Правителството ще изплати общо 158 370 лв. обезщетения в изпълнение на шест решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 11 януари – 31 май.
Делото „Кирил Иванов срещу България“ касае забрана на провеждане на митинг от нерегистрирана организация „Македонски инициативен комитет“. Според ЕСПЧ причините за забраната, посочени от кмета на Благоевград и от Районен съд Благоевград, не са достатъчни, за да оправдаят намесата в правото на сдружаване на жалбоподателя. Съдът се позовава на решенията си по делата „Станков и ОМО Илинден срещу България„, „ОМО Илинден и Иванов срещу България“ и посочва, че възприетите от националните власти формални основания за отказ не се различават от вече критикуваните. ЕСПЧ също така приема, че PC Благоевград не е обосновал становището си относно невъзможността за провеждане на събранието. Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 6000 евро за неимуществени вреди.
По делата „ОМО Илинден и други срещу България“ и „Йордан Иванов и други срещу България“ Съдът намира нарушение на чл. 11 (свобода на сдружаване), като се позова на предходните си осъдителни решения по делата ,,ОМО Илинден срещу България (№ 2)“ и „Станков и ОМО Илинден срещу България“.
По делото „Йордан Иванов и други срещу България“ Съдът присъжда обезщетение от 12 000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро разходи и разноски. По делото „ОМО Илинден и други срещу България“ обезщетението е в размер на 12 000 евро за неимуществени вреди и 1220 евро за разходи и разноски.
По делото „Чорбов срещу България“ жалбоподателят се оплаква, че порадинеизплащане на дължимата му от МЗХГ по договор част от възнаграждение за процесуално представителство е било нарушено правото му на собственост по чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, както и че не е разполагал с ефективно средство за защита, в нарушение на чл. 13. ЕСПЧ намира нарушение и по двете оплаквания. Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 15000 евро за претърпените имуществени вреди, 2000 евро за неимуществени вреди и 1260 евро за разходи и разноски.
По делото „Димова-Иванова и Иванов срещу България“ по отношение на оплакването по чл. 8 (неприкосновеност на дома) ЕСПЧ отбелязва, че подобно на други претърсвания в рамките на операция „Медузите“, които са били предмет на разглеждане от Съда, претърсването в случая е било извършено без предварително съдебно разрешение и с дадено бланкетно одобрение впоследствие. Позовавайки се на решенията си по делата „Гуцанови“ и „Славов и други“, Съдът приема, че и в настоящия случай националното законодателство не е предоставило достатъчно гаранции срещу произвол от страна на властите преди или след претърсването в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. ЕСПЧ присъжда обезщетение в размер на 3000 евро за претърпените от тях неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.
По делото „Митев срещу България“ ЕСПЧ приема, че в нарушение на чл. 6 от Конвенцията е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Разпитът на жалбоподателя от полицаите е проведен извън рамките на процедурата по НПК. Това, заедно с твърденията на жалбоподателя, че е направил самопризнания вследствие на нанесения му побой, поставя под съмнение точността и надеждността на полицейските показания.
ЕСПЧ подчертава, че самопризнанието е основен елемент от доказателствения материал, особено като се има предвид, че същият е съдържал и оправдателни доказателства, но въпреки тях съдилищата са счели обвинението за доказано.
Съдът приема, че нарушението само по себе си не обосновава несъмнен извод, че жалбоподателят е осъден неправилно, поради което не е необходимо обезщетение за неимуществени вреди, и присъжда в полза на жалбоподателя сумата от 3000 евро за разходи и разноски.