Битката за опустошената българска трапеза

СТАБИЛНА МИЗЕРИЯ ЗАГРОБИ БЪЛГАРИЯ, А КАНДИДАТИТЕ ЗА ВЛАСТ ПРЕДЛАГАТ НАГЛИ И СКУЧНИ „РЕШЕНИЯ“

Изборната развръзка наближава, но защо ли при 3,5% икономически ръст „от нийде надежда взорът не види”?

Добре  платени икономисти непре­къснато ни заливат с безпочвени надежди, породени от още по-без- почвена статистика как българската икономика дърпала нагоре, моля ви се. Като че ли живеят на Марс тия икономисти и оттам им е лесно да се гаврят предизборно със здравия ни разум. Да, няма лошо че имаме растеж от 3,5% за мина­лата година. Обаче! Защо никой не говори, че ико­номически растеж от 3,5% е крайно недостатъчен, господа икономисти. За да сме точни, такъв рас­теж е два пъти по-малък от пред кризисния ни растеж преди 2008 г. и таман 100 години няма да ни стигнат с това темпо да догоним средноевропейското. Ос­вен ако средноевропей­ският жизнен стандарт не започне рязко да пада.

Според някои леви икономисти като проф. Румен Гечев „страната ни трябва да поддържа поне 5-6% годишен растеж, ако иска да постигне тези средни показатели в следващите 20-25 години“. Кой от нас обаче въ­обще ще доживее очертаното „благоденствие“? И още-светът не стои на едно място, че една I проста екстраполация на цифри да опише, неговото бъдеще. С което не искаме да спорим с точните математически изчис­ления, а да обърнем за пореден път внимание, че животът е многообразен, изпълнен с кризи, глад и катастрофи. Животът е i преди всичко неравна битка с Началниците и други болестотворни организми от всякакъв калибър, тъй че не се поддава на математическата логика. Ама никак. Затова и на статистиката  й викаме стъкмистика. А всякакви прогнози, че ще се оправим или няма да се оправим, не са нищо повече от елементарна умствена спекулация.

И понеже тук логическият акцент е на определението „елементарна“, де що политик седне на екрана по тия избо­ри, натръсва още на първите няколко минути с празните си опити да изглежда икономически подкован Че и оптимисти отгоре на това. Някои, като Марешки, са даже убедителни, понеже ядат всекидневно дървото и са на­щрек за всякакви провокации.

Истината обаче е печална. Никакво значение няма колко процента ръст на икономиката ще стъкмят, понеже де факто икономика нямаме.

Признак за наличието на икономика не са счетоводно докарани възходящи вектори по графиките, а фактическо наличие на мощно, устойчиво национално производство плюс

рентабилен, устойчив пазар. И мощна, устойчива енергетика, която не е затънала в 7-8 милиарда лева дългове. И развито селско стопанство. И национална финансова система със собствена валута и печат­ница на пари. Трябва и някой куражлия да се осмели да сложи край на безконтролния отток на капитали, защото всяко тяло умира, ако кръвта му се точи безспир.

И понеже икономика няма, сега им е лесно на разни стъкмистици от всякакъв калибър да ни заливат с нищо незначещи цифри и псевдоикономически анализи.

Тук със сигурност някои десни ще ми заспорят, че ето имаме златодобив, успешни концесии върху полиметалните руди из Пирдопския Балкан и в Родопите, че строим метро, магистрали и тунели, че тури­змът ни върти 20-30 милиарда в евро на година, а еврофондове се леят върху главите ни като юнски порой върху ни, нищо че практически нищо не усещаме от тия пари въобще. Но това не е икономика, още по-малко – пазарна. Пазарната икономика, както и изобщо демокрацията е за богатите бели държави. Където всички богатства са разпределени в правилните ръце, а социалният мир е налице. А пък всички останали страни са разпреде­лени и превърнати в техни фе­одални колонии, включително България. Т.е. има обществен консенсус около вътрешното и международното разделение на труда.

У нас няма и признаци за подобна картина, камо ли за каквато и да е стабилност. Държавата е слаба, на къса дистанция сме и от фактиче­ското разпокъсване на страната ни, тъй че е обяснимо защо политици като Меглена Кунева бленуват за повече натовска войска у нас, която да ни защи­ти – как точно… остава неясно, но затова пък лелеяно. Да й изсъхне езикът, дано! Страшни бели ни докараха до главите тъкмо тия хлевоусти политици в поли. Никакво HAJO няма да ни защити.

От друга страна погледна­то – да, износът расте, спор няма, но защо ли се мълчи по въпроса, че вносът расте още по-бързо, и то с изпреварващ темп от 5-6%? А това означава, че расте търговският дефицит, т.е. ставаме все по-зависими от чужди производители. За каква икономика говорим тогава, след като нито производство, нито пък здраво селско стопанство имаме. А пък достъпът на на­шите стоки и работна сила до европейския пазар само беди ни докара. Вече трета седмица новините се тресат около безобразието с условията на труд в шивашките фабрики из Благоевградско. Нали са европейски граждани тия чужди предприемачи, отстрани партньори на България, що дерибействат безнаказано тия. Къде е Хелзинкският им комитет, Грийн пийсът им?…

С едни приказки за демо­крация и европейско членство докараха народа до безправен китайски роб, а няма кой да тикне тия изроди в затвора. За това, че разбиха живота на цял един регион, който традиционно беше добре развит по времето на соца.

Днес благодарение на демо­крацията и политическия плу­рализъм сме целите овъртени в дългове и увиснали на едни пус­ти еврофондове. Икономиката не е само търговия и финанси, не е само еврофондове, дето скоро ще ги спрат, и пътни строежи бе, господа аналитици! Как може да се говори за дейст­вителен икономически ръст, при положение че в същото време държавата трупа дълго­ве, че българските домакинства задлъжняват и се разорават, поставени на колене от разни „европейски“ предприемачи. По данни на Министерството на финансите от вече гласувания 16 милиарден дълг, взет от

последния кабинет на Борисов, са усвоени над 11 млрд. лева. Това не е икономически ръст, а стабилна мизерия, която трупа дългове.

И най-лошото от всичко е, че на изборния пазар не се предлагат работещи икономи­чески програми. Сякаш всички кандидати за власт са решили, че понеже ТЕ нищо не могат да направят по въпроса, това НАС, техните избиратели, не ни интересува. Грешка. На тоя етаж балъците стремително намаляват, господа! Инте­ресува ни какво ще правите в икономически план и още как. Но напълно сме наясно, че нито имате капацитет, нито пък достатъчно власт, за да промените условията на жи­вот у нас. Така че – 26 март се очертава идеален ден за пролетен отдих на някоя полян­ка, покрита с глухарчета. Ако сме приключили с пролетното чистене дотогава.

От друга страна, политиците ни, без значение от какъв цвят, действително са тотално безсилни пред злощастната ни обща съдба. Тъй я скроиха, че сега и Господ да слезе, не може да ни оправи. Просто трябва да спрат да лъжат така безобразно, че имат идея как да извадят държавата ни от вътрешно- и външнополити­ческия тупик, как да вдигнат селското стопанство и иконо­миката ни на крака. Такава идея не съществува в момента, а щом няма идея, около която да се изгради нова идеология за мирното ни съвместно съ­ществуване с околния свят и вътре, у нас, нищо съществено в положителна посока няма да се промени. Грабежът ще се задълбочи. Ще видите, че въпреки предизборните фъчкания по въпроса накрая ще се образува парламентарно мнозинство срещу президент­ското вето върху спорния във всяко отношение закон за концесиите. Ще дадат рамо и за СЕТА, и за ТТИП, няма да размразят проекта АЕЦ „Белене“, няма да се борят и за възстановяването на Южен поток, няма да направят нищо, че барем някой лев да влезе в тая пробита данайска делва. Ще гледате в телевизора и ще се дивите как е възможно да са тъй нагли, след като и те, и ние сме наясно, че този закон е чист лобизъм в полза на една клика безобразно и незаконно обогатили се бизнеси на бо­гати фамилии и разни неясни офшорни хеджъри.

Ние, народът, също нищо няма да можем да сторим срещу това, защото няма водачи, няма елит дори в зародиш, който да се наеме със задачата да изкове някаква нова идеология, която да ни повлече в друга посока. Всички умни глави на България са единодушни, че от днешната кота промяна в статуквото може да настъпи само под външен натиск. Т.е. по външен идеоло­гически план. Тогава?! Защо да ходим на избори? Откъде да сме сигурни, че Пенчо, Иванчо, Драганчо, поредните „нови“ лица във властта  ще застанат на правилната страна, след като още отсега обещават единствено „да играят себе си“. Т.е. да играят ЗА себе си. Защо да ги вкарваме в Пар­ламента и да им размитаме на личното благополучие, като че ли си нямаме собствени големи гайлета за решаване. За старите муцуни – без десетина точно души, сме наясно как бързо могат да гребат с черпаци.

Спасение има, но не са тия от предизборните плакати хората, които ще ни го донесат. Не са тези и елитите, които могат да обърнат държавата в правилната посока. Грабежите никой няма да спре, защото в нестабилността и в мътната вода всеки бандит гази напред- назад с червей на въдицата. Пита се в задачата – тогава, братя, защо и този път да се хабим. Какво още трябва да ни се случи, за да разберем, че играта на демокрация и плурализъм приключи. Битката в неделя всъщност е за огри­зките от нашата опустошена трапеза.