В Канада са табу теми, които се обсъждат в България, белите хетеросексуални мъже нямат право на глас, учат децата на безполовост.
Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки, че я посещавам почти всяка година. В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка. Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип) и съвсем отговорно заявявам, че Запада е един грандиозен “потъващ кораб”.
Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал и нямам абсолютно никакво съмнение че е “Троянски кон”, който ще си покаже копитата и ще се развилнее в момента, в който бъде узаконен и подписан.
Посланието ми към България:
Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “Троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на Родината ни. Ако се подпише този документ, който твърди, че “пол” не е биологично понятие, а социално изградена роля, “кутията на Пандора” вече ще е отворена и след това няма затваряне.
Така се започна и в Канада. Уж равноправие, уж против насилие и в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”.
Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от “Федерацията на началните учители” в провинция Онтарио, което на английски означава: Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous.
На български се превежда по следния начин: Лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, дву-полов, интерсексуален, неутрален, полово-подвъпросен, асексуален, полово-свързан, пансексуален и полиаморфен.
И това е само върхът на айсберга. Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото.
Други важни фактори, които допринасят за потъването на Западният “кораб” са:
1.ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ, която де факто е официалната “религия” на Запада и болшинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават. Политическата коректност е “затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.
Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в така наречената “идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са наплашени да изразяват мнения, различни от официалната псевдо-либерална политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие, социално-икономическите последици са жестоки. Публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – нео-нацист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите, и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.
2.ПОЛИТИКАТА НА ИДЕНТИЧНОСТ (Разделяй и владей. Всеки срещу всеки)
Промиване на мозъци от ранна детска възраст.
Още от малки настройват децата едни срещу други.. Момичета срещу момчета. Малцинства срещу “привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т.н. Това се постига като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група.
Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже.
Те са заклеймени като враг номер едно на левашкия псевдо-либерализъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално и не подлежи на дискусия. Всяко мнение против официалната псевдо-либерална идеология е моментално заглушено.
3.ФЕМИНИЗМЪТ (и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството. Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като “токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина в подрастващите момчета. В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на “токсичните мъже”. Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.
4.Екстремен МАТЕРИАЛИЗЪМ, заместващ духовността и всякакви морални ценности.
5.РЕГРЕСИВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.
6.ЛИПСАТА НА ОБЕКТИВНИ МЕДИИ. Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.
Да обобщим. Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани, и пропагандирани от ляво ориентираните, самозабравили се регресивни-либерали, (В България се използва друг по-точен термин, но тъй като е малко вулгарен реших да не го използвам), които в действителност въобще не са “либерали”, а деспотични тоталитаристи, и нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се преструват на толерантни, само когато им изнася, и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология. Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели, “кръвожадни канадски вълци”, и веднъж като захапят, не спират, докато въпросния обект не е разкъсан на парчета. Това се прави с цел “назидание”, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.
България е на кръстопът и изправена пред две ясни алтернативи.
Да съхрани традициите си и начин на живот и най-важното-да предпази децата, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции.
Да се подаде на натиска и да подпише смъртната присъда на нацията.
Ако тази конвенция се приеме, това е “началото на края”. Надявам се хората в България да осъзнаят какво се задава и на всяка цена да бъде предотвратено. Най-сериозно и отговорно заявявам, че “бъдещето” въобще не е светло.
Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България. Аз обичам и двете държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен, и в интерес на истината, сърцето ми се къса, като виждам какво се случва в тази до скоро прекрасна държава.
Надявам се поне България да се поучи от фаталните грешки на запада и да поеме различен път (като Полша и Унгария например) и да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдо-либералната политика на абсолютен разврат и морална деградация.
Накрая желая да поясня, че аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив. По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат абсолютно всички сфери на западното общество. Най-страшното е, че за псевдо-либералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо взимат на мерник и децата. След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата.
Искрено се надявам тази лудост, граничеща със шизофрения, да НЕ превземе и България, защото независимо от недостатъците и абсурдите, които, за съжаление, все още съществуват в държавата, ако България се опази от регресивните псевдо-либерални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.
Искрено и с любов към България!
Иван Борисов, Канада