СТАБИЛНА МИЗЕРИЯ ЗАГРОБИ БЪЛГАРИЯ, А КАНДИДАТИТЕ ЗА ВЛАСТ ПРЕДЛАГАТ НАГЛИ И СКУЧНИ „РЕШЕНИЯ“
Изборната развръзка наближава, но защо ли при 3,5% икономически ръст „от нийде надежда взорът не види”?
Добре платени икономисти непрекъснато ни заливат с безпочвени надежди, породени от още по-без- почвена статистика как българската икономика дърпала нагоре, моля ви се. Като че ли живеят на Марс тия икономисти и оттам им е лесно да се гаврят предизборно със здравия ни разум. Да, няма лошо че имаме растеж от 3,5% за миналата година. Обаче! Защо никой не говори, че икономически растеж от 3,5% е крайно недостатъчен, господа икономисти. За да сме точни, такъв растеж е два пъти по-малък от пред кризисния ни растеж преди 2008 г. и таман 100 години няма да ни стигнат с това темпо да догоним средноевропейското. Освен ако средноевропейският жизнен стандарт не започне рязко да пада.
Според някои леви икономисти като проф. Румен Гечев „страната ни трябва да поддържа поне 5-6% годишен растеж, ако иска да постигне тези средни показатели в следващите 20-25 години“. Кой от нас обаче въобще ще доживее очертаното „благоденствие“? И още-светът не стои на едно място, че една I проста екстраполация на цифри да опише, неговото бъдеще. С което не искаме да спорим с точните математически изчисления, а да обърнем за пореден път внимание, че животът е многообразен, изпълнен с кризи, глад и катастрофи. Животът е i преди всичко неравна битка с Началниците и други болестотворни организми от всякакъв калибър, тъй че не се поддава на математическата логика. Ама никак. Затова и на статистиката й викаме стъкмистика. А всякакви прогнози, че ще се оправим или няма да се оправим, не са нищо повече от елементарна умствена спекулация.
И понеже тук логическият акцент е на определението „елементарна“, де що политик седне на екрана по тия избори, натръсва още на първите няколко минути с празните си опити да изглежда икономически подкован Че и оптимисти отгоре на това. Някои, като Марешки, са даже убедителни, понеже ядат всекидневно дървото и са нащрек за всякакви провокации.
Истината обаче е печална. Никакво значение няма колко процента ръст на икономиката ще стъкмят, понеже де факто икономика нямаме.
Признак за наличието на икономика не са счетоводно докарани възходящи вектори по графиките, а фактическо наличие на мощно, устойчиво национално производство плюс
рентабилен, устойчив пазар. И мощна, устойчива енергетика, която не е затънала в 7-8 милиарда лева дългове. И развито селско стопанство. И национална финансова система със собствена валута и печатница на пари. Трябва и някой куражлия да се осмели да сложи край на безконтролния отток на капитали, защото всяко тяло умира, ако кръвта му се точи безспир.
И понеже икономика няма, сега им е лесно на разни стъкмистици от всякакъв калибър да ни заливат с нищо незначещи цифри и псевдоикономически анализи.
Тук със сигурност някои десни ще ми заспорят, че ето имаме златодобив, успешни концесии върху полиметалните руди из Пирдопския Балкан и в Родопите, че строим метро, магистрали и тунели, че туризмът ни върти 20-30 милиарда в евро на година, а еврофондове се леят върху главите ни като юнски порой върху ни, нищо че практически нищо не усещаме от тия пари въобще. Но това не е икономика, още по-малко – пазарна. Пазарната икономика, както и изобщо демокрацията е за богатите бели държави. Където всички богатства са разпределени в правилните ръце, а социалният мир е налице. А пък всички останали страни са разпределени и превърнати в техни феодални колонии, включително България. Т.е. има обществен консенсус около вътрешното и международното разделение на труда.
У нас няма и признаци за подобна картина, камо ли за каквато и да е стабилност. Държавата е слаба, на къса дистанция сме и от фактическото разпокъсване на страната ни, тъй че е обяснимо защо политици като Меглена Кунева бленуват за повече натовска войска у нас, която да ни защити – как точно… остава неясно, но затова пък лелеяно. Да й изсъхне езикът, дано! Страшни бели ни докараха до главите тъкмо тия хлевоусти политици в поли. Никакво HAJO няма да ни защити.
От друга страна погледнато – да, износът расте, спор няма, но защо ли се мълчи по въпроса, че вносът расте още по-бързо, и то с изпреварващ темп от 5-6%? А това означава, че расте търговският дефицит, т.е. ставаме все по-зависими от чужди производители. За каква икономика говорим тогава, след като нито производство, нито пък здраво селско стопанство имаме. А пък достъпът на нашите стоки и работна сила до европейския пазар само беди ни докара. Вече трета седмица новините се тресат около безобразието с условията на труд в шивашките фабрики из Благоевградско. Нали са европейски граждани тия чужди предприемачи, отстрани партньори на България, що дерибействат безнаказано тия. Къде е Хелзинкският им комитет, Грийн пийсът им?…
С едни приказки за демокрация и европейско членство докараха народа до безправен китайски роб, а няма кой да тикне тия изроди в затвора. За това, че разбиха живота на цял един регион, който традиционно беше добре развит по времето на соца.
Днес благодарение на демокрацията и политическия плурализъм сме целите овъртени в дългове и увиснали на едни пусти еврофондове. Икономиката не е само търговия и финанси, не е само еврофондове, дето скоро ще ги спрат, и пътни строежи бе, господа аналитици! Как може да се говори за действителен икономически ръст, при положение че в същото време държавата трупа дългове, че българските домакинства задлъжняват и се разорават, поставени на колене от разни „европейски“ предприемачи. По данни на Министерството на финансите от вече гласувания 16 милиарден дълг, взет от
последния кабинет на Борисов, са усвоени над 11 млрд. лева. Това не е икономически ръст, а стабилна мизерия, която трупа дългове.
И най-лошото от всичко е, че на изборния пазар не се предлагат работещи икономически програми. Сякаш всички кандидати за власт са решили, че понеже ТЕ нищо не могат да направят по въпроса, това НАС, техните избиратели, не ни интересува. Грешка. На тоя етаж балъците стремително намаляват, господа! Интересува ни какво ще правите в икономически план и още как. Но напълно сме наясно, че нито имате капацитет, нито пък достатъчно власт, за да промените условията на живот у нас. Така че – 26 март се очертава идеален ден за пролетен отдих на някоя полянка, покрита с глухарчета. Ако сме приключили с пролетното чистене дотогава.
От друга страна, политиците ни, без значение от какъв цвят, действително са тотално безсилни пред злощастната ни обща съдба. Тъй я скроиха, че сега и Господ да слезе, не може да ни оправи. Просто трябва да спрат да лъжат така безобразно, че имат идея как да извадят държавата ни от вътрешно- и външнополитическия тупик, как да вдигнат селското стопанство и икономиката ни на крака. Такава идея не съществува в момента, а щом няма идея, около която да се изгради нова идеология за мирното ни съвместно съществуване с околния свят и вътре, у нас, нищо съществено в положителна посока няма да се промени. Грабежът ще се задълбочи. Ще видите, че въпреки предизборните фъчкания по въпроса накрая ще се образува парламентарно мнозинство срещу президентското вето върху спорния във всяко отношение закон за концесиите. Ще дадат рамо и за СЕТА, и за ТТИП, няма да размразят проекта АЕЦ „Белене“, няма да се борят и за възстановяването на Южен поток, няма да направят нищо, че барем някой лев да влезе в тая пробита данайска делва. Ще гледате в телевизора и ще се дивите как е възможно да са тъй нагли, след като и те, и ние сме наясно, че този закон е чист лобизъм в полза на една клика безобразно и незаконно обогатили се бизнеси на богати фамилии и разни неясни офшорни хеджъри.
Ние, народът, също нищо няма да можем да сторим срещу това, защото няма водачи, няма елит дори в зародиш, който да се наеме със задачата да изкове някаква нова идеология, която да ни повлече в друга посока. Всички умни глави на България са единодушни, че от днешната кота промяна в статуквото може да настъпи само под външен натиск. Т.е. по външен идеологически план. Тогава?! Защо да ходим на избори? Откъде да сме сигурни, че Пенчо, Иванчо, Драганчо, поредните „нови“ лица във властта ще застанат на правилната страна, след като още отсега обещават единствено „да играят себе си“. Т.е. да играят ЗА себе си. Защо да ги вкарваме в Парламента и да им размитаме на личното благополучие, като че ли си нямаме собствени големи гайлета за решаване. За старите муцуни – без десетина точно души, сме наясно как бързо могат да гребат с черпаци.
Спасение има, но не са тия от предизборните плакати хората, които ще ни го донесат. Не са тези и елитите, които могат да обърнат държавата в правилната посока. Грабежите никой няма да спре, защото в нестабилността и в мътната вода всеки бандит гази напред- назад с червей на въдицата. Пита се в задачата – тогава, братя, защо и този път да се хабим. Какво още трябва да ни се случи, за да разберем, че играта на демокрация и плурализъм приключи. Битката в неделя всъщност е за огризките от нашата опустошена трапеза.