Бившият депутат Фикрет Сепетчи коментира пред „Стандарт“ трусовете, които в момента раздират Движението за права и свободи (ДПС).– Г-н Сепетчи, какво е вашето обяснение за случващото се в ДПС? Само личен конфликт, плод на прекомерни амбиции или има и по-дълбоки основания?
– Това, което Лютви Местан и някои негови привърженици направиха, е опит за партиен преврат. Но няма как да вземеш нещо, което не си създал. В една колективна организация, каквато е партията, винаги някой някому делегира доверие. Но тъй като никой не е вътре в другия, явно при г-н бившия председател Местан нарцисът е бил доста по-другояче сложен и тези неща просто като си намерят климатичната среда, избуяват – като мухъла. На националната конференция през 2013 г. целият делегатски състав му гласува доверие да представлява организацията. Лично доверие му даде и почетният председател Ахмед Доган. Но това, че Лютви Местан си е повярвал, че може да си присвои организацията, доведе до тези проблеми.
– От думите ви разбирам, че сте оптимист за бъдещето на ДПС?
– Въобще не си задавам подобен въпрос. ДПС е факт, даденост и винаги ще бъде така. Вътрешното ми усещане е, че не мога да асоциирам ДПС извън България и всичко българско. Така че има някакви моментни сътресения, но те ще отминат.
– Откога познавате г-н Местан?
– Ние сме прекалено добронамерени към хора, които във времето са проявявали желание да станат част от ДПС. И точно поради това ни възпитание едва ли сме се вторачвали кой е той, откъде идва и за какво идва. С времето разбрахме и какво е неговото обществено-политическо житие-битие. Но дори узнавайки за неща от миналото му, ние останахме толерантни в отношението си към него. Никой не го е укорявал, че има такова минало.
– Какво минало има?
– Странно. Това, съдбата да те погали и с подобен политически старт – ДС, после СДС, да стигнеш до нирваната, оглавявайки елитна, професионална, авторитетна формация като ДПС, значи хората, които са те възприели, са ти дали шанс и са показали ниво. Не навсякъде това може да се случи. Все пак идеите, с които е стартирал, са различни от тези на ДПС, а в нашата партия много по-интелигентни хора не са стигнали до този апогей, който той постигна. А от това, което видях в Могиляне и в Момчилград, установих, че в този човек нищо българско не е останало.
– В този ред на мисли имате ли обяснение защо Местан се скри в турското посолство?
– Дано не прекалявам, но за мен всичко това е много нехигиенично, нечистоплътно. Имал си някаква заплаха за живота си, поне така твърди той. Да, но защо не си се обърнал към ДАНС, към българските правоохранителни органи? Защо към турското посолство, нали е български гражданин? Аз просто нямам обяснение.
– Възможно ли е да бъде създадена нова партия и тя да бъде конкурентоспособна на ДПС?
– Опити винаги ще има. Вече сме били свидетели на такива в миналото. Дори и да бъде направен нов опит, не вярвам да постигне такива резултати. В Момчилград станах неволен свидетел на изявления и от страна на Местан, и от страна на Хюсеин Хафъзов от типа „народът е с нас, хората ни подкрепят“. Бога ми, или тези хора неща са превъртели, или ние обикновените граждани не разбираме за какво става въпрос. И какво ще постигнат с евентуален друг проект? Резултатът е предизвестен. Той самият няма да повярва докъде се е докарал с всичките си мераци да бъде име, авторитет, с тежест. Просто ще бъде г-н Никой.
– Т.е. не смятате, че в ДПС има разцепление?
– Няма разцепление, а само недоразумения като Лютви Местан.
– Доколко е възможно да има сътрудничество между формацията на Касим Дал и Лютви Местан?
– Това си е техен проблем. Ако разсъждаваме хипотетично, политическото поведение и на двамата е, че се асоциират с голямата подкрепа на Турция, с която парадират. Правел го е Касим Дал, по още по-брутален начин сега се опитва да демонстрира Лютви Местан. Но когато говорим за турска държава, нека имаме предвид, че тя не може да се асоциира със сегашното ръководство. Но те парадират с това. Онзи ден призовах Местан да каже кой е неговият програмист. Сега ви казвам, че програмистът и на другия не е по-различен. И те ще правят това, какъвто софтуер им зададат.
– Да обобщим – според вас те са изпълнители на чужда воля?
– Убеден съм.
– И каква е опасността пред България?
– Използвам вашата медия, за да попитам – в края на краищата къде е българската държава?! Отговорът на премиера Бойко Борисов – че пред Доган и Местан предпочита България, е много коректен и заслужава адмирации. Но това не е просто вътрешнопартиен проблем или междуличностен конфликт. Една от тези персони използва служби на чужди държави, за да постигне някакви цели.
Държавата трябва да погледне дали определени дипломатически представители не превишават своите функции и правомощия на територията на Република България.
– Вече имаше призиви турският посланик да бъде отзован…
– Говоря като обикновен български гражданин, не от името на партията и в такова качество ви казвам, че приветствам такава идея и тази мярка трябва да бъде приложена не само върху този посланик, но и спрямо всеки един дипломат, който си позволи да се намесва във вътрешнополитическия живот на страната. Това, което онзи ден най-много ме подразни в Кърджалийско, е фактът, че на тест се подлага търпението на гражданското общество. Както на хората, които живеят в района на Източните Родопи, но целият този грозен цирк се разигра пред очите на българската общественост.
– Очаквате ли г-н Ахмед Доган все пак де са върне в политиката?
– Г-н Ахмед Доган е твърде интелигентен, ерудиран, отговорен български политик и сам може да прецени къде е достойното му, а и актуално място в тази нелека ситуация. Тя е нелека не само по отношение на ДПС, но и за страната, пък и в по-глобален мащаб. Решението е негово изконно право.
– Полезно ли би било той отново да застане начело на партията?
– Винаги би било полезно. И не само за ДПС, но и за България. Бих приветствал подобно решение. Но този аналитичен политик сам може да прецени под каква форма, по какъв начин и докъде може да стигне. Нека да си дадем сметка – Местан светеше, само защото бе осветяван от светлината от звездата на Доган. Ако ние, хората, които сме кръвно свързани с ДПС, сме имали някакво търпение и уважение към Местан, то е било единствено заради Доган. Така че Ахмед Доган за нас винаги е бил естественият лидер на организацията.
– Разбрах, че в момента учите теология. Как стигнахте до това решение?
– Идва един етап в живота на човек, в който духът влиза в друго измерение. При мен, колкото и това да прозвучи озадачаващо, по такъв начин се стекоха нещата, че изпитах неистова нужда от духовна храна. В момента изучавам ислямска теология в Пловдив, където има изнесен филиал на Анадолския университет. Моят извод е, че всичко материално, към което се стреми човек, в един момент губи актуалност, защото осъзнаваш, че животът е преходен. Обучението ми дава други възможности, друг поглед – по-дълбок, за да преценя живота си, постигнатото, хората около себе си. И наистина в рамките на година, навлизайки в тази материя, мога да кажа следното – ислямът е нещо много чисто, хубаво, хуманно. Човек трябва да застане очи в очи с Корана, за да разбере, че тези, които вършат зулуми от името на исляма, всъщност не са достойни за тази религия. Нямат моралното право да говорят от името на исляма./БЛИЦ