В ексклузивно интервю пред Методи Байрактарски за югозападния таблоид Топ Преса Ваня Георгиева споделя: Ако искате ми вярвайте, но аз на 35 кг. си гледах снимки, на които съм била 52 кг. и казвах и дълбоко вярвах, че на тези снимки съм по-слаба, отколкото на тогавашните ми 35 кг.
Срещам се с Ваня Георгиева, едно страхотно изглеждащо момиче, чиито живот се преобърна на 360 градуса, заради стремежа си да бъде слаба и да изглежда добре… Въпреки, че не е имало нужда от това. За болестта, за борбата с доброволната гладна смърт и урокът, да цениш това, което имаш, защото лесно може да го загубиш, разказва чаровната Ваня Георгиева от Кресна.
Ваня, извинявам се, че отново те връщам в онези болезнено тежки за теб дни. Целта на това интервю е да предпазим момичетата, които чрез гладуване искат да изглеждат добре.
Представи се на нашите читатели…
– Казвам се Ваня Георгиева. Родният ми град е Кресна, но живея в София. На 20 години, студентка. Сблъсках се с анорексията, когато бях на 15 год. Трябва да подчертая, че никога преди това не съм имала проблеми с теглото. Моят проблем беше, че бях голям перфекционист, исках да се доказвам навсякъде и да бъда най-добра във всичко, като постепенно фокусът се измести върху това да бъда най-слаба. Нещата с моето отслабване тръгнаха от начало постепенно. Колкото повече слушах от хората комплименти за външния си вид поради отслабването ми, толкова повече се задълбаваха те и в психиката ми. И така докато стигнах до отказ от това да се храня нормално и страх от това да напълнея. Разбира се, от комлименти откликът на хората се превърна в порицание да се храня. Но вече беше късно, защото мозъкът ми отказваше това. И така се въртях в кръга на тази болест около 4 години, вървейки все надолу към пропастта – смъртта.
Какво се случва в съзнанието на едно момиче, та започва да се вижда дебела в огледалото?
– Всяко момиче, дори всяка жена се вижда винаги дебела и все за диети мисли. Но при анорексичното мислене нещата са много по-сериозни и задълбочени. Ако искате ми вярвайте, но аз на 35 кг. си гледах снимки, на които съм била 52 кг. и казвах и дълбоко вярвах, че на тези снимки съм по-слаба, отколкото на тогавашните ми 35 кг. Всеки ден по улицата виждах момичета, които са видимо за всички останали с нормално тегло, което доста надвишава моето, а аз искрено смятах, че са по-слаби от мен…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
