При заплаха от преселническо цунами се действа като при мъртво вълнение – запазваш спокойствие
Битката при Ватерло, при която обединените европейски сили разгромяват Наполеон Бонапарт, е отразена във вестник „Таймс“ на трета страница с чисто информационна дописка, в която се съобщава какво се е случило в три изречения и списък на убитите и ранени офицери на британската армия.
В момента има една стабилна преселническа вълна, която преминава през България, но без това да е съдбоносно и фатално. Повечето от пущуните и другите етноси, тръгнали към Стара Европа, не са платили по веригата на трафиканти (включително и българи) хиляди долари, за да ги оставят на едната българска социална помощ. Ако не бяхме влезли в Европейския съюз, най-вероятно българите щяха да се наредят до сирийците в щурма на унгарската граница, примерно. Не сме държава мечта, но пък и не сме чак толкова зле. Дори това, че от 71 години не знаем що е то война. Мирът е прекрасно нещо и ние сега го усещаме, когато плъзнаха заглавия „Светът се готви за война“. Нормално е да се породи страх, да се породи дори елементарно безпокойство.
В последно време, дали от глупост или поради друга причина, започнаха масово да сугестират народа и напоследък усещам как около мен дори разсъдливи хора започват да се чувстват като пред война. „Чу ли, че Меркел е казала на германците да се готвят за война и всеки да си набави храна за поне десет дни?“, питат ме. И не ги упреквам.
„Залива ни нова вълна от два милиона преселници!“ Каза го лично премиерът Бойко Борисов. Бившият министър на външните работи Соломон Паси говори за десетки милиони от Африка. И още, и още, и още… Разбира се, това е добра почва медиите да довършим страховитата приказка и хората да се притесняват все повече и повече.
„Бежанската вълна в този свят, който се тресе от конфликти и природни бедствия, е по-мощна, тя е като бавно движещо се цунами“, предупреди ни еврокомисарят Кристалина Георгиева
При заплаха от преселническо цунами се действа като при мъртво вълнение – запазваш спокойствие. А за да се спасиш, трябва да знаеш каква е причината, как се действа и да си подготвен да действаш. Ако в България завие алармата за цунами, българите не трябва да се страхуват толкова от мигрантите, колкото от властта. Държавата в момента изглежда като малко дете, на което му се казва, че в контакта има ток, а то казва „искам да видя“.
Какво точно направи държавата, че народът й да е спокоен. Вече пета година се води война в Сирия, а бежанците от нея са милиони. Покрай тях тръгнаха отвсякъде – по вече добре изградените трасета – част от които минават през България. Сърбия разбра, че у нас няма надеждна граница, и инвестираха в средства и хора. Усилиха патрулите и резултатите не закъсняха. Всеки месец ни връщат около 2000 мигранти.
В Унгария вече спират всичко, което сърбите не успяват да спрат от България. Виктор Орбан не тича до Истанбул, а правителството му просто увеличи личния състав на граничната полиция с 3000 нови бройки, увеличи бюджета за охрана, изгражда втора ограда, мотивира хората да си бранят държавата.
Какво се случва обаче у нас. Нищо успокоително, бих казал. Полицията по границата е тотално демотивирана, заради условията, заради липсата на достатъчно средства. В армията зее огромна дупка от няколко хиляди незаети щатни места – нещо, което изглежда не безпокои никого. Е, да, министър Ненчев чака с патрон в цевта Путин да нахлуе през Черно море.
Тектоничното напрежение на изток е реалност, сигнал за цунами е подаден и вместо да ни плашат, е хубаво да видим как се действа. Само това може да успокои българите./ТРУД