Великото преселение на народите и християнството. С този термин в историографията се нарича опитът на многолюдни народи, живеещи извън границите на Римската империя, в IV-VII век сл. н. е. да прекосят границите й, да я поограбят, да избият част от населението й, а след това и да се заселят в поопразнените територии. Тези народи са готи, хуни, авари, славяни и българи. Така историкът проф. Божидар Димитров подхваща „отдалече“ проблема с миграцията. За който той има… радикално решение.На нападенията с цел грабеж няма да се спирам. Ще се спра на заселването. Границите на Римската империя са общо взето по теченията на Рейн-Дунав с леки навлизания в Южна Германия, Унгария и Румъния. Важно е да отбележим, че от 330 г. официалната религия в Рим е християнството.
Варварите търсят заселване в римските територии по няколко причини. Обикновено в гърба ги притискат други варварски племена. А и стремеж на всички северни народи е да слязат към по-топли земи. Спестяват си разходи и усилия за отопление, топли дрехи, топлите земи раждат повече и по-разнообразна храна. Рим ги приема, също като днешния нов Рим (ЕС), но срещу определени условия. Като има едно особено важно и е „кондицио сине ква ион” (условие без което не може, б.а.). А то е да приемат християнска вяра в момента, в който прецапат Рейн или Дунав.
Правилно – когато влизаш в една цивилизация, построена върху ценности и морални норми, произтичащи от официалната религия, трябва да ги споделиш. Иначе конфликтът е неизбежен. Тук трябва да споменем, че Средновековна България споделя тази практика през VII-XIV век. През този период само крупните народи, които приемаме по тяхна молба, са десетина – славяни, авари, узи, печенеги, кумани, алани, татари… Но всеки, преминал Дунав, целува на южния му бряг кръста и се потапя в реката, използвана от крайдунавските ни попове като огромен купел за кръщене.
Защо пиша всичко това. В германските медии в последните дни се появиха обширни материали за покръстващи се стотици мигранти от Сирия, Ирак и дори Иран и Афганистан. Вършат го преди всичко протестантските църкви, които имат силен мисионерски дух, за разлика от католическата и православната църква, потънали в други проблеми. Покръстването не е проформа. То става след курсове за запознаване със Стария и Новия завет, основни трудове на Отците на църквата и тест-изпит. Цитират се цифри за покръстването в отделни енории, които са впечатляващи – в тази 700 души, в друга – 400.
Може би това е пътят. От мултикултурализма, явно е, че няма нищо да излезе. Протестантите явно добре действат. А ние. Дядо Николай къде гледа? А славните сливенски свещеници?
Епицентър.бг