Ваня Андреева, бивш шеф на сектор „Наркотици“: Уволниха ме заради заловена пратка с наркотици за „Генерала“

Госпожо Андреева, защо бяхте уволнена от МВР?

Формално заради ползването на някакви телефони, които са били на името на частна фирма, за която пък имало някакви данни, че била на Алексей Петров. В момента съдя МВР и нямам право да изнасям публично подробности. Ще си позволя обаче да ви кажа, че съм виждала г-н Петров само във връзка с изпълнение на служебните си задължения и един път неофициално, на погребение на роднина на мой служител и колега. Все пак той беше ключов държавен служител на висока позиция в ДАНС. Контактите са били единствено професионални и оформени документално по съответния ред. В този период от време министри, премиер и президент са имали контакти с Алексей Петров. И питам – и те ли са свързани с т.нар. “Октопод”? Все пак обаче и при моето уволнение ясно се вижда двойният стандарт. Аз и мои колеги бяхме махнати за няколко мобилни апарата, а министър Цветан Цветанов със 7 имота, придобити с неясни пари, си стои непокътнат на поста. Начинът, по който ме уволниха – абсолютно абсурден и удобен в политически аспект, ме отврати от извратените методи на определени хора.

Какви са тези методи?

За съжаление между различните служби в системата на МВР има голямо напрежение и мръсни номера. Добрите полицаи си вършим съвестно задълженията, хващаме наркотици, а това ни носи впоследствие проблеми. И постепенно аз бях изолирана, пречеше ми се на работата. После, като „неудобна“, бях преместена от един сектор в друг и най-накрая – уволнена.

Всичко тръгна от моя реализация през 2008 г. в Хасково. Там хванахме над 7 килограма наркотици у дилър, който ни посрещна с думите: „Какво правите, тази пратка е за Генерала“. Имаше и други двама полицаи в екипа, които бяха свидетели на тази реплика. Наркомафиотът си мислеше, че го арестуват служители на ГДБОП, и затова беше изненадан, че въобще има акция срещу него… След като разбра, че сме от ДНСП, замлъкна.

Така и не стана ясно кой е „Генерала“. Генерали в България има много. Всички виждат, но малко си признават, че през тези 20 години МВР се превърна в лост, в угодничещ слугинаж на всяка от управляващите партии. Изроди се системата – от система, бранеща демокрацията, гражданствеността и морала, ни превърнаха в хората, стоящи до правителството, което и да е то, преди или сега.

Наричат ни „събирачите на пари”, „куките”, „слушковци”, делят ни на БОП-аджии, ДАНС-аджии, полицаи… А ние сме едни и същи. Покорни, поръчкови, притиснати в ъгъла и питащи се – да браним ли демокрацията, или да изготвим СРС-тата, да хванем лошите или… да ги пуснем, защото някой се обади!… И да се страхуваме. Чест прави на всички достойни хора, работещи въпреки всичко и независимо от нищо в МВР. Защото повярвайте – това е достойно за поклон.

Какво мислите за министър Цветанов?

Смешен и жалък. Министър по анцуг, хулещ в Народно събрание медици, политици, но не олигарси, защото…?

Защо?

Защото може би е зависим от тях. Питайте него.

Вие сте председател на сдружение „Гласност“, разкажете ни малко повече за организацията, това организация на бивши и настоящи полицаи ли е?

Членове на сдружението не са само полицаи, имаме и лекари, журналисти, юристи, бизнесмени, учители, представители на различни партии, с различен етнос сме и с различна религия, но сме заедно. Защото имаме една цел – да дадем гласност на проблемите в страната.

Няма аналог на подобно пробуждане никъде в Европа –то идва от нас, полицаите. Уникалното и достойно за уважение е, че именно у редовия полицай, видял истината за демокрацията, се надига негодуванието от погазването на това, което е най-ценното – демокрацията, гражданските права и свободи, сигурността, обществения ред и спокойствието… Гарантирането на равен старт в наказателното преследване.

Нека да се знае, че полицаите също са хора и те знаят какво е демокрация и знаят как да я бранят. Нищо, че господин Цветанов и кликата му ги употребяват или игнорират. Истинските служители на МВР задават дневния ред за съдбата на гражданското общество и демокрацията. Интелектуалният елит може би е достатъчно уплашен и разединен, за да изпълни гражданската си мисия. Редовият полицай – този на терена (нещо, което господин Цветанов не е бил и не познава), иска да бъде гражданин, иска реална, а не псевдодемокрация, иска да е член на гражданско общество с ясна, категорична позиция, иска защита и гаранция за конституционните му права. А в момента „редовият полицай” просто оцелява. И го отработват на парче, когато не угодничи.

Идеята за създаване на сдружението възникна спонтанно. Може би това е отражение на моята гражданска позиция, която изложих по-горе, както и на моите принципи като гражданин на тази наша страна – България.

Знаете ли, в системата на МВР съм от 1994 година, като наистина съм почнала от долу… от обикновен, редови служител – три години и половина като инспектор в детска педагогическа стая, после седем години оперативен работник в група „Тежки криминални престъпления” по линия наркотици, проституция и детска престъпност, а от 2004 г. по противодействие на наркоразпространението, 2006 г. – началник сектор „Наркотици” – противодействие на уличното наркоразпространение, от края на 2009-а до дисциплинарното ми уволнение – началник сектор „Детска престъпност” – юни 2010 г. Винаги съм вярвала, че човек трябва да прави нещата максимално добре, според възможностите и качествата си, и да не изневерява на своите ценности. Много патетично звучи казаното от мен, но аз вярвам в това. Начинът, по който ме уволниха, абсолютно абсурден и удобен в политически аспект, ме отврати от извратените методи на хора, получили властта и шанса да променят страната, шанс, даден им от такива като мен – обикновени хора.

Най-смешното, дори жалкото в случая е, че аз гласувах за тези хора с истинското убеждение, че това е правилният избор, а сега ме е срам от този избор… Много наивно грешен се оказа. И абсурден.

След като ме махнаха от системата през юни 2010 г., си оставих време да преболедувам унижението, на което ме подложи ръководството на МВР в лицето на г-н Цветанов и кликата му. И гледах, и слушах… и не можех да повярвам в това, което чувах и виждах. Флашки, СРС-та, обиди в залата на парламента, рекет, скандални разкрития… Един открива магистрали, друг краде живот, а сега и взрив… И бях потресена и ужасена. Война на дребните души за залъка – но не техния, а народния.

И четях за свои колеги, унижени като професионалисти, видях страха у хората, работещи в МВР, дали правилно ще направят нещата, за да останат на работа. Знаете ли – истинска рядкост е полицай без някакъв вид кредит или заем. Живеят и работят на ръба на оцеляването, хулени, притискани, употребявани по и не по предназначение, и… мълчат. Защото трябва да се плащат кредитите, да се издържат семейства. А с това, в което са превърнати, е много трудно да бъдат достойни и демократично осъзнати. Защото страхът е най-големият ни проблем – и на мен, и на народа ни по принцип. Далеч съм от онази смелост, на която е способен г-н Цветанов – да сочи за виновни хора, за които не е доказал вината, да изземва функциите на говорител на прокуратура, съд. Няма нищо човешко в този облик на властта.

И понеже не искам да бъда „отработвана” вече „на парче”, не искам и други да бъдат подложени на ръба на оцеляване под натиск, не искам другите да се чувстват беззащитни, когато Човекът-Власт реши, че те не го устройват, не са удобни, много знаят или много са видели, решил е, че трябва да бъдат унищожени – трябва да има някой да им подаде ръка и да ги пази. Такива като мен, такива като нас – другите хора в сдружението.

Личи силното ви огорчение…

За мен работата в МВР беше кауза. Но истинската сила на полицая е да изпълнява служебните си задължения като ежедневна битка, подвиг. За това аз – полицаят, подписах клетва – да защитавам, да служа, да спазвам закона. Вярвах, че правя нещата така, че да бъда горда от себе си. И нищо не се е променило от 1994 г. с вярата ми. Променят се само лъжите, с които ни обиждат, че сме слаби и безпомощни, глупави и безропотни.
Всички виждат, че това са лъжи и манипулации. Всички, освен ние – бивши и настоящи полицаи, лекари, учители, бизнесмени, студенти, журналисти.

Ние, нашият народ, вече не искаме да се мълчи и не искаме да ни удрят тихо, безпардонно. Ние не сме рая – ние сме народ. Не ме е срам, че съм такава – непокорна и неманипулируема. Аз бях и ще си остана, добър човек, това го видяха приятелите и семейството ми, които г-н Цветанов и хората около него не можаха да заблудят въпреки гадорията и пошлостта, с която ме покриха.

Имам силно развито чувство за чест и достойнство – като полицай нямаше от какво да се срамувам. И сега не се срамувам. Служителите на МВР не са водени от идеята за противозаконно и безнаказано нарушаване правата на гражданите, напротив – наша основна грижа е тяхното опазване, както и трайното повишаване на доверието на гражданите към държавните институции.

Редовият полицай съзнава и носи отговорността от поверените ни инструменти за засягане на правата на гражданите, поради което е обучен и в практиката използва тези инструменти само при посочените в закона случаи, и то когато другите възможности са изчерпани. А управляващата в момента полицейска номенклатура злоупотребява с ресурса човек-полицай. А това вече е нетърпимо – нито е европейско.

Източник: ГЛАСОВЕ