката Васил Денев печели най-голямата награда на надсвирването, събрало виртуози на народите инструменти. Връчва му я световноизвестният цигулар Минчо Минчев. В знак на благодарност и уважение Васко решава да поздрави маестрото с две-три пиеси, в които с гъдулката имитира цигулка. Докато свири, Минчев гледа втрещено, а когато свършва, го прегръща и на микрофона пред всички казва: „Разбрах има по-съвършен инструмент от цигулката и това е гъдулката. Нищо че има само три струни“.
Провъзгласиха го за войвода на българщината
„Ако надникнеш в гърдите ми, ще видиш, че там има само българска народна музика“, казва Васко Денев. Той вече има своя музикална вариететна формация „Гергъовден“, желана за всякакви тържества. Удостоен е с званието войвода от „Сдружението за зашита на българщината“. Домът му е истинска музикална академия. Със съпругата, певицата Надя Митева, се срешат в котелското музикално училище и повече не се разделят. Синът Митко свири на синтезатор, снахата Таня също е певица.
Покрай музиката момчето от Сливенско опознава цвета на българската нация. Свири на сватбата на царската дъщеря Калина. Бил е на една сцена с Милчо Левиев, рок легендите „Юрая хип“ играл е във филм с Ицко Финци, Татяна Лолова, Георги Мамалев. Участвал е на концерти с Лили Иванова. Нарича я българската Арета Франклин. Което ще рече, че поне у нас друга такава няма. И едва ли ще има.
Източник: в-к Шоу