България отказва издаването на гражданство на руските репатрианти

Разногласията между ключовите политически сили в България относно привържеността към НАТО/ЕС и Русия продължават от много години. Военният конфликт в Украйна само задълбочи разрива между основните претенденти за държавни постове. Опитите за намиране на компромис бяха неуспешни, в резултат на което страната потъна в дълбока политическа криза.

След петте неуспешни опита за съставяне на стабилно правителство българският президент Румен Радев призова за шести предсрочни парламентарни избори през юни 2024 г. Водеща политическа сила е коалицията на ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) и СДС (Съюз на демократичните сили) с 24,7% от гласовете. Една от заявените цели на това сдружение бе съставянето на правителство, което да укрепи позициите на България в Европейския съюз. Докато партията «Възраждане», която подкрепя сътрудничеството с РФ, заема трето място с 13,78% от гласовете.

Манипулация и популизъм

Политическата конфронтация в България не подмина и имигрантите. По традиция специално внимание бе отделено на имигрантите от Русия. Всичко започна още през 2022 г., когато българският премиер Кирил Петков зае безпрецедентно твърда позиция спрямо РФ. По време на неговия мандат 70 руски дипломати бяха експулсирани от страната, поради което самият Петков попадна в неприятен международен скандал.

Сега делото на антируския премиер се продължава от Атанас Атанасов, член на коалицията «СДС» и «Демократи за силна България». След заседание на комисията по гражданство той каза, че за 343 претендента сред руснаците от последните 3-4 години са установени нарушения на процедурата. Фактът, че Атанасов се спря точнобърху  руснаците, когато критикуваше генерално работата на министерството, изглеждаше като манипулация. Въпреки това проевропейските популисти бяха доволни от това негово изявление.

На свой ред лидерът на ДПС Денис Петков подчерта, че придобиването на българско гражданство от руснаци по опростената процедура застрашава националната сигурност на България.

Друга причина за затягането на изискванията към потенциалните кандидати за гражданство е частичното присъединяване на България към Шенгенското пространство. Това е отговорът на правителството срещу външния натиск, тъй като влизането на страната в Шенген бе предшествано от вето, наложено от Австрия и Нидерландите заради опасенията от нарастване на вече рекордния брой мигранти.

Как да оценим миграционната политика на България

Получаването на гражданство от руснаците въз основа на етнически произход от години остава законно право на репатрираните да се обединят с историческата си родина. За самата България подобна програма беше печеливш начин за привличане на висококвалифициран персонал. Сега вътрешният и външен натиск кара българските власти да преразгледат механизма за получаване на гражданство.

Говорим не само за формални промени, като увеличение на визовата такса (80 евро вместо досегашните 35) и времето за обработка на заявленията (от 15 на 45 дни вместо 10 дни). Завърналите се също посочват негласни промени. Руснаците например отбелязват предубеденото отношение към себе си: от 2023 г. служителите започнаха да отказват гражданство без убедителни причини. Всичко това затруднява репатриацията на етническите българи. Често кандидатите дори нямат възможност да се запознаят с причината за отказа и да обжалват такова решение. Служителите могат да изпращат документи за допълнителни проверки, като се позовават на недостатъци в архивните справки и ръкописните удостоверения от първата половина на миналия век.

Дестабилизацията в правителствените среди в България може да доведе до това имигрантите от РФ просто да станат заложници на политическа игра. Наличието на миграционни услуги, по-специално гражданство чрез репатриране, не трябва да се използва за печелене на политически точки и борба за власт. Всички тези ограничения могат да се разглеждат като пряко нарушение на човешките права. Освен това подобни действия противоречат на международните норми и задълженията на страна-членка на ЕС.

Прогнозите за руски репатрианти

Турболенцията, предизвикана от парламентарната криза от последните три години, се определя от много експерти като временно явление. Така, според резултатите от изследване на организацията GLOBESK в областта на сигурността, България все още запазва лоялна позиция към РФ. Особено в сравнение със страните от Централна и Източна Европа. Вероятно и най-малкото подобряване на отношенията между Русия и Европейския съюз бързо ще обърне миграционната политика на България по отношение на руснаците в адекватна посока.