България изпрати акад. Светлин Русев – голям художник, един от подписалите конституцията (ВИДЕО)

Мир на душата му!

0
31972
Снимка/източник: Информационна агенция "Дейли Прес"

Репортер на място: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС 

Националната галерия „Квадрат 500“ беше мястото, в което творци, политици, граждани се сбогуваха с художника Светлин Русев, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“. Той почина в събота, малко преди да навърши 85 г. от инфаркт.

Точно в централното фоайе на Квадрата преди 3 години Светлин Русев представи лично на първите гости подредената от него галерия. Поклонението беше сбогуване с една силна и изключително влиятелна личност в родното изкуство, оценките за която са съвсем не еднозначни.

„Светлин Русев дължи възхода си до голяма степен на Людмила Живкова – той е един от приближените ѝ интелектуалци. Твърдеше, че бил недолюбван от баща ѝ, по думите му дори се е осмелявал да му противоречи – в опит да защити паметника на Валентин Старчев „1300 години България“. Тогава Тодор Живков го срязал пред тогавашната върхушка, а от стреса Русев загубил съзнание.

Дали е така – може би все още има живи свидетели на този случай, за да го потвърдят. Но надали след това е останал дълго в немилост, защото живописецът се превръща в една от най-влиятелните фигури в социалистическия арт мениджмънт – и единственият от старите влъхви на онзи строй, който продължи да упражнява власт в културата и след идването на демокрацията.

Няма съмнение, че той е един от архитектите на идеята да бъдат обединени Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в Квадрат 500. Затова и сам се заема с комбинацията на двете колекции.

Този факт предизвика бурни реакции в родното арт общество – десетки са непримиримите с ролята на Светлин Русев в българското изкуство в миналото, както и с влиянието на академика в най-важните съвременни арт процеси у нас. Но немалко от възраженията бяха и чисто естетически.

Русев обясни, че е редил галерията на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Някои от критиците му обаче твърдяха, че Квадратът не създава усещането за музей. Че художникът е композирал картините без концепция и твърде свободно – сякаш ги е редил по стените в дома си, затова е почувствал в реда на нещата да добави и нещо от своята лична колекция. Други посочваха, че в галерията няма творби на художници, създавани след 1989 г. Всъщност, такива има, но не са много – между тях все пак са рисунките на Христо Явашев с неговото алтер его Кристо. Трети откриваха политически контекст около културното събитие – за тях Квадратът е въплъщение на стара идея на Людмила Живкова за обединение на двете сгради в единен музей – и днес той бил нещо като паметник на людмилието“, припомни Диляна Димитрова в „Площад Славейков“.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В ДЕЙЛИ ПРЕС! 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук