Националният исторически музей го създадох аз – чувствам го като свое дете. Това каза в интервю директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод своето пенсиониране.
Той поясни, че не го е променил, а го е създал. „След като няма да бъда директор, ще говоря без излишна скромност. Този музей на практика го направих аз. Комунизмът го създаде с всички необходими отдели за един пълноценен музей, но той не искаше да заработи, нямаше пари за разкопки. Беше само една експозиция, т.е. визитната картичка на България.
Експозицията не беше съставена от експонати на музея и нямаше как да ги има, след като той не работеше като музей да издирва, да събира, да консервира, да реставрира, да изучава и чак тогава да нарежда. Експонатите бяха взети насила със заповед на министъра от 32 български музея и други – софийски и провинциални. Музеят беше настанен в два етажа на Съдебната палата, която принадлежеше на юристите. След демократичните промени станах директор, а тогавашните избягаха. Аз трябваше да решавам тези два тежки въпроси – юристите си поискаха сградата, а музеите си поискаха експонатите и имаха право“, посочи проф. Димитров.
Той обясни, че е успял да задържи нещата известно време за няколко години. По думите му през този период музеят е заработил под негово ръководство по всичките си функции. „Започна да издирва, да събира експонати, да ги консервира, да ги реставрира навсякъде, където може. Тази дейност беше усилена. Тя се отразяваше в медиите, поясни проф. Димитров.
По думите му музеят като всяка подобна институция е като империите. „Той може да съществува и да блести само когато е във възход. Спре ли възходът, империите умират. Така умря Римската империя. Тя не умря от това, че варварите бяха по-силни от римските легиони, а затова че те преминаха в отбрана, а не в нападение. Спря експанзията и империята загина“, допълни проф. Божидар Димитров.
/Фокус