България е една от държавите с най-голямо увеличение на средствата за образование, както и на заплатите на учителите през последните години. Между 2015 и 2021 г. делът от брутния вътрешен продукт, който България отделя за образование, се е увеличил от 3% на 3,5%. Това показват данните от глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Поглед върху образованието 2024“, които бяха представени днес.
Показателно е, че стартовите заплати на българските учители вече са по-високи от тези в Полша, Словакия и Латвия, а близо до нас е Чехия, отбеляза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Според проучването обаче остава голям делът на преподавателите на възраст над 50 години (48%), което е едно от предизвикателствата както пред нашата образователна система, така и пред другите държави от ОИСР.
В същото време обаче България е и една от страните, в които има най-голямо увеличение на дела на младите учители под 30-годишна възраст. Повишението на заплащането е само един от факторите за това, посочи министър Цоков.
По думите му през последните години се води и целенасочена политика за стимулиране на студентите да избират педагогически специалности, включително с освобождаването им от семестриални такси.
Сред приоритетите на МОН е и увеличаване на интереса към природните науки, за които има най-голям недостиг на преподавателски кадри. „Само след година, максимум две, във всички над 2200 училища ще има STEM кабинети. Така в бъдеще ще имаме мотивирани млади хора, които ще искат да се занимават с природни науки“, посочи проф. Цоков.
Друга положителна тенденция в проучването е увеличаването на хората в България, които завършват средно образование. Делът на хората във възрастова група 25-34 години, които нямат завършено гимназиално образование, е намалял с 3% в периода между 2016 г. и 2023 г. През 2023 г. той е 14% – колкото е и средният за ОИСР.
Това е от важно значение за последващата реализация на пазара на труда. Според изследването хората с по-ниско от средно образование по-трудно намират реализация на пазара на труда във всички срани. В България тази зависимост е още по-силно изразена. По-малко от половината (47%) от хората на възраст 25-34 години без завършено средно образование са заети на пазара на труда. Средно в ОИСР техният дял е средно 61%. България е и една от страните с най-нисък дял на възрастните, които преминават допълнителни курсове и квалификации след като вече са завършили.
Проучването отчита и силното влияние на семейната среда за образованието на децата. 80% от хората на възраст 25-64 години в България, които имат поне един родител с висше образование, също са придобили висше образование. В страните от ОИСР този дял е средно 72%. В същото време само 5% от 25-64-годишните с родители без средно образование са придобили висше образование (при средно за ОИСР 19%).