Емблематичният национален герой капитан Петко Войвода всява респект у всеки българин. Ролята му в едноименния телевизионен сериал преди години изпълни актьорът Васил Михайлов. Неговият капитан развълнува хиляди пред екраните. И все още успява да разчувства и стари, и млади – дори когато е пресъздаван. В това се уверихме преди седмица на финала на „Като две капки вода”, когато актьорът Калин Врачански, победител в хитовото шоу, изпя брилянтно песента на Петко Войвода, “запазена марка” на Васил Михайлов.
„Заветът към младите, вечно бързащи хора е да им припомним кои сме ние и от къде идваме”, казва Васил Михайлов, за когото традициите, корените и българският дух, са въпрос на интелект, на чест, с които всеки трябва да се гордее. И допълва с неприкрита емоция: „Мразя доносниците и тия, които се отказват от идеите си – ренегатите”.
Връща лентата назад за свой колега, който забогатял, след като сменил няколко пъти своите партийни пристрастия . Самият той не пожелал това. Възмущава се, че има политици, които са сменяли по две-три партии. Когато бил депутат пък, избирателите му казвали:
„Дай една снимка, че повече няма да те видим!”, спомня си с тъга Михайлов. Вади и друг спомен от богатата си колекция – свое изказване като политик, което било манипулирано по телевизията. Обадили му се хора от чужбина
да го питат защо говори глупости.
Актьорът е роден на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” в класа на проф. Мандаджиев. В творческата си биография има редица роли и награди. През 2008-ма, когато навърши 70 години, Михайлов отбеляза и повече от 40 години актьорска кариера, с повече от 200 роли – в театъра, киното и телевизията.
Единадесет от ролите му са на велики българи, сред които Стамболийски и Капитан Петко Войвода. Всичко започва още през ученическите му години – в одеждите на Дядо Мраз и с характерния си тембър питал децата дали са били добри през годината.
Професионалният си път започва още след завършване на гимназията. Работи две години като шлосер пети разряд в завод в Стара Загора. Кандидатствал и във ВИТИЗ. Проф. Желчо Мандаджиев го приема в своя клас и през 1964 г. Васил Михайлов е вече дипломиран актьор. Като шлосер вземал по 600-700 лв., докато в театъра няколко години печелел по едва 80 лева.
„Човек не може без любов. Всеки си има Бог и любов”, казва актьорът. Характерният му бас, както и самият той потвърждава, се
разпознава безпогрешно от хората: „Дебел глас ли ви трябва, или моят? Защото моят струва скъпо” – така се договарял с рекламодателите и поставял условие за процент от печалбата заради „тиражирането” на гласа си.
Запознати припомнят, че за единствената си реплика „Събрахме се!” от култовата реклама на ловешка гроздова, актьорът прибрал повече от завиден хонорар. Любопитен факт обаче е, че любимото му питие е мастиката.
Директният му маниер на общуване пък, внушавал респект, не подлежал на опониране, затова и колегите му от театъра често го молели да стане техен говорител пред шефовете, когато недоволствали от нещо, но не дръзвали да си го кажат. Култовият актьор става член на БКП на 19-годишна възраст. След 10 ноември не изневерява на левите си убеждения, подобно на мнозина свои колеги, и е избран за народен представител във Великото народно събрание. Заедно с Нешка Робева, Светлин Русев и покойния владика Панкратий, Васил Михайлов се отказва от високата си депутатска заплата с мотива, че продължава да работи в професионалната си сфера.
Първата си роля Васил Михайлов изиграва в Театъра на българската армия в столицата през 1968 г. – това е Боян в „Боян магесникът” на К. Христов, под режисурата на Анастас Михайлов. А първата си роля в киното актьорът получава, когато е само на 24 години – в „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев.
„Човек не може без любов. Всеки си има Бог и любов”, казва актьорът.
Актьорът не крие, че е от влюбчивите
– и въпреки преклонната си възраст бай Васко, както го наричат приятелите и колегите му, все още с лекота привлича млади дами. Харесва крехки създания, миньончета. Малките жени били като малките камъчета, дето обръщат колата, те са невероятни характери, а най-известните в историята били херцогиня Алба и Клеопатра – все с обувки номер 35, разкрива актьорът.
„Казал съм го и пак ще го кажа: в живота мъжът има две жени – съпругата и… всички останали!”, усмихва се под мустак актьорът с присъщото си
чувство за хумор. И бърза да поясни: „Аз държа преди всичко на характера на жената – на тази, с която живея, и другата – с която съм на сцената, даже и на оная, с която ще се заприказвам на улицата. Дали ще ме погледне с две хубави очи в трамвая? Ако има излъчване на нечистоплътност, на невзискателност към външността си, за мен това не е жена”.
„Не общувам с жена, без да седна на маса, казва още колоритният актьор. Но и не обичам такива, дето още първият им опит за контакт е:
„Седни да пием една ракия!”
Мога да пия една ракия с нея, но видя ли две хубави очи, които ме поглеждат с жив и неподправен интерес, мога да ги помня цяла седмица… Ние, овните, сме горди натури, не сме склонни по тичане по никоя, даже да е най-интересната. Дори не обичаме да ни свалят, да ни сравняват с друг. Ако ни обърнат гръб, обръщаме се и ние и си казваме – тя не ме заслужава!”
Жената, която Васил Михайлов би предпочел е да е хем свенлива, а огън да гори в очите и съблазни да крие, описва нежните си пристрастия големият актьор.
Снимки: BulFoto
Едва не предал Богу дух, след като глътнал синьо хапче за полова мощ
И вместо да изпадне в пламенните прегръдки на млада дама, той се озовал в „Пирогов” с ускорен пулс и високо кръвно.
„Аз вече не съм в спортната мъжка възраст, макар че кръвта ми отчита кога една жена има искрено любопитство към мен – човешко или женско, и кога идва при мен по сметка”, признава Васил Михайлов. Винаги деля тия неща. На 26 години бях директор – най-младият директор на театър, в Хасково. Имах осем актриси в театъра – все млади. На втория ден, като обявих конфиденциален разговор с всеки поотделно, за да им кажа какво ще правим следващата година, почнаха да идват актрисите, облечени като за бал. Още тогава си казах: „Не,
докато си мъж, няма да ставаш началник,
защото ето какво става. А то не е сладко така”.
В актьорските среди се знае, че преди години, след дълга любовна агония, той зарязва гаджето си Деляна Хаджиянкова и се връща при законната си съпруга – журналистката Гергана Михайлова, искайки прошка. Случката явно подействала отрезвяващо тогава на стария плейбой и той успял да съхрани брака си. Двамата са заедно вече над четири десетилетия. Имат двама сина – Александър, който завършва куклена режисура във ВИТИЗ и Асен, който е юрист. Внукът на актьора Васил пък, е вече на 20 години.
Дълго време били скарани със сина Александър. „Вече нямам проблем с баща ми. Просто и двамата сме два остри камъка, това е.”, споделя преди около година синът на големия актьор. Случката, която вледенила отношенията им, е от преди пет-шест години. Тогава войводата се изнесъл от дома на съпругата си Гергана Михайлова, за да заживее с червенокосата актриса Деляна Хаджиянкова. Именно този факт накарал синът му да се саморазправи с неверния си баща след едно представление на двамата прелюбодейци, като скандалът помежду им се случва пред публика.
Една вечер, видимо почерпен, Сашо Михайлов причаква баща си след представление на служебния вход на Военния театър. За зла участ първа от гримьорната се показала любовницата му Деляна. Александър налетял на изгората на баща си със солени каруцарски комплименти и псувни.
В този момент се появил Михайлов-старши и озаптил подпийналото си отроче. „Да не ми се мяркаш пред очите, особено пиян”, развикал се Петко войвода на сина си. А семейният скандал се разиграл пред очите на колеги на актьорите и персонала на театъра. Оттогава Васил Михайлов спрял да говори със сина си. Но преди година и нещо се помирили.
Двамата му братя загиват в казармата
„Европа не може да се справи с бежанската криза. Тя в момента е осиротяла, няма войска, България няма войска – такава, каквато би могла да върши работа”, това каза наскоро в тв студио големият актьор. И добави с нескрито разочарование: „Струва ми се, че политическата конюнктура повече раздрънква оръжията…
Лошото е, че на религиозна почва нещата са непоправими. Разбирам, когато са бежанци, но когато са бегълци, никак не го приемам. Хора, които бягат от някъде поради това, че не могат да се реализират, бедно живеят или са свикнали да воюват, за да печелят, не мога да ги приема така”. Актьорът не крие болката си, че в родината му вече не витае дух на сплотеност, на традиции, а всичко се подменя, срива, смачква.
А на въпрос как е станал такъв родолюбец, Михайлов разказа, че баща му е бежанец от гръцко, на 3 км от Одрин. А фамилията му е всъщност Чинаров. „Баща ми и една моя леля остават в Стара Загора още през 13-та година. Там са си построили къщи. След това се жени, съпругата му умира, има двама сина, след това се жени за новозагорка, моята майка… Двамата ми братя умряха в казармата през две години – 1946 и 1948 година. Буйни бяха, единият отива да се къпе в Марица, скача от високо и се забива долу в пясъка. Живя няколко месеца парализиран и почина.
Другият ни казаха, че се е самоубил. Заклевахме се с един приятел да открием кой го е самоубил, но не ми стигна един живот да го намеря”, завършва Михайлов.
Подготви: Анелия ПОПОВА,ШОУ