Парите на длъжници, които са граждани на ЕС, ще могат да бъдат запорирани и зад граница. С промени в ГПК кредиторите ще могат да „блокират“ авоарите на длъжниците си по нова по-бърза процедура. Това ще става чрез т. нар. европейска заповед за запор на банкови сметки.
Заради дупка в българското законодателство, което все още не е синхронизирано с европейското в частта си за запори зад граница, масово гърци се крият от кредитори си у нас.
В момента всички страни – членки на ЕС, които са част и от така наречената еврозона, имат право да налагат електронни запори върху имуществото на длъжниците независимо в коя от тези държави се намира той.
Не така стоят нещата обаче в България, Румъния и още няколко страни от ЕС, които не са част от еврозоната и запора на пари зад граница при тези държави се случва по тежка и тромава съдебна процедура.
С измененията в ГПК се предвижда кредиторът да може да поиска от съда да издаде европейска заповед за запор ако е с местоживеене в една държава-членка, а съдът и банковата сметка са в друга страна от ЕС.
Трансграничен елемент е налице и когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава-членка, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга.
Според проекта за допълнение на ГПК кредиторът ще може да поиска от съда да издаде европейската заповед за запор още преди да е подал иска си, както и във всеки етап на съдебното производство. Такава възможност ще има включително и когато делото е стигнало до касация, но с издаването на заповедта няма да се занимават върховните съдии, а тези от въззивната инстанция.
Регламентът изисква от всяка държава-членка да определи орган, който да получава исканията за информация за банкови сметки на длъжници от съдилищата в останалите страни. Министерството на правосъдието предлага в ГПК на запитванията на чуждите съдилища да отговарят държавните съдебни изпълнители към Софийския районен съд.
Компетентен да получава европейската заповед за запор и други документи от съда, да ги предава на банката за изпълнение и да ги връчва на длъжника, ще е всеки съдебен изпълнител – частен и държавен. Той ще извършва и самото изпълнение на заповедта, като в мотивите към проекта се посочва, че това решение е продиктувано от българската правна традиция.
Съдебният изпълнител ще може и да предприема необходимите мерки за освобождаване на средствата по сметката на длъжника, които превишават сумата, посочена в заповедта за запор.
Отказът на съда да издаде европейска заповед за запор ще може да се обжалва с частна жалба от кредитора. Той и длъжникът ще имат право да искат от съда отмяна или изменение на вече издадена такава, както и ограничаване или прекратяване на изпълнението ѝ./монитор