Баща ми отиваше някъде с пушка, усещах, че нещо не е както трябва, че може да не се върне никога, признава той
Ваня Джаферович обаче е роден в Югославия. Босненец, но приет и интегриран в Хърватия. Избрал да живее в България. Ваня Джаферович е от онези хора, които са се срещали с ужаса очи в очи и знаят цената на подадената към тях ръка. Хора, за които домът остава по-скоро усещане и носталгия, отколкото конкретно място.
„Бях дете тогава, после видях, че нещата не са игра… Видях как баба ми реве, майка ми плаче. Баща ми отива някъде с пушка, усещах, че нещо не е както трябва. Той отиваше на война“, разказа той.
„Дядо ми и баща ми останаха там до последно. Тогава си спомням, че гледахме по телевизията какво се случва“, спомня си Джаферович.
„Много неща ми останаха там. Много добре си спомням всички неща, които са били: „Внимавай, снайпер“, бомбите, главата надолу. Колкото и да си дете се усеща страх. Остава като вътрешен белег всичко това“, призна той./blitz.bg