Православната и католическа църква се обединиха в подкрепата си
Докато в Украйна войната продължава, милиони по целия свят се молят конфликтът да подмине невинните. И религията не изостави хората в нужда.
Въпреки, че Северозападна България е сравнително далеч от Украйна, хората в този регион също изпитват страха и болката от войната. Много общини във врачанско вече изпратиха писма до побратимените си укрански градове, в които декларират готовност да помагат. Църквата също не остана безучастна.
Аврам Петков говори по телефона с приятеля си Саша Дунаев, който е тръгнал към България. Докато украинецът пътува трудно, българинът обикаля региона, за да намери подслон.
„Обадиха ми се днес мои колеги от Киев – Президентът на Киевската киноложка организация, че 10 човека идват насам и са успели да напуснат Киев. Положението там е много тежко. Те вярваха сериозно, че няма да напускат Киев, но в последните два дни вече твърдо са решили и са излезнали. Много е страшно. И най-лошото е, че невинни жени и деца поемат целия удар”, казва Аврам Петков, председател на Български и републикански киноложки съюз и клуб за българско овчарско куче.
Съпругата а българина е от Донецк и двамата имат много близки и приятели в цяла Украйна, като се безпокоят за тях.
„Тя е в Монтана в болница и не мога да я успокоя вече една седмица. Цял ден е плач вкъщи”, казва Петков.
Затова той стига до Градешкия манастир, където научил, че са готови да приемат хората, останали без дом.
„Това са ни условията, които имаме да настаним нуждаещите се хора от Украйна. Можем да приемем 10 човека. По-голяма бройка вече ще ни е малко по-трудно, защото не сме сигурни дали ще можем да ги поемем като грижа за повече, но за 10 човека мисля, че ще имаме така сили. Но за 10 човека мисля, че ще имаме така сили”, коментира игумена на манастира йеромонах Спиридон
Стаите са подготвени и чакат хората в нужда. Има всички битови условия.
„Това е манастирската кухня, която виждате, така наречената магерница по манастирски, която може да се ползва от всеки, който ще дойде тук да се настани. То ще се готви заедно за всички на едно, но някой, ако иска нещо по-специално може да си приготви”, добави игуменът.
Всички ще се хранят като едно семейство в манастирската столова. Битовата част е оборудвана и с хигиенно-санитарни възли и перални. Хората ще могат да останат в манастира месец, година, две, т.е. толкова, колкото е нужно дори и след като войната свърши.
„Защото лесно е да удариш един народ, а е много трудно после да го възстановиш и да го създадеш наново. Защото къща, която е порутена, трудно се съзижда наново”, казва още той.
Изхранването и издръжката е изцяло за сметка на манастира, а хората от околните населени места също обещали да помагат, с каквото могат, защото и миряните искрено съчувстват на страдащите във войната. Един от тях ще остане и Аврам Петков, който тръгва да посрещне първите.