Европейският съюз има сериозни опасения за реакцията на държавите-членки и вече не може да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, според информация дадена от четирима дипломати.
Срещата на върха на лидерите на ЕС и управляващите на Балканите на 6 октомври, която е превратна точка в стратегията на ЕС за присъединяване на Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония в блока, ще бъде белязана от нарастващо напрежение на границата между Косово и Сърбия.
На срещата на върха ЕС планира да повтори обещанията си, дадени преди 18 години, за да покаже „своята недвусмислена подкрепа към европейската перспектива на Западните Балкани“. Това се казва в демо версия на декларация за срещата на върха, която е написана на 11 септември и видяна от Ройтерс. Това становище е преминало през поне два кръга преговори без никакво съгласие, казаха дипломати, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria.
Държавите от ЕС няма да разкрият позициите си, но богатите северни страни като Дания, Франция и Холандия се опасяват от същите резултати, както при “прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г.” и лошо управляваната миграция на източноевропейски работници към Великобритания, което настрои много британци срещу ЕС.
България е против присъединяването на Северна Македония поради исторически спор.
Дори ако най-накрая се намери някакъв общ език, тези проблеми отразяват парализата в плана на ЕС да изгради „приятелски кръг“ от Украйна до Тунис, като предлага по-тесни връзки между държавите за търговия и взаимопомощ.
Вместо това Китай и Русия посягат към европейските държави чрез инвестиции и влияние. През януари Сърбия беше първата европейска държава, получила китайски ваксини срещу COVID-19 за масово използване.
ЕС също така косвено изостря напрежението в региона на Балканите, казват дипломати, защото балканските граждани мечтаят да се присъединят към ЕС още от етническите войни през 90-те години, когато Югославия се разпадна.
Войските на НАТО засилиха патрулите си в Косово в понеделник близо до граничните пунктове, които бяха блокирани от местни сърби, разгневени от забраната за влизане в страната на автомобили със сръбски номера.
Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и започна военни маневри близо до границата.
„Те трябва да се държат агресивно, за да бъдат забелязани“, каза висш дипломат от ЕС в Брюксел, ангажиран с политиката на Балканите. „На Балканите има влошаване, което произтича от загубения интерес към влизане в Европейския съюз.“
ЕС и САЩ призоваха за спокойствие и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна тридневно пътуване до шестте балкански държави, за да покаже, че ангажиментът на изпълнителната власт на ЕС към региона е сериозен.
При първата си спирка в Албания фон дер Лайен каза, че е застанала зад обещанието, че „бъдещето на Албания е в ЕС“. Но доверието в ЕС е частично загубено, особено след като Франция и Холандия временно спряха процеса на разширяване преди две години, а сега България го блокира.
Косово и Сърбия се чувстват разочаровани от Съединените щати, след като преди година бяха поканени в Белия дом от тогавашния президент Доналд Тръмп да подпишат споразумение за нормализиране на икономическите отношения, но това доведе единствено до провал. ЕС не спази обещанието си да разреши безвизовото пътуване в Косово.
Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция за това, че не са принудили България да отмени ветото си. Напредъкът на Албания също е спрян, защото е свързан със Северна Македония, която е част от процеса на разширяване.
„Докато имаме толкова много държави-членки, по една или друга причина, които смятат, че не е правилно да се разширява още повече общността на ЕС, тогава наистина няма да стигнем доникъде“, каза Джон О’Бренан, експерт по интеграцията в ЕС в университета Maynooth в Ирландия.