Площадката на АЕЦ „Белене“ преди да бъде разграбена. Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Енергетиката фалира, България – също
Едно интервю с ексшефа на „Булгаргаз” Васил Филипов може да докара до инфаркт интервюиращия го. Последният шок е решението на Арбитражния съд в Женева по въпроса с проекта АЕЦ „Белене 2”, който осъди държавата ни на 550 млн. евро с 340 000 лихви на ден в спора му с „Атомстройекспорт”/АСЕ/, както и сгромолясващите се отвсякъде върху главите ни проблеми в българската енергетика, наливат допълнителна енергия в и без това вулканичната натура на Васил Филипов.
– И сега какво следва? Имам предвид какво следва след решението на Арбитражния съд в Женева?
– Нищо не следва. Ще плащаме. Страшно е.
– Как ще плащаме, като нямаме пари?
– Ами това означава, че за толкова години стигнахме дъното, стигнахме до безпрецедентен и необратим упадък. Бих добавил, че това не е единственото ни бедствие, което ни спохожда тази година! Скоро очакваме ЕРП -да осъди България във Вашингтонския арбитражен съд за 800 000 000 $, ЧЕЗ – България ни съди някъде из Европа за 600 000 000 $ и варненското „Енерго Про”, и то за толкова. Няма какво да се направи, ако имате предвид АЕЦ „Белене 2”. Засега първото, най-неотложното нещо, което трябва да направим, е да спрем упадъка. Да се започне разследване от самото начало на проблема, кой какви решения е вземал, кой ги е прикривал, имам предвид и правосъдната система в лицето на прокуратурата и т.н. Всички, от самото начало и досега. Който е крал – разследване, съд и конфискация. Който не е мислил какво прави, да е мислил, който не е знаел какво става, да е питал!
– Хайде тогава да очертаем една хронология на далаверата на века и ако трябва да вдигнем от гроба призрака на Тодор Живков, за да го осъдим поне исторически, ако трябва и с парламентарен закон.
– Няма защо да безпокоим духа на Живков. 1988 г. когато се започна проектът АЕЦ „Белене”, нашата промишленост макар че беше енергоемка, трудоемка и суровиноемка все пак я имаше. Това бяха предимно руски технологии и за онзи момент все още може да се каже, че са имали основание да търсят нови енергоизточници. Към 1990 г. България, както и всички страни от соцлагера, бяха фалирали . Ние си бяхме в перманентен фалит. СССР също бяха фалирали още края на 80-те години и затова се разпадна. Това ми го е казал руски министър през 1989 г. в Москва.
– То фалитът на Русия и България е различен. Зависи от мащаба…
– Няма мащаб. СССР си беше надскочил ръста да става световна социалистическа империя, фалира и затова се разпадна. Никакви други причини няма какво да търсим. Просто – фалит! Нямаха пари и фалираха. Те просто повече разходваха, отколкото изкарваха, а бяха и технологично изостанали, и т. н.
– Да, но малко разходваха, в дълбоките руски провинции руснаците се задоволяваха с корени, гъби и картофи? Какъв ръст са си надскочили!?
– Ама ти така си мислиш. При социализма всички работеха и консумираха. Получаваха малки заплати, но фактически всички консумираха по един или друг начин. А нашата промишленост до 1990 г.беше 40 на сто военна. Работеше се много напрегнато. Държахме военните програми на СССР, сеехме партизанлък по света, снабдявахме с оръжие разни режими, готвехме световни революции и така България фалира. Тя фалира още 1988 г., след като ССРР беше поръчал военно производство за 2,5 млрд. лв., което представляваше 23,5% от брутния ни външен продукт, накрая руснаците не взеха продукцията, не я платиха и ние за пореден път фалирахме, защото брутният ни вътрешен продукт беше 10,8 млрд. лв. И така през 1990 г. другарят Луканов спря плащането на борчовете ни, спря и „Белене”. След това разбойниците седнаха, разпродадоха и окрадоха всичко. А там, на площадката „Белене”, имаше струпан много материал. Имаше назначен директор, това беше другарят Овед Таджер, който през 1974 г. беше първи зам.-министър на енергетиката и председател на държавната пускова комисия за АЕЦ „Козлодуй”. Аз съм бил дозиметрист при зареждането на първи реактор, бях на смяна и на пуска, но това е друга тема…Та така, Овед Таджер е директор на АЕЦ „Белене” и се почна едно разграбване на всичко, което беше струпано на площадката – материали, строителна стомана, това са десетки хиляди тонове материали. После мотаха, усукваха, но „Белене” си остана един корупционен проект. След това го съживиха така, че да могат да продължат да крадат и си крадоха още дълго време.
– Какво са крали още дълго време, нали всичко е било окрадено?
– Е не, имаше какво още да се краде. Проектът е спрян, но през цялото време се поддържаше площадката. Това означава нови материали и доставки, винаги имаше какво да се краде. И всичко беше по внушение на Москва, направихме подложка 10 м дебела, защото е земетръсна зона и т.н.
– Нека спазим хронологията на демократичното разграбване и съживяване на проекта?
– Ами царят го съживи по внушение на Кремъл, чийто агент е много преди да се появи на политическата сцена. Съживи го полуграмотният ни монарх с полуграмотната си чета, който е руски агент и послушник. Съживи го не, за да се възстанови обектът, а за да мислят как може да се откраднат още пари покрай него. Така се стигна до абсурдната ситуация доставеният реактор от „Татра” с много окомплектовки да преседи много време, през което го обгрижвахме и се харчеха безумни пари за поддържане, съхраняване, обслужване и т.н. Накрая го „продадоха“ за жълти стотинки на руснаците и сега този реактор работи и произвежда ток в Калининската АЕЦ.
– А какво се случваше с проекта, преди да се появи царят на сцената?
– Харчеха се безумни пари за поддръжката на площадката, които естествено отново се крадяха. Имаше администрация, която получаваше безумни заплати, без да върши нищо, освен далавери. Още преди Симеон проектът беше обезсмислен от приватизацията на Иван Костов. Нашата промишленост беше тотално разгромена. Потреблението на електроенергия рязко спадна. Междувременно се закриха четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй”. През цялото това време уж нещо се работеше в „Белене”, а на практика непрекъснато се крадеше и през този период се окрадоха поне 1,5 млрд. лв., така че официалните твърдения, че до момента българската държава била се изръсила с 3 млрд. лв за „Белене”, са смешни. И сега, видиш ли, заради това трябвало да строим, на всяка цена, да реализираме този абсолютно компрометиран и ненужен проект.
– Да, но тогава тези 3 млрд. лв. потъват в небитието?
– Пак ти казвам пръснатите милиарди до момента са много повече, кой може да каже колко и какво е разпродадено на безценица и какво е окрадено. Не дай Боже да го рестартираме този проект! Тогава България съвсем устойчиво и необратимо ще се завърти в руската политическа орбита и в необратимата вече дългова спирала милиардите ще набъбнат дотолкова, че ще ги плащат нашите внуци, правнуци и техните правнуци.
– Момент, кой продаде за жълти стотинки реактора на „Татра” на руснаците?
– Как кой!? Правителството на Станишев го продаде, на всичко отгоре руснаците се ослушаха за още едни 200 млн. € по тази сделка, които още ни дължат, ако не са си ги поделили с нашите продавачи, което е по-вероятно. Най-абсурдното е, че когато продаваме на безценица този реактор, в същото време подписваме протокол за други два с „Атомстройекспорт” – вече много по-скъпи, без да има подписан договор…
– Какъв договор?
– Как какъв договор! Нямаме договор с „Атомстройекспорт” /АСЕ/ за изграждане, за строителство на обекта.
– Как да няма подписан договор, на каква база тогава поръчваме нови два реактора?
– На никаква база. Има подписани разни протоколи, но нямаме договор за строителство и затова след като руснаците ни завеждат делото в Парижкия арбитражен съд, се оказва, че не са им достатъчно аргументите да ни осъдят. Тогава те си намират типично по руски достъп до женевските арбитражи и преместват делото там, за да го спечелят. Защото съдът в Париж е ориентиран преди всичко към защитата на обществените и държавните интереси в споровете, а този в Женева защитава преди всичко корпоративни интереси.
– Така или иначе решението на Арбитражния съд е факт. Какво трябва да правим отсега нататък?
– Нищо не можем да правим. Нашите си мълчат, даже по времето на Орешарски съдействаха делото да бъде загубено. По въпроса може да се издири и съответната преписка.
– Е, това не може да бъде!? С какво съдействахме да загубим дело за стотици милиони евро?
– Може да бъде. А съдействието на нашите престъпници да загубим делото се изразява в антисъдействието, в саботирането на адвокатската къща, която се е наела да ни защитава.
– И в какво се изразява това саботиране на делото от наша страна?
– Просто по никакъв начин не подпомагат адвокатите, които са се наели да защитават интересите ни.
– С какво бихме могли да ги подпомогнем?
– С данни, с документи, експертни оценки. Има преписка по въпроса с адвокатите, която също трябва да се извади на бял свят. Защото всичко това, заради което ни осъждат, е безкрайно спорно.Защото ние сме водили разговори, но не сме подписвали договор, на който да стъпят претенциите на руснаците. Правени са разни протоколи, превеждани са авансово разни пари на АСЕ, което също е престъпление – това е. И след като ни осъждат в Женева, нашите не си правят труда дори да седнат и да обжалват размера, за който са ни осъдили. Защото ние нито имаме мотивировка и икономическа обосновка, че можем да финансираме такова нещо, което не ни трябва и не можем да го издържаме, нито можем да му продадем продукцията.
– Добре де, може да сме осъдени, но все пак срещу това имаме вече произведен реактор плюс втори…
– Доколкото имам информация, даже още не са произведени.
– Така ли?
– Така. Нито първият, нито вторият, а в Женева сме осъдени за два реактора. И какво се получава? Докато ги дочакаме тези реактори и вземем сега да строим втора атомна централа, ще минат 10-15 години. През това време в света ще има съвсем друг тип енергоизточници, няма да са ядрени дори. Добре, хубаво е тук-там да има по някоя базова ядрена централа, някой базов реактор, но да бъде нов, а не някой руски реактор от 80-те години, който няма да ни върши работа, защото това е проект, който ни е наложен от началото на 80-те години на миналия век. Знаете ли, че от тогава досега ядрените технологии толкова напреднаха, че в САЩ отдавна вече са произведени ядрени реактори с големината на пералня, които могат за 30 години да захранват с електроенергия огромна жилищна сграда, цял жилищен комплекс или град.
– Имаме все пак високотехнологично оборудване, а Богомил Манчев от „Риск инженеринг” твърди, че Русия има интерес да инвестира в проекта като частен. Тоест възможен вариант е България да продаде проекта с всички лицензи по него на частен инвеститор, който да реализира на свой риск, или да се търси стратегически партньор?
– Това са пълни глупости. „Белене” е окончателно компрометиран проект. Нали направихме опит с германската , която много бързо се отказа. После какъв ресурс имаме ние за такива сделки? Никакъв.
– За какъв ресурс става въпрос – интелектуален или финансов?
– Никакъв ресурс нямаме. Даже образователната ни система отиде на кино. Ние произвеждаме вече необразовани посредствени хора, ние нямаме 53 инженери. Имаме 53 вуза, които произвеждат юристи и някакви икономисти, които „не могат да нахранят вързано куче“, но си купуват дипломи за висше образование. Кому са нужни те? И за какъв частен инвеститор говорим, какви рискове ще поеме той? Защото за ядрените обекти отговорна е държавата, на чиято територия са те. България ще бъде безкрайно отговорна при някакво нещастие, авария. С какво България ще отговори при евентуална авария на АЕЦ „Белене”, управлявана от някакъв уж частен инвеститор? С какво, къде й е ресурсът на държавата ни?
– Защо й е на държавата ни да държи ресурса в джоба си? Нали за това са огромните застрахователни компании по света, всякакъв вид гаранти и т.н.?
– Алооо, каква застраховка, какви гаранции!? За аварията във „Фукушима” Япония прахоса 120 млрд. долара, за да ликвидира последиците. Ама Япония е втората икономика в света, една гигантска икономика, която може да си позволи тези 120 млрд.долара. Така че вариантът за частен инвеститор за „Белене” е просто немислим. Колкото до руския интерес да поеме централата като частен проект, няма какво да се заблуждаваме – страна нечлен на Европейския съюз няма как да строи ядрени мощности в България.
– Богомил Манчев твърди още, че реакторите могат да се продадат в Иран, Индия или Йордания, макар и на два пъти по-ниска цена, защото Русия и без това строи там ядрени централи?
– И това е поредната глупост. Русия и Иран си играят свои игрички. Как не е разбрал, че руснаците не ги интересува дали „Белене” ще се построи. Те имат интерес този проблем да ни виси на врата, защото това е един корупционен политически проект и чрез него могат да ни държат в подчинение – да ни изнудват, да ни рекетират.
– Значи нищо да не правим?
– Защо нищо? Първо, тези, които са вземали решенията и са подписвали протоколите навремето, да бъдат разследвани, да седнат и да почнат да пишат обяснения. Това са хората от Румен-Овчаровата глутница. Нека обяснят първо за колко жълти стотинки подариха оня реактор на Калининската АЕЦ? Колко комисиони получиха? Какви щети нанесоха на България и след това – кой ги накара да подпишат и да плащат аванси за новите реактори по други, много по-високи цени при управлението на Станишев? Овчаров трябва да бъде задържан и привлечен към отговорност, защото кой му позволи да денонсира дългосрочните договори за доставка и транзит на газ на 18 декември 2006 г.? Става въпрос за договорите от 1998 г., които аз съм ги подписвал. Тук щетите за нас също са огромни – 2,3-3 млрд. $. Да се разследва и обясни как така модернизацията за удължаване живота на пети и шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”, която договорихме с „Атомстройекспорт”, набъбна от 200 на 750 млн. евро като за свои хора? И тук тепърва имаме да плащаме огромни пари. Тоест руснаците непрекъснато ни ограбват по един или друг начин в съучастие с местни, мастити престъпници, „избрани“ във властта!?
– Да, но всичко това няма да реши насъщния ни проблем с „Белене”, където всеки ден потъват по 340 000 лв. само от лихви?
– Виж какво, аз като казвам разследване, имам предвид и конфискация и връщане на част от откраднатите пари от шайката престъпници и тази част няма да са никак малко пари? Но може да се погледне и анализира аналогията на тази измама! Реакторите не са произведени, никой не ги е виждал, няма договори, има уговорки, които може да са добавени и след започване на арбитражното дело?! Тук трябва да протече „Безкомпромисно следствие“, което да посочи, да формулира проблема и посочи престъпниците! Ние се доверяваме на хора, които нямат морал, и откровено работят с престъпни замисли!
– И как ще стане това?
– Има как да стане. Откраднатите парични потоци могат да се проследят. Вече има информация къде са отишли. После – другата огромна далавера с ВЕИ-тата.
8 март 2012 г. Протести пред седалището на ДКВР на бул. „Дондуков“, енергиен министър все още е Трайчо Траков. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
– Все пак тук имаше европейски директиви по въпроса, хайде да ги наречем препоръки?
– Никакви директиви и препоръки не е имало. Имаше някакви съвети и пожелания до 2020 г. енергетиката ни да мине на възобновяеми енергоизточници, и то до 16%. Имаше европейски програми и пари, демек на престъпниците фотоволтаиците им излязоха без пари. След това, понеже са във властта налагат държавата да им изкупува тока пет-шест пъти по-скъпо. Сложили ги тук и после изнудват. Чакай, откъде-накъде! Тези ВЕИ-та вече заемат 40% от общия микс електроенергия, която НЕК ни продава. И понеже държавата няма пари, тегли заеми, за да им плаща тока на тези негодници по преференциални цени. Това е поредната огромна дупка в бюджета ни, по този начин тези мародери ограбват бъдещите поколения, които ще трябва да връщат тези пари с лихвите. Ами тецовете „Марица” едно и две? БЕХ и НЕК имат вече над 6 млрд. задължения и те продължават да растат главоломно. България незабавно трябва да запуши черните дупки, откъдето изтича националният ни ресурс. Ето откъде ще дойдат парите, за които ме питаш. Не от рестартирането на компрометирания и ненужен проект „Белене”, който ще ни загроби с още много милиарди. Ако теглим чертата накрая, ще ви кажа следното – когато България покаже, че може да се грижи за държавността си, че има воля да си решава проблемите най-напред сама, тогава ще се намерят приятели и съюзници, които ще ни уважават и ще ни протегнат ръка. Другият вариант е тези проблеми да започнат да се решават чрез вътрешнодържавен конфликт. Времето за шикалкавене и поддържане на статуквото отдавна изтече. България необратимо пропада и не съм желателен да видя един ден, че промяната ще трябва да я налага улицата! Време е за издигане на „Справедливостта“ и „Отговорността“ като водещи и определящи нашия живот и съществуване, а правилното стимулиране да подтикне към развитие и реализация на нашия ген, защото е доказано, че сме стойностна нация! Посредствеността и простащината нямат място между нас, макар че за съжаление ги търпим десетилетия наред ! България и българите заслужават по-справедлива съдба, далеч от велико-ханските набези и брътвежи на нашия вековен враг и поробител РУСИЯ! Да бъде !
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
www.blitz.bg