Рискът от екстремни валежи и наводнения ще остане и занапред.
За това предупреди проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН). Той е част от авторския екип на платформата „Климатека“, която организира днес онлайн събитие на тема “Бурите на утрешния ден: Каква е връзката на наводненията с климатичните промени?”.
По думите на проф. Гачев тенденцията е по-интензивните валежи, които могат да причинят наводнения, да започват в края на август и началото на септември, като продължат до ноември. Наводнение е повишаване на водното ниво високо над нормалните стойности, което води до заливане на територии, които обикновено не са под вода, каза той.
Районът на Южното Черноморие е рисков по отношение на наводнения с интензивни валежи по това време на годината, заяви експертът, припомняйки за бедствието в Царево преди година, на което лично е станал свидетел. Тогава сумарно валежите са били около 250-300 л/кв. м., каза Гачев. Той добави, че над 10 часа са продължили валежите. Едно от обясненията за появата на интензивни валежи е това, че през последните години морската вода на Средиземно море се задържа анормално топла, докато температурата на земята започва да се охлажда, обясни специалистът. Голямото изпарение зарежда въздуха с изключително голяма влага, отбеляза експертът. Недобре почистените дерета и обезлесяването в горната част на водосборите са също сред причините, които спомена той. Материалните щети, разрушенията в инфраструктурата и човешките жертви са последствията от такива природни бедствия, обясни още Гачев.
За наводненията можем да кажем, че те са характерни, но не закономерни, коментира специалистът. На дадено място има определен шанс да се случи наводнение и може да се прогнозира какво ще се случи, но не може да прогнозираме в дългосрочен план кога ще стане, добави той. За разлика от земетресенията обаче, при наводненията има по-голяма закономерност и регулярност, което налага да се мисли по въпроса за превенция, подчерта Гачев. Най-разпространеното бедствие в световен план, свързано с щети и жертви, е наводнението. В някои години са над 90% от всички бедствия, каза той. Редовни тренировки за реакция при извънредни ситуации и по-засилена информация са препоръчителните мерки за намаляване на последствията от наводненията, счита Гачев, цитиран от БТА. Той добави и системата за ранно предупреждения с известяване за наводнение или риск от такова.
България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични явления, каза още Гачев. За нашата страна наводненията може да не са много на брой през последните години, но стават по-екстремни, предупреди той. По данни на „Климатека“ в периода 2010-2020 г. в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място по брой сред природните бедствия след пожарите. Наводненията са сложни явления, които зависят от множество фактори.
Тази година имаше много наводнения в света, обобщи д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, който също е автор в „Климатека“. Той спомена и наводнението в Дубай, причинено от поройни дъждове. Това показва, че вече няма защитени от наводнения територии, добави той. По думите му трябва да е ясно, че климатичните промени допринасят за появата на екстремни явления. Горещите вълни, сухи периоди и пожари са част от проявленията на измененията в климата. Експертът предупреди, че глобалната температура продължава да расте. Особено източната част на Черно море е най-топла, посочи той. Средиземно море е необичайно топло, добави също Симеонов. Това води до екстремно изпарение и промяна в един от основните цикли на земята – водния, уточни той. Променя се кръговратът не само на водата, но и на въздуха в атмосферата, което води до повече екстремни явления, коментира също Симеонов.
По време на събитието експертите обърнаха внимание на ролята на горите да задържат вода, с което спомагат за това да не се случат наводнения.