Репорер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС
Невиждана паника тресе врачанския вестник „Конкурент“, научи агенция „Дейли Прес“.
От повече от 5 години финансовото състояние бавно се влошаваше, но тези дни направо е ударило дъното.
По коридорите на редакцията се коментира пред „Дейли Прес“, че банковата сметка на изданието е празна и не е ясно как ще се посрещнат неотложните му разходи, тъй като приходите от реклама и продажби са катастрофални.
Вестникът има договорка с печатницата „Нюз принт“ в София да не бави плащанията за повече от 2 фактури, а в момента неплатените вече са 4 и продължават да се трупат. Твърде вероятно е още пред следващите дни да се стигне до спирането от печат на изданието, докато не се погасят изцяло задълженията.
В „Конкурент“ са останали 5-6 човека, които изпълняват по няколко длъжности и това влияе на качеството на новините. От легендарния вестник от времето на предишния му собственик Даниел Бузов, когато в него работеха 28 журналисти и технически персонал, не е останало почти нищо. Главният редактор на умиращото издание Георги Александров прави всичко по силите си, но това стига само за затриването му. По тази причина колегите му лепнаха прякора Гошо Синдика, тъй като действията му напълно покриват тези на ликвидаторите на фалирали фирми. Очаква се до дни да бъде освободен още поне един човек от екипа на умиращия вестник.
Странно е поведението и на назначения от Делян Пеевски за собственик Димитър Николов. Курпулентният депутат му даде да ръководи врачанския „Конкурент“ и бургаския „Черноморски фар“, но това се оказа голям залък за човечеца от Горна Оряховица.
Инерцията от предишните собственици успешно движеше няколко години двата вестника, но това вече не е достатъчно и те отиват към закономерния си фатален край. Случайно или не, но екипът във Враца е кръстил началника си Мухъла, тъй като в професионален план действа точно като прякора си.
Отделно маломерният състав на „Конкурент“ има подозрения, че Николов и Гошо Синдика не отчитат в касата приходите от платени публикации, а си ги делят при месечните идвания на управителя във Враца. За да се провери дали това е вярно може би ще е необходимо да се извърши сериозна ревизия, като се сравнят отчетените приходи от PR-публикации и реално публикуваните материали.
Към всичките трудности трябва да се добави и отливът на рекламодатели, на които им омръзна да четат тривиалните новини от общини, детски градини и за сключени граждански бракове, напудрени като невиждани по тези ширини събития. Сервилното отношение към властимащите и умишленото прикриване на недъзите на обществото съсипа репутацията на „Конкурент“ и по тази причина тиражът му се смъкна на срамните 500 бр., от които дневно се продават едва около 200 копия. Всъщност, всеки може да отиде до произволна вестникарска будка и да попита колко броя са получени за деня и колко са продали.
От флагман на регионалния печат той се превърна в беззъба кучка, която очаква подаянията на кмета, за да може да оцелее в битката с онлайн изданията. Ситуацията в местните вестници е толкова критична, че браншовата им организация БАРМ официално поиска помощ от държавата, за да оцелеят. Ако обаче спешно не се предприемат мерки за изгонването /може и без тояги/ от „Конкурент“ на главния редактор Гошо Синдика и на така наречения „собственик“ Мито Мухъла, бъдещето на изданието никак не е розово. Фалитът чука на вратата …