„Журналистическото разследване не е за всеки. Това е някакво оклеветяване. В бизнеса на Валери Симеонов има над 300 души, които работят. Хотелът ми е почти празен и така е от миналата година.
И от тук започват лъжите. Два месеца идваха по 12 човека от различни поделения. Нямам договор с министерствата. Цените са 70лв. на стая за петък и събота. През седмицата са 30лв на легло. В тези 30 лв. има три пъти хранене, суха храна, безплатен интернет, СПА център, фитнес зала, зала за бокс, зала за тенис и всички други екстри на един хотел.“ Това каза Валери Симеонов в студиото на bTV по повод разкритията на журналиста Васил Иванов. „Всяка година регистрирам в декларациите си, че съм съдружник. Аз не трябва да съм в управлението и това съм го ликвидирал още в края на 2014 година. Аз съм съдружник, подчертавам, не управлявам. Никой не може да ме упрекне в укриване на данъци, плащам си всичко“, допълни той.
„В „Шоуто на Слави“ имаше един друг елемент. Имаше няколко интервюта на хора със замазани лица, които лъжеха. Осъдих Бареков в ТВ7 през 2015 година за клевета, осъдих „Уикенд“ заради същата глупост. Следващият скалп, който ще закача на стената е може би този на Слави Трифонов. Появява се някакъв успешен или неуспешен водещ и започва да вади подобни лъжи. Хората са различни. Не слагайте политиците под общ знаменател. Парламентът трябва да бъде уважаван – добър или лош“, закани се Симеонов. Дали ще се откажат от заплатите си в парламента, Симеонов отговори, че това трябва да се гласува и да събере достатъчно гласове. „Няма ли да ме поздравите, че спряхме ДОСТ да влезе в парламента? ДОСТ приключи!“, гордо заяви Симеонов. „Не мога да кажа дали ще бъда министър. Не сме коментирали до момента кой какъв пост ще заеме. Всеки ден ми се задава този въпрос. Какво? Да ви излъжа ли? Математически като се пресметне, 4 позиции трябва да са наши. За момента е важно, че съгласувахме програмата и сега ще работим върху коалиционното споразумение и после ще говорим за министри. Не ми е детска мечта да стана министър, но ако се наложи ще поема тази отговорност. Дали бих поискал – по-скоро не. А дали ще стана, ако се наложи – да“, категорично отсече той.