„У нас управлението се върна там, откъдето започна: и ЧЕЗ – за „Инерком“, и държавата – без участие, и Петкова – отново министър. БСП вдига толкова много теми, че сама си ги засенчва една друга. ДПС говори за избори, за да няма избори. Търси се обединение в нов Реформаторски блок чрез общ отказ от досегашния Реформаторски блок.
Националистите пък се оказаха разделени от отношението си към… други нации. А колкото по-нестабилна е малката коалиция, толкова по-стабилна е голямата – защото Борисов ги разделя и така по-лесно менажира. Накратко: разединените патриоти са дори по-стабилни от обединените.“
Това констатира Институтът по социология „Иван Хаджийски“ в своя анализ на политическите събития за месец март 2018 година. Анализът за март е озаглавен „Време на парадокси„.
ГЕРБ – „дясното и консервираното“
Според анализа на Института по социология „Иван Хаджийски“ отдавна се е доказало, че конкуренцията от ляво по-скоро мобилизира ГЕРБ, отколкото да ги снижава. Конкуренцията от дясно обаче би ерозирала подкрепата за първата политическа сила у нас.
„Затова ГЕРБ се опитва да минимизира опитите за нова консолидация на т.нар. градска десница. Как? Като култивира своя „консервативна десница“ в периферията си – с публични изяви на институти, списания, клубове, Интернет страници, партийни фигури и от ГЕРБ, и от старата десница, и от патриотите.“
Според анализа по този начин герберите подкопават облика на досегашната десница, която вече се дели на „либерали“ и „консерватори“. В тази десница да си „консерватор“ започнало да значи „да си с ГЕРБ“, а да си либерал – обратното.
„Консерватизмът е опит за намиране на идеология около ГЕРБ и вписване в мощни европейски тенденции. Има и амбиция да се преобърне десетилетната НПО-доминация на либералите в публичната среда.“
Институтът тълкува, че с консерватизма се осигурява и излаз към национализма, като по този начин ГЕРБ превземат територия на Патриотите. „Демонстрира се, че ГЕРБ изразява настроенията и разбиранията на широки интелектуални кръгове, а и създава възможни комбинации с други партии (по оста СДС – НФСБ, но и ВМРО и не само)„.
ГЕРБ – „може и да не сме най-доброто, но нищо по-добро не е измислено“
Според анализа ГЕРБ се стреми да използва стабилността на социологическите и икономическите показатели, за да покаже, че конфигурацията без тях е немислима. Напрегнатата международна обстановка също внушавала това.
„В момента редица кандидати за алтернатива като Слави Трифонов например попадат в полезрението. Но продължаващата концентрация на медии и власт насочва към извода, че всяка нова потенциална алтернатива трябва първо да бъде одобрена и медийно „пусната“ именно от управляващите.“
БСП – „(хипер)активност“
„Все по-често се случва социалистите да заемат позиции, доминиращи в обществените нагласи. Вътрешнопартийната опозиция остава в сянка. Пътуващото Изпълнително бюро и обиколката на лидера Корнелия Нинова в Западните Балкани също показват мобилизация. Заявката на БСП да излезе с „Визия за България“ видимо ще бъде част от политическия дебат след шестте месеца „европейска слава“ на управлението„, пише в анализа.
Всичко това обаче съжителствало с вече традиционната хиперреактивност на БСП, затворена в краткосрочни хоризонти и лишена от дълбочина и съществени резултати извън всекидневното присъствие в медиите.
ОП – „разделените патриоти по-стабилни от обединените?“
„С проруската позиция Сидеров печели в своята ниша. Спорно е доколко Симеонов печели в своята, но едно е безспорно: ако доскоро създаваше впечатление по-скоро за тежест на управлението, Симеонов вече изпъква със своеобразното си присъствие. Каракачанов също печели: върна се в ролята на балансьор между Сидеров и Симеонов.“
Излизало, че всички онези печелили. Така се очертавал сегашният политологичен парадокс: „колкото по-нестабилни са вътрешно патриотите, толкова повече се стабилизират външно – във властта и в обществото.” По-стабилна ставала и коалицията с ГЕРБ – „защото Борисов намира форми да комуникира с всеки от тримата поотделно, вместо да бъде изправен пред единната им позиция.“
ДПС – „плаши с избори, но не ги иска“
Интересът на ДПС от избори бил минимален. „Първо – защото вътрешната консолидация след трусовете от предната година още не е постигната. Второ – защото още не е решен проблемът с евентуалното „обединение“ в нишата им.“
Анализаторите подсещат как бившият министър от ДПС Мехмед Дикме публично обяви, че обединението е много важно да се реализира, но неизбежната му цена ще бъде окончателното слизане на Доган от политическата сцена.
„Отлагането на изборите във времето навярно би донесло по-нататъшна ерозия на ГЕРБ и така да бъдат обслужени любимите балансьорски рефлекси на ДПС.“
РБ – „Чрез напускане на РБ към нов РБ“
На този фон градската десница имала само два избора – „или постепенно превръщане в присъдружна „консервативна“ периферия на ГЕРБ, или рязка опозиционност в името на политическото самосъхранение.“ Водещата тенденция в последно време е втората, констатира изследването.
„РБ-2 се разпада неудържимо, за да породи движение към РБ-3. Усещането е за deja-vu.“
Според Института по социология „Иван Хаджийски“ процесите на преструктуриране блуждаят навсякъде, не само в дясно. Тези процеси били ускорени от упорито разпространяваните политически слухове, че до края на настоящата година предсрочните избори са неизбежни. В същото време логиката на анализа показвала, че засега това са само слухове.
Време за парадокси, но не само у нас
Парадоксалното – Великобритания хем напускала ЕС, хем на практика го оглавяла. „Новите назначения в САЩ доведоха до надмощие на „ястребите“, но така пък оставиха отворена вратичка за Тръмп да бъде необходимият „галъб“, който кани Путин. Путин пък победи ярко, но така още по-ярко постави въпроса за „наследника“. Това е и въпросът за Меркел. Турция продължава да търси европейска легитимация на политика, обвинявана като неевропейска.“
САЩ, Китай и Русия в синхрон – „укрепване на властта“. В Европа – „все повече неща стават позволени“
Наблюдаваме поредната стъпка към укрепване на личната власт на Си Дзинпин, която нямала аналог при неговите непосредствени предшественици. Съставът на новото китайско ръководство по никакъв начин не показвало преки конкуренти на лидера.
Докато в САЩ политическото надмощие на президента Тръмп вече създавало впечатление за все по-голяма безалтернативност. Твърдата подкрепа за американския национален бизнес също давала плодове. „Търговските войни“ срещу Китай и Европа на този етап са ефективни, констатира анализът.
„Администрацията на президента все повече се попълва с хора, които са му лично и идейно близки. Доминират „ястреби“. Тръмп го съзнава и гради за себе си имидж на политик-бизнесмен, който единствен може да смекчи последиците и да потърси лични договорености с опонентите на официалната държавна линия.“
Вотът за Путин пък бил ясно предупреждение, че опит за „руски Майдан“ е невъзможен. Но сега и въпросът за „приемника“ вече не можел да бъде пренебрегнат.
„Така трите основни сили имат все по-ясен глас. Европа – все още няма такъв, въпреки положителните развития в Германия и Франция.“
Поради това на европейските елити се налагало да прибягват до все повече идеологически отстъпки в името на политическата стабилност. Не само случаят с Австрия, но и очертаващото се развитие в Италия подсказвало, че вече могат да бъдат легитимирани всякакви коалиции и конфигурации – само за да има стабилност.
Турция – „Турски голям шлем?“
Според анализа турската политика е насочена към постигане едновременно на легитимация на военната намеса в Сирия и изтласкване на кюрдите, както и към уплътняване на стратегическия съюз с Москва и принуждаване на Запада към отстъпки, гарантиращи и икономически изгоди, и „европейско признание“ за вътрешните политики на Ердоган.
„На този фон изпъкват изострените отношения Турция-САЩ. Затова Гърция става все по-важна за Вашингтон. Ето защо спорът за името на Македония (а и други гръцки искания) имат и по-големи шансове за уреждане в полза на гръцката позиция.“
В същото време събитията на Балканите правели така, че Македония и нейното постепенно преминаване към Запада, да станат ключово парче, за да се подреди пъзелът. „А това поставя България пред изпитание, особено на фона на новата фаза на Студената война 2.0 – политическа и търговска. Западът безпрецедентно се консолидира около случая „Скрипал“, а така теренът на България за манавриране е все по-стеснен.„