В пълна гротеска се превърна казусът около Митьо Очите, който се оказа единственият човек в България, който може да е доволен от здравната реформа. Първо му бе влята кръв от цялата бургаска област, при това без да се поиска и грам от роднините му, което не би се разминало на никой обикновен пациент. След това му се правят серия от операции, които не е ясно имат ли смисъл, в името все пак да се направи нещо. Цялото лечение на безценния субект вече струва стотици хиляди левове – далеч повече, отколкото получава болно дете от Фонда за лечение в чужбина. И със сигурност подобно лечение не би било приложено на обикновен човек, поне ако съдим по ежедневната статистика на болничните заведения. Т.е. обикновен човек не би бил спасяван толкова усърдно, колкото се спасява осъден за наркотрафик, дето е отровил хиляди деца (защото деца са основната клиентска база на дрогата).
Вече върви майтап, че Бойко Борисов бил толкова загрижен за Очите, че бил казал, че ако трябва и Исус ще свалят от небето, да го възкреси, но ще го спаси. Твърде вероятно двамата имат нещо повече от силно приятелство от времето им, когато бяха от едната страна на барикадата между закон и престъпност. То реално може и сега да са от едната страта всъщност….
В крайна сметка обаче, случаят с Очите показва как следва държавата да се грижи за всеки един свой гражданин. Очевидно тя може да го направи, и след като го прави дори за криминално проявени, е логично да го направи за всеки. В противен случай, ще излезе, че целият смисъл на здравната реформа, е при нужда да бъде спасен качествено поредният бандит (или премиер например). / ГН