Двамата разследват
бомбения атентат
в автобуса с израелци
в Бургас през 2012 г.
…
– Ти с кого ще работиш утре? – запита я един от тях.
Тя понечи да каже, че още не е получила заданието си, но я изпревари Боаз:
– С онзи, високия, симпатичен мъж. Как се казваше…? Бойко, сетих се.
– Бойко! Ама че детско име особено за полицай – пошегува се Моше.
– Така се казва и министър-председателят на България – каза сериозно Еял. – Бойко… забравих му фамилията.
– Както ние си имаме Биби, така българите си имат Бойко – добави някой.(Израелците наричат Биби премиера си Бенямин Нетаняху – бел. авт.)
– Бойко… това не е ли човекът, заради когото за малко не убиха Аяла? – запита Моше, имайки предвид стрелбата в крайграничния хотел.
– Той е, да.
– Значи, момиче, внимавай много! – каза Еял.
– Тя поне преживя нещо вълнуващо в България – подхвърли друг от оперативните работници.
– Да, така е – отвърна първият. – Впрочем съвсем естествено. С мъж като този красив и опасен българин…
Аяла се изчерви. Сигурно си личеше, че тъкмо за него мислеше. Начинът, по който израелците взеха на подбив българина, не й допадаше. Бяха тук, за да вършат важна и отговорна работа, а не да чоплят семки и да пият бира. Не беше време за шеги и заяждания.
Този разговор ще прочетете на 113-а страница в книгата на Елис Шуман “Бургаската афера”, ако, разбира се, стигнете до тази страница.
Авторът Шуман е роден в САЩ, но работи в Израел. През 2009 и 2010 г. живее в България. Казват, че страната ни му харесала много и през 2013 г. издава книгата си “Долината на траките”.
Действието в “Бургаската афера” се развива на фона на бомбения атентат от 18 юли 2012 г. на летището в Бургас, при който загинаха петима израелски туристи и българският шофьор на автобуса. За разследването на случая авторът “довежда” от Израел специален екип на Мосад, сред който е и красивата агентка – брюнетката Аяла Навон.
От българска страна се включва екип от бургаската полиция начело с полк. Иван Жеков, който има навика да се обръща към колегите си с “другарю”. В групата е и командированият от София инспектор от ДАНС Бойко Станчев. Той е бивш служител на бургаската полиция, но се издига в службата и е пратен в столицата.
По волята на автора Бойко и Аяла са двойка в общия екип между българи и израелци.
Бойко Станчев е висок, красив и привлекателен мъж. Има един несполучлив брак и често гони демоните си с твърд алкохол. Понякога е груб, по-често – ексцентричен. Свръхамбициозен и честолюбив. Когато е афектиран, псува “мамка му”, както го правят полицаите в американските филми. “Хубав мъж с типична славянска красота. Готин е, няма спор”, казва си наум за него израелската агентка.
Бащата на Аяла е български евреин, семейството му се изселва в Израел през 1948 г., когато той е едва 5-годишен. Знае малко български, помни, че е живял на ул. “Бачо Киро”. Майка й е от Йемен. Командироването в Бургас е първото пътуване на Аяла зад граница.
Като за начало Бойко и Аяла преследват двама съмнителни мъже във влак от Пловдив към турската граница. Мъжете се оказват турци без билет. На Бойко и израелската му колежка се налага да преспят в една стая в долнопробен крайграничен хотел, защото няма други свободни стаи.
Българинът джентълменски отстъпва леглото на дамата, а той ляга на пода. Но не може да се примири с факта, че само на сантиметри от него лежи жена. “И то привлекателна. С мургава кожа. Канелена.” Прави вербален опит да му разреши да легне до нея, тя мълчи. И тогава нашенското ченге си задава въпроса как би постъпил на негово място Джеймс Бонд.
Бойко е гледал всички филми за прочутия 007 и въображението му бързо рисува сцена, в която британският агент лежи като него на пода до легло, в което има оскъдно облечена красавица. В края на сцената Бонд непременно вече ще целува тази красавица, останала само по парфюм.
“Можехме да се гушнем – подхвърля Бойко към Аяла. – Само за да се постоплим, разбира се.” И тутакси съжалява за второто изречение – Агент 007 никога не би се изразил така. Не знаем как би реагирала разголената красавица от въображението на Бойко, но израелката избухва:
“Само за секс мислиш! Бъди професионалист! Тук сме като служители, разследващи тежко терористично престъпление, а ти само се чудиш как да ми бръкнеш в гащичките! Долен и похотлив сексист. Цял ден ме зяпаш и ти текат лигите. Няма да стане твоята. Все ми е тая дали е твърдо и как ще спиш. Трай си и престани с твоите пошли намеци.”
Нашият, естествено, не се предава и вкарва в действие междудържавни и дипломатически аргументи, за което Джеймс Бонд никога не би се сетил: “Имаме прекрасната възможност допълнително да затоплим отношенията между нашите две страни. Качването ми в леглото ще бъде дипломатически акт на взаимопомощ и разбирателство…”
Резултатът е нулев.
Всъщност голямата интрига в романа не е разследването на бомбения атентат, а проблемът на Бойко с Ловеца. Ловеца е мутрата, която държи мръсния бизнес по цялото Черноморие – проститутки, дрога, антики… Преди години Бойко успява да го вкара в затвора, като подхвърля дрога в тоалетната на къщата му палат в Странджанско.
Докато трае разследването на атентата, Ловеца е пуснат от затвора и тръгва на лов за отмъщение. Така Бойко започва да се бори на два фронта, подпомаган от Аяла. Той я води при родителите си на село, после нея я откомандироват в Израел, след това пак я изпращат в Бургас, той самият пътува до Тел Авив и гостува на семейството й.
Там, от Аврахам, бащата на Аяла, научава, че шопската салата е създадена изкуствено. Рацептата била разработена по препоръка на българското правителство в края на 50-те години. “Създадена е в опит да се привлекат чужденци – своеобразен маркетингов подход”, казва Аврахам.
Ако искате, вярвайте Между Бойко и Аяла припламват чувства. Няколко пъти израелката с мъка овладява жарката си страст и обзелото я желание да се отдаде на привлекателния българин.
Но не! Честта, съвестта и службата в името на родината преди всичко. “Та той дори не е юдеин!” – възкликва вътрешният глас на хубавицата. И трезвата й мисъл прогонва чувствата: “Не, връзката ни няма бъдеще. Няма нищо, което да ни свърже освен час-два неангажиращ секс. Банална свалка, нещо, за което да съжалява на сутринта.”
В края на романа Аяла спасява Бойко, който едва не изгаря жив в имението на Ловеца. Отива в болничната стая, където той лежи бинтован и на системи, но авторът Шуман й позволява да го целуне само по челото. Нищо повече, никакви волности.
Какво още може да научи за България чуждият читател?
Българите качват и превозват по влаковете кокошки, квачки, докато мътят, и кози.
Томер, синът на Аврахам, си запушва ушите, когато баща му се опитва да му говори на български. И започва да припява Bul-bul- Garia, а на иврит bul-bul означава жаргонна дума за полов орган.
България е секс, наркотици и чалга. Чалгата е любимият музикален стил в страната – факт, който се нуждае от научно обяснение. Някои ченгета от ДАНС още рано сутрин пият бира – “за отскок”.
Витоша е внушителна планина. Явно не само шопите мислят така.
Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, освен “приятелка с различни врачки и йоги” имала особена връзка със Странджа.
Британската разузнавателна служба МИ6 предоставя на Живкова сведения, че сонарът на някаква подводница открил странно образувание в недрата на Странджа планина.
Някаква кухина, навярно гробница. Имало легенди, че древноегипетската богиня Бастет била пренесена и погребана в Странджа.
Живкова вярвала в този мит. Пратила военни и ограничила достъпа до района, което обяснява защо Странджа била толкова недостъпна по времето на социализма в България.
Откъде авторът да знае, че по онова време Партията с главно “п” даваше мило и драго да засели повече хора там и възложи задачата за това на комсомола. Комсомолът нарече Странджанския край Република на младостта и примамваше с куп привилегии млади семейства, които да заживеят там. Разбира се, проектът се провали с гръм и трясък.
Ще завърша с финалното изречение в романа: “Битката срещу световния тероризъм, обединила усилията на два народа – израелския и българския, продължаваше.”
Пенчо Ковачев / 24часа