Бориса Тютюнджиева се връща към детството си с голяма носталгия. Макар да твърди за себе си, че била послушна, възпитана, сдържана, че дори и срамежлива, от разказите й за детските години оставаме със съвсем друго впечатление. Още от малка се възползвала от чара и миловидното си изражение.
Бориса е на 25 години, родена на 11 октомври 1990 г. в София, но летата прекарва при баба и дядо във Варна, откъдето е баща й. Колкото и да не ни се вярва, моделката от малка се втурвала да помага на своята майка в кухнята. Съвсем скоро ще можем да я видим в действие в предаването „Черешката на тортата”, където изкуши звездните си гости с рецепти, научени от майка й.
Към днешна дата осъзнава колко много бели е правила като дете. „За сметка на брат ми обаче, аз бях доста по-обрана”, разказва тя пред „ШОУ”. Брат й е с 5 години по-голям от нея и имал славата на най-лудия пакостник сред съседите в квартала. Най-голямата детска издънка на Бориса е свързана с наивна лъжа, която
щяла да докара на майка й инфаркт
„Излъгах майка ми, че брат ми си е счупил ръката и лежи в мазето сам. Тя веднага изхвърча натам. Но когато се върна, за моя зла участ изядох един пердах”, спомня си сега с усмивка брюнетката. Не се сеща за друг случай, в който да е яла шамари или пък да е наказвана. Обикновено брат й отнасял пешкира. „Аз бях доста хитро детенце. Когато усещах, че нещата отиват към бой, веднага почвах да плача с най-големите крокодилски сълзи. Разчувствах всички около мен и се измъквах невредима”, смее се чаровницата.
Няма дете от 90-те, което да няма история, свързана с крадени череши.
Тютюнджиева, като представител на това поколение, не прави изключение. 
Компания в брането на чужди череши й правел нейният любим братовчед Атанас. „В комбина с него бяхме много опасни, хитрувахме и правехме бели ежедневно. Един ден набрахме череши от дърветата, но не да ги ядем, а да целим преминаващите коли с тях”, връща се в палавите си години един от най-успешните ни модели. Гениалната идея бързо се провалила, след като няколко шофьори спрели автомобилите си и заловили пакостниците.
Последните 6 месеца, преди да стане на 7 годинки и да прекрачи прага на училището, Бориса се тръшнала на родителите си и не искала да ходи на детска градина. Връстниците и заниманията в забавачницата й били безинтересни. По това време родителите й държали заведение и книжарница с видеотека. Предпочитала да помага на работещите момичета, отколкото да върши неща, които смятала за „бебешки”. Най-много
обичала да продава парфюми и гримове
даже се втурвала да дава съвети. Показвала и завидно високомерие сред пресонала и често им демонстрирала шефското си място. Сега осъзнава колко досадна е била на хората, които са работили там.
Бориса от малка е любител на животните. Имала сантимент към бездомните кучета. „Хранех цяла глутница от кучета, тъй като от ресторанта на родителите ми оставаше доста излишна храна. Но не само кучетата се облагодетелстваха от широката ми душа. Всичките ми невръстни приятели също хапваха всичко възможно, което се намираше на територията на ресторанта. Черпех на поразия”, изтъква милосърдието си тя.
Тютюнджиева не винаги е имала тънка талия. Като малка почитала храната и обичала да си похапва в големи количества. Сега положението е друго и понякога минава с една ябълка за цял ден. До такава степен е притъпила чувството за апетит, че просто не се сеща да яде. С ужас се сеща за детските си години, когато се тъпчела с всякакви мазни храни, които тя нарича „зли”.
Бориса не крие, че била глезено дете и я отрупвали с подаръци. Нейните леля и чичо я обожавали и се надпреварвали с родителите кой ще я изненада с по-интересен и голям подарък. Обичала
да й купуват плюшени играчки
и имала десетки, ако не и стотици. Доскоро пазела всичките, но с част от тях се разделила и ги подарила на малки дечица, чиито родители нямат финансовата възможност да си го позволят.
От въодушевения разказ на Бориса оставаме с впечатление, че е била щастливо дете. Тя потвърждава нашата теза и добавя: „Имах едно наистина уникално и щастливо детство, което пожелавам на днешните деца”.
Красимир КРАСИМИРОВ,ШОУ