Заплатите на българските шивачки са близо до тези на азиатските им колеги. Все още са по-високи, но разликата е минимална, това обясни Цветелина Милчалиева, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост.
Средната работна заплата в сектора е около 650 лв., но масово новоназначените са на минималната. Една от основните причини за приблизителното изравняване в заплащането е политиката за повишаване на доходите, която се води в Китай, посочи Радина Банкова, председател на асоциацията на производителите и износителите на облекло и текстил. И посочи, че това е довело до повишаване на минималното възнаграждение в бранша.
По средна заплата обаче ни изпреварва и Румъния. Тя също е поставена в клещите на големите марки, на ниските цени, но успя да вдигне заплатите, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. И поясни, че в момента възнагражденията са с 30 на сто по-високи отколкото тук, което се равнява на 100-120 евро. Щом те са успели, значи е възможно и може би трябва по-добре подготвени мениджъри, коментира още той.
Общо заетите в сектор текстил са около 110 хил. Шивашките предприятия са над 5000, като основно те са малки и микро, обясни Милчалиева. Поясни, че основно се работи на ишлеме, а 91 на сто от продукцията отива за износ. По думите й основно експортът е към Германия, Италия и Гърция. През 2016 г. износът достига 2 млрд. евро, посочи още тя. Това прави близо 8% от целия експорт на страната за миналата година.
Освен заплащането друг проблем в сектора е сумирането на работното време, което е масова практика, каза Димитров. И коментира, че според КНСБ това прикрива полагането на извънреден труд, без да се заплаща. По думите му нужна е промяната на законовата уредба, за която от организацията говорят отдавана. С измененията трябва режимите за сумирано работно време да се прилагат само, където има непрекъсваемо производство и където процесът налага подобно отчитане. Във всички останали случаи да се използват другите методи, които закона позволява например удължено работно време, когато има повече работа, поиска още президентът на КНСБ. Според него така се позволява гъвкавост и възможност да се реагира на нуждите на пазара.
Около 30 млрд. лв. произвежда сивият сектор в България, съобщи още Димитров. Той каза, че по данни на организацията няколкостотин хиляди работници са свързани със него. И поясни, че това не значи, че работят само е него, може да са ангажирани и на светло, но да доработват на граждански договор или на 4 часа. Има много възможности на нарушаване на правата на хората, от там на фиска и на данъчните приходи, заяви още Димитров. По думите му синдикатът ще сезира главния прокурор за нелоялни практики и конкретни фирми в сивия сектор. Според него все още не се прилагат промените, с които се криминализира осигурителната измама.
България трябва да поиска прегласуване на референтния документ на ЕС за вредните емисии, заяви Пламен Димитров. Той коментира, че страната трябва да заяви ясната си позиция по въпроса, защото в момента тя е колеблива.
По думите му референтния документ, предвижда ожесточава изискванията към емисиите и големите ни ТЕЦ-ове, което прави несигурно бъдещето им. В мините хората се вълнуват кой ще им купува въглищата, защото те са свързани с производството на електроцентралите, обясни още той. Димитров заяви още, че искане за прегласуване на документа вече са заявили 9 страни, сред които и Германия. Срокът, в който страната трябва да заяви позицията си е един месец.
По темата от КНСБ са поискали и среща с премиера Бойко Борисов. Към момента официално потвърждение не е получено, но има неформален знак, че тя ще бъде проведена, обясни още Димитров./монитор