Мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и изобщо да подценяват рисковите ситуации зад волана. Изводът е направен на база първото национално представително проучване Индекс на безопасно шофиране SDIndex – Safe Drive Index, проведено през април месец сред 1000 активни водачи на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 75 години.
Изследването е проведено по метода на прякото интервю и анкета в дома на респондента. Най-общо индексът за безопасно шофиране представлява самооценка на рисковите ситуации, в които шофьорите попадат.
Според данни на ЕК 93% от случаите на катастрофи в Европа са следствие на човешка грешка. SDIndex е базиран на оценка на 50 стандартни ситуации зад волана, които са групирани в три категории:
Пропуски – най-често действия, които не се случват като планирани, или са резултат от разсеяност или невъзможност да си спомним нещо;
Грешките са резултат от най-вече от непознаване на правилата, липса на умения и знания;
Нарушенията се дефинират като преднамерено или неволно нарушаване на законовите правила.
Ситуациите са оценени на база въпросник със скала от 0 до 5 – където нулата е ситуация, която не се е случвала, а 5 – ситуация, която се случва непрекъснато.
Изследването показва, че най-често срещаните рискови действия по българските пътища са:
Превишаване на позволената скорост, определяно като „неволно“ – това се посочва от 71% от анкетираните;
Неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване – 56% ;
55% от водачите отбелязват, че късно са забелязали, че превозното средство отпред е намалило скоростта си, което води до рязко натискане на спирачките;
Според резултатите от проучването може да се направи изводът, че като цяло българските водачи имат равен брой ситуации на пропуски и нарушения и малко повече ситуации, в които допускат грешки.
Изводът, който изтъкват изследователите, че са необходими мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението. Стойността на националния Индекс за безопасно шофиране е 89.6 при максимална стойност 100 (най-безопасно шофиране). Данните показват, че като високорискови се самоопределят едва 9% от водачите те са с индекс от 25 до 74;
31% имат средни показатели с индекс между 74 и 90, а 64% се самооценяват като нискорискови.
Интересното е, че мнозинството от водачите оценяват собствения си начин на шофиране като нерисков, а този на останалите участници като рисков. Голямото разминаване между самооценката на собственото поведение и оценката на поведението на останалите шофьори може да е индикация, че мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и да подценяват рисковите ситуации.
Основните фактори, които определят поведението на водачите на пътя, са образованието, местоживеенето, стажът и годишният пробег на водача и мощността на автомобила. Висшистите са по-склонни да поемат рискове, в София нискорисковите шофьори са едва 27%, при средно 60% за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана, най-рискови са шофьорите с най-малък пробег 2-5 хиляди км годишно и най-голям пробег над 50 хиляди километра.
Яна Спасова, управител на консултантска изследователска агенция „Експлика“ представи резултатите от изследването.
Индексът на безопасно шофиране е базиран на въпросник, разработен от американския професор Джеймс Ризън като методология за оценка на човешките грешки в авиационната индустрия.
Данните показва, че българинът има много висока самооценка за собственото си поведение и реакции на пътя, а самоувереността води до подценяване на рисковите ситуации.
Добрата новина е, че относително малко хора са склонни към агресия на пътя. Изследването доказва, статистически, че няма зависимост между пола и поведението на пътя. Жените и мъжете реагират по еднакъв начин.
Предстои на 1-ви юли стартирането на SDIndex Quiz – тестов вариант, в който всеки ще може да определи своя индекс.