Президентът е в Москва – протестът е срещу мен. Така премиерът Бойко Борисов коментира темата за АЕЦ „Белене“, която ще бъде обсъдена на предстоящата среща между него и руския президент Владимир Путин.
„Аз не мога да разбера – протест срещу мен, че ще се срещна с руската страна да разговарям – при положение, че президентът е там“, заяви Борисов.
„Това, че е отишъл президентът Радев в Москва пак е добре. Ние водим като държава балансирана политика“, коментира Борисов.
Той посъветва министрите да не влизат в крайности по отношение на това дали Българското председателство на Европейския съвет е било успешно.
Борисов бе категоричен, че и с Украйна и с Русия трябва да подддържаме добри отношения. Това е причината да има среща и с президента на Украйна Петро Порошенко.
Нека да приемем, че всяка една от институциите – и президентството, и ние правим неща, които са в полза на държавата. Не е нужно ние да обясняваме кое е повече и кое е по-малко. Опитвайте се да разсъждавате, че всичко е полезно за държавата.
„В момента имаме стока и площадка, в която българският данъкоплатец е вложил над 3,5 млрд. лева. Ако не вземем някакви мерки по тази стока, тя стоейки там – тази стока не е домати и краставици, а ядрени реактори – от милиарди тя ще стане милиони и накрая ще отиде за скрап. Не сме толкова богата държава, за да си го позволим“, коментира Борисов.
Той уточни, че продажбата на подобни съоръжения става с разрешение на производителя.
Министър-председателят припомни и негативния опит от задължителното изкупуване на тока от ТЕЦ -1 и ТЕЦ -3 на Мариците. „Затова сме казали – преговори само с евентуален купувач или инвеститор, ако той не иска подобен документ“, коментира Борисов.
Вторият документ, който Борисов категорично забрани да се издава, е държавната гаранция, с която държавата се задължава с плащане по тази сделка.
„Трето ние можем да участваме в съвместно дружество, след като се отпишат активите от НЕК – в рамките на това, което сме похарчили до момента – с такъв процент. Колко е – ще го кажат специалистите“, заяви Борисов.
Борисов заяви, че при тези условия не може да разбере – трябва ли да стоят, за да се харесат политически и за милиарди оборудване да бъде унищожено от времето.
„Отнасяме се единствено със загриженост за това, което българскят данъкоплатец е платил вече. Интерес има от доста държави“, коментира Борисов.
Той коментира още, че за да има преговори – трябва да има съответния мандат от парламента. „Не мога да разбера каква е тази истерия. Ако не ги водим тези преговори няма ли да имаме обратната истерия? Защо се отнасяме безстопанствено към милиардите, които българският данъкоплатец е платил?“ – попита премиерът Борисов.
„Това не е старата наша позиция, когато едни казваха тези реактори не са произведени, те не са готови. Само че се оказа, че те са готови, пратиха ги и може би някои са забравили, че се бяха натрупали 90 млн. лв. лихви по тях“, припомни Борисов.
„Накрая с президента Путин се разбрахме да ни ги опростят да не ги искат. Бяха се натрупали 90 милиона“, констатира още той.
Борисов заяви, че позицията на правителството е отговорна и съответства на действията на един добър стопанин – да прецени какво да прави с това, което има в двора си.
„Ако ще ги пращаме в музей значи трябва да направим специален музей където да ги закараме. Музей – това ще е най-скъпият музей в света за 3,5 млрд. лв и повече“.
Ако се седне спокойно да се говори – пети и шести реактор бяха удължени животите им, но след 10-15 години ще има натиск за тях да бъдат затваряне. Представете си енергийната система – без 2000 мегавата – да остане само на въглищата и възобновяемата енергия, заяви премиерът.
Борисов припомни и „войната“, която се води в Брюксел за удължаването на живота на тецовете от Марица-Изток.
Хипотезата, че реакторите не са готови – че са много скъпи, което съм го говорил и аз – се оказа неверна и руският прозводител ни ги докара и ни ги стовари в двора и ни осъди в Париж – да ги платим, обобщи ситуацията премиерът.
Припомняме, че темата за проекта АЕЦ „Белене“ стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.
На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ „Белене“, но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи. От БАН категорично защитиха доклада си и 90-те варианта, които той дава.
Въпреки че в публичното пространство продължава да се говори преди всичко за или против проекта „Белене“, акцент в дейността и думите на министър Теменужка Петкова в последните месеци е проблемът с оборудването на ядрената централата, което е изготвено от Русия по договор и на което Българската държава е реален собственик.
Според Теменужка Петкова не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г. Конкретни преговори по този въпрос не са водени. През октомври миналата година премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на руската държавна компания „Росатом“.
След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът „Белене“ да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.