Наши фирми готови да се включат в европейски космически проекти за Е3,5 млрд.
Български спътник ще осигурява Интернет за полярните станции, работещи на Антарктида. Това съобщи д-р Веселин Василев, изпълнителен директор на клъстъра за астрокосмически технологии, изследвания и приложения. По думите му чрез родния сателит ще може да се получават и всякакви данни, излъчвани от датчици, разположени в тази отдалечена част на планетата, но няма да може да се говори по телефон.
Причината е, че спътникът ще преминава над района само за по десетина минути на всеки час. „Но и това не е малко, защото сега там няма никакви комуникационни спътници”, коментира още експертът. „Обикновено нашата мисия на ледения континент по 3 месеца няма възможност да изпраща събраната информация от изследванията си”, поясни той.
Проектът за сателита е готов, остава да бъде произведен. Част от разходите за цялото начинание от около 3 млн. евро, може да се покрият с пари от еврофондовете, а останала сума трябва да дойде от бизнеса.
„Вече се водят преговори с инвеститори, за реализацията на проекта”, уточнява Василев.
Спътникът ще тежи около 35 кг, орбитата му ще е на височина 600-800 км, ще минава над полярните зони на земята, а наклонът ще бъде съобразен с това да има покритие на българската и другите бази в района. Изстрелването на сателита ще е след-2-3 години, срокът му на живот ще е от 3 до 5 години.
От началото на 2016 г. наши фирми вече могат да кандидатстват в търговете за 3,5 млрд. евро за космически проекти, ежегодно осигурявани от Европейската космическа агенция. Първата стъпка, която трябва да направят те е да се регистрират към космическа агенция, след което ще започнат да получават информация за всички конкурси. Министерство на икономиката може да предостави информацията, как може да стане регистрацията и участието в търговете. С най-голям потенциал са компаниите в сектора на високите технологии, от производство за храни до софтуер и телемедицина. Според Василев България има възможност и е конкурентна в областта на електрониката, роботизираните системи, фината механика, микроелектрониката, софтуерните разработки. „В областта на космическите технологии възвращаемостта е 400% за период от 4-5 години.
Това се дължи на много високата добавена стойност в сектора”, обяснява специалистът.
Освен за пари от бюджета на Европейската космическа агенция наши фирми могат да кандидатстват и за средства, който са предназначени единствено за тях. Те се отпускат в рамките на българското участие към агенцията и са около 1,5 млн. евро годишно. Процедурата за участие е същата, като годишно има по една сесия за одобрение, която отнема около 6 месеца.
„Люлин” съобщи първите си данни
Родният космически апарат „Люлин” предаде първите си данни на 7,5 млн. км от Земята. Той е разработка на БАН и излетя за Марс на борда на руския спътник „ЕкзоМарс”. Българският уред измерва количеството радиация, на която ще бъдат подложени космонавтите при бъдещ пилотиран полет към Червената планета. Очаква се „Люлин” да заработи за постоянно след 24 април, когато всички системи на спътника вече ще са в действие.
Първи създадохме оранжерия в орбита
България е първата страна създала космически оранжерии и третата, която е изпратила храна след САЩ и Съветския съюз.
Родно изобретение е и уникален реактивен двигател осигуряващ плавното кацане на лунния модул „Орел”, използван от американската програма „Аполо”, за полети до естествения спътник на земята.
Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност е към края на 70-те години, когато започва подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Едно от най-значимите научни постижения е програмата „България-1300”. При реализацията й са изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри.
През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5″ полетя към орбиталната станция “Мир” вторият български космонавт Александър Александров. За този полет е разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционно проучване на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии./монитор