Краят на либерализма полага началото на радикалните решения и промени
Серията драматични събития, започнали с Brexit и преминали през поредния терористичен акт във Франция – жестокото меле в Ница, опитът за преврат в Турция, както и поредната екзекуция на полицаи в САЩ, определено показаха, че светът се намира в нов етап на противопоставяне, ожесточеност и радикализъм.
Сигурността е под въпрос в цяла Европа. Ценностите – политическата толерантност, решаване на съвременните проблеми с диалог или преговори – загърбени. Начинът, по който се извършват промените налагат крайни средства.
Шокиращ факт е убийството на британската депутатка по време на кампанията “за” и “против” Brexit. То определено е политически акт – краен и изразяващ цивилизационен код, който е, меко казано, противоположен на ценностите на Европа.
Налагат се други приоритети – крайно противопоставяне за господство на новата реалност, без спазването на права, толерантност.
С днешна дата е вече ясно очертанието на жестока и непредвидима форма на агресия без правила, към незащитени хора, като в Ница, например. Ежедневието ни е хроника на челни сблъсъци, които променят изцяло картината в Европа и света.
Тази нова война бе наречена “хибридна”, в нея главно се фокусираше натискът на влияние на различни геополитически лидери – като Русия или САЩ, медийни пропаганди. Езикът на омразата, който бе силен сигнал за радикализиране на средата, след последните събития във Франция и Турция, се превърна в незначителен и периферен проблем.
Разбира се, ще има остатъчни прояви на либерализъм, но те ще потъват на фона на нагнетяващата се динамика на събитията. Ясно е, че се намираме в нов етап на действия и промени, и то доста категорични.
Светът вече не е същият. Натрупването на агресия, смърт, обърканост притъпиха либералното съчувствие и толерантност. Човешкият живот някак загуби стойност, жертвите стават нещо обичайно, притъпена е публичната чувствителност към жертвите. Техният брой ден след ден се трупа и вече се налагат нови приоритети – мир и сигурност – пред толерантност и диалог.
Заради нуждата от стабилност в Турция публично се крепи нейната днешна демокрация. Геополитически е нужна спокойна и предвидима Турция – заради конфликтите в Близкия изток, заради мигрантите. Това също е част от цивилизационния профил на десетилетието – политическите лидери да не решават проблемите, а да маневрират, докато ситуацията бива извъртяна в тяхна полза. На радикализма и агресията те отговарят с крайна рафинираност, а Оланд – дори с враждебност и реваншизъм. Това явно ще задълбочава кризата, противопоставянето.
Именно тези политици, които са част от конфликта в Близкия изток, сега искат да дадат решение за спиране на тероризма, който е някакъв варварски реванш на разрушения от политически трусове и войни Арабски свят. Но това привидно овладяване на ситуацията ще поддържа опасно високо ниво от несигурност, агресия и ожесточеност.
Интервю на обикновен турски гражданин в нощта на преврата, в часовете, когато всичко е объркано и не се вижда още как ще се реши изходът му, каза потресаващи истини. Че не вярва, че ще има промяна, че политиците, дори най-големите противници само привидно враждуват, че защитават интересите си./ТРУД