Българката Ирен Величкова-Ямами живее в Япония от 1988 година. Там тя има собствена школа по бродерия, в която води курсове. Често, обаче, изпраща свои творби и до България или пък самата тя се завръща. Например, преди 3 години, Ирен представи у нас книгата си „Архаични символи в бродерията”.
Ирен Ямами е добре запозната с българската бродерия и йероглифика и е основател на сдружението “Работилница Седянка”. Талантливата родолюбка донесе от Япония последната си творба – пано, на което е избродирала 140 български шевици. 
„От Япония донесох нещо много българско, което по-добре да беше се родило в България, но аз съм българка и, където и да се намирам, винаги България ще бъде номер едно за мен. Идеята е комплексна и отдавна се върти в главата ми. Накрая се случиха някои неща, които ми подсказаха, че трябва да седна и да я направя, колкото ми позволяват силите. Стремила съм се да представя всички райони на България и шевиците. Трудността дойде от това ,че трябваше да се съобразя с размера на платното и броя на бодовете. Не всички шевици са точно на местата си, някои са разместени с малко. Не съм преместила примерно варненска в София или ямболска в Карлово. Избродирала съм ги с оригиналния бод за шевицата и района. Не съм променяла нито цвят, нито бод. Самата изработка ми отне 1 година – започнах я на специална дата – 3 март 2014 година и я завърших на 9 март 2015 г. Трудностите дойдоха от напасването – защото някои шевици са големи, а други са малки. Започнах първо с големите, след това вмъквах малките, където се наложи по разширих границите на България, така че съм взела малко от гърци, турци, македонци, сърби и румънци, за да може шевиците да влязат в картата. Естествено формата на картата е спазена, не си позволих своеволието да върна България отпреди няколко века, макар че ми се искаше (смее се).”
Главната цел на Ирен Ямами е да издаде тази карта с шевици под формата на книга с цветни илюстрации и описание към всяка шевица, схема на бодовете и дори със символиката и предназначението й./lentata