Започването на преговори за членство със Сърбия се приветства от евродепутатите, които следят ставащото в тази изключително важна за разширяването към Западните Балкани страна, пише euinside.eu. Същевременно се признават големите предизвикателства както за самата Сърбия, така и за Европейския съюз. Трима евродепутати в Страсбург миналата седмица по време на пленарното заседание на ЕП, посочиха като най-важни предизвикателства отношенията с Русия, състоянието на демокрацията в Сърбия и двустранните отношения в региона.
Всичко това на фона на тежката ситуация, в която се намира самият Европейски съюз в момента. И тримата евродепутати се съгласиха, че е било правилно решението на ЕК и Съвета преговорите със Сърбия да започнат най-напред от глава 35, която покрива отношенията с Косово, и призоваха още тази година да бъдат отворени ключовите за преговорния процес глави 23 и 24, които обхващат върховенството на закона, основните права и свободи, независимостта на медиите.
На 28 януари евродепутатите от външната комисия на Европарламента за първи път ще разгледат доклада за Сърбия, изготвен от докладчика за страната Дейвид Макалистър (ЕНП, Германия). Той смята, че отварянето на първите две глави в преговорите със Сърбия е огромен успех за страната.
Изрази надежда, че тази година ще бъдат отворени още глави. Дейвид Макалистър е положително настроен към Сърбия, където водещата партия в управляващата коалиция – Сръбска прогресивна партия – е част от семейството на ЕНП. Според него Сърбия е постигнала много, но няма да й бъдат спестени и критиките.
Най-голямо притеснение докладчикът има за свободата на медиите в Сърбия. Борбата с корупцията си остава „огромна задача“ за всички високопоставени представители в страната, както и борбата с организираната престъпност.
Необходимо е да се подсили независимостта на съдебната система, нужни са независими съдии в система, която подлежи на отчетност. Сърбия е наясно, че й предстои дълъг път, докато изпълни „много високите европейски стандарти“. Точно затова обаче е необходимо страната да започне преговори по глави 23 и 24, за да може на терен да започне работата по тези толкова трудни глави, каза още докладчикът.
Според него, районът на Западните Балкани е изминал дълъг път през последните няколко години по отношение на двустранните отношения. Смята, че ситуацията в района е уникална. Той изброи няколкото положителни нови стъпки като посещението на премиера Александър Вучич в Загреб за встъпването в длъжност на президентката Колинда Грабар-Китарович, за срещите с босненското ръководство и историческите визити с премиера на Албания. Диалогът с Прищина също е много важен.
Същевременно обаче докладчикът намира за напълно неразбираемо, че Сърбия приема военнопрестъпници с пълни почести. Друг проблем са и отношенията между Белград и Москва. „Ние сме Съюз на ценности и споделяме обща външна политика и политика на сигурност. Сърбия и ЕС имат много сходни гледни точки, но не във всички сфери, особено по отношение на политиката ни към Русия“, каза евродепутатът, подбирайки внимателно думите си.
Той беше оптимист, че Сърбия постепенно ще синхронизира външната си политика с тази на ЕС. На въпроса дали има геополитика в региона Дейвид Макалистър отговори предпазливо. Каза, че геополитика има във всички части на света, но призна, че Балканите винаги са били важна част за Европа и че големи държави по света имат свои собствени интереси. Западните Балкани са в сърцето на Европа и е необяснимо защо шест държави са блокирани на картата, каза още той.
Присъединяването на всички страни от Западните Балкани към ЕС ще бъде голяма крачка към обединяването на континента. Все пак, каза той, всяка страна има право да избере своя посока, „но бихме искали да окуражим всичките шест страни да се присъединят към семейство от нации и ценности, към това, което ЕС отстоява – демокрация, толерантност, либерални отворени общества, равенство между мъжете и жените, социално пазарно общество”.
Точно в този момент тези ценности са поставени на силно изпитание, както показва случаят в Полша. Дейвид Макалистър обаче е по-скоро оптимист, изброявайки всички кризи, с които ЕС трябва да се справи. А това са поведението на Русия, международният тероризъм, миграцията, нестабилността в южното съседство, особено в някои страни в Северна Африка и Близкия изток, проблемите в еврозоната и особено в Гърция. Това, че Великобритания, която е третата по големина държава в ЕС по население, втората най-силна икономика и най-голямата военна сила в ЕС, планира да напусне също внася дух на криза.
В същото време обаче ЕС винаги е излизал по-силен след всяка криза. Г-н Макалистър даде пример с инициативата на Жак Делор за създаването на общия пазар, вдъхнала нов импулс в ЕС след период на униние през 80-те години. Създаването на еврото също е резултат от фаза на разочарование и скъсване с илюзиите. Еврозоната и Шенген са най-важните интеграционни стъпки.
„Да, преминаваме през трудни времена, но в края на краищата съм оптимист, че Европа може да бъде дори по-силна отпреди кризата“. Това ще бъде от полза и за страна като Сърбия, убеден е той. Дейвид Макалистър изрази надежда, че предсрочните избори в Сърбия няма да попречат на реформите и няма да доведат до промяна в курса на страната.
Докладчик в сянка за Сърбия е словенската евродепутатка Таня Файон (Социалисти и демократи). Тя приветства решението със Сърбия да се отвори първо глава 35. „Ако погледна назад в историята на разширяването на ЕС, мога да кажа, че ЕС не иска нови членове с нерешени териториални спорове, които имат значителен политически привкус“. Таня Файон също като цяло беше положително настроена към Сърбия и работата на правителството. Като бивш журналист обаче изрази тревога от състоянието на медийната среда в страната.
Тя е вносител на поправки в доклада на Дейвид Макалистър, свързани с върховенството на закона, защитата на малцинствата, младежта и медиите.
Таня Файон споделя виждането на г-н Макалистър, че геополитика има навсякъде, но припомни, че решението на Сърбия да стане член на ЕС не е било необходимо.
„Предвид историята й на намираща се между Изтока и Запада, Сърбия можеше да избере друга посока. От тази гледна точка бихме могли да говорим за геостратегическо решение. Според мен, правилното“, каза словенската евродепутатка в интервю по мейла. Тя отказа да коментира участието на сръбския премиер Александър Вучич в отбелязването на националния празник на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, който беше обявен за противоконституционен, но посочи, че политическите лидери са отговорни за своите решения.
Таня Файон се опасява, че предсрочните избори в Сърбия биха могли да имат ефект върху интеграционния процес, тъй като може да забавят реформите. Тя изрази надежда, че изборите няма да се отразят на положителната динамика и импулса, който Сърбия получи с отварянето на първите преговорни глави.
Хърватският евродепутат Йозо Радош (АЛДЕ) беше доста по-критичен. Той възнегодува срещу това, че докладът на ЕК от миналата година е твърде общ. Не само Комисията, но и Европарламентът трябва доста по-подробно да подходят, защото когато има твърде общи формулировки, тогава няма ясно поставени цели и съответно не може да се направи преценка какво е постигнато. Докладът трябва да е много по-конкретен.
В него се говори за независимостта на медиите, за работата на правосъдието и слабата роля на парламента, но не се казва какво трябва да се направи. Според него трябва да се каже какъв закон да се приеме, какви институции да се създадат и след 6 месеца или година да се види дали Сърбия е изпълнила препоръките. Той смята, че докладът за Черна гора е много по-конкретен.
Йозо Радош подкрепи решението преговорите със Сърбия да започнат от глава 35, но посочи, че няма как в ЕС да бъдат приети държави, които взаимно не се признават. Йозо Радош, който е член на външната комисия в Европарламента, е на мнение, че отношенията на Сърбия с Русия са голямо предизвикателство за ЕС.
Доколко Русия има сила да бъде активен фактор в района на Западните Балкани, колко е голяма силата й са много важни въпроси, смята той. Сърбия в момента седи на два стола и играе с две карти, които взаимно се изключват. Това не може да продължава дълго. ЕС не бива да допуска страна, която има външнополитическа ориентация противна на общата политика на Съюза. Хърватският евродепутат предполага, че Сърбия би могла да изнудва Съюза с потенциално вето по отношение на Русия или пък да търси отстъпки, заради връзките си с Русия. ЕС не бива да допуска това, предупреди г-н Радош.
Хърватия е последната страна, която се присъедини към ЕС. Това стана през 2013-а година. Сравнявайки трудностите и предизвикателствата, Йозо Радош е на мнение, че реформите в Сърбия ще бъдат много по-сложни и трудни, тъй като, по неговите думи, Сърбия се намира на по-ниско стъпало на демократично развитие и демократични институции в сравнение с момента, когато Хърватия започна преговори през 2005-а година. Един от проблемите пред Сърбия ще бъде съпротивата, с която страната ще се сблъска срещу мащабните реформи. Друг проблем са именно връзките с Русия. Това е проблем, който Хърватия не е имала. Отношенията с Косово също ще бъдат предизвикателство, както и с Република Сръбска в Босна и Херцеговина, където стои въпросът за целостта на Босна и Херцеговина и подкрепата на Сърбия за целостта й.
Сръбското правителство в момента не поставя тези въпроси, но с времето те може да се появят. Острите послания, които идват от Република Сръбска не се подкрепят от сръбското правителство, но не се и оспорват. Това е проблем, казва г-н Радош, защото дезинтеграцията на страна като БиХ трудно може да мине без проблеми, което включва и нови конфликти. ЕС не бива да допуска това, посъветва хърватският евродепутат. Докладчикът за Босна и Херцеговина в ЕП Кристиян Дан Преда също предупреди , че Сърбия седи на два стола между ЕС и Русия, като това особено си личи в Босна и Херцеговина.
Йозо Радош коментира пред euinside и поредната порция напрежение в отношенията между Сърбия и Хърватия. По думите му тези отношения имат синусоидно развитие. Според него напрежението около въоръжаването на Хърватия е изфабрикуван проблем за вътрешна консумация. Отношенията между толкова важни страни като Сърбия и Хърватия не би трябвало да се използват за ежедневни политически ходове. Йозо Радош смята, че както проблемът с въоръжаването на Хърватия, така и епизодът с бежанците през лятото са признак за незрялост на вътрешните отношения и в двете страни, но особено в Сърбия. /БЛИЦ