За три пъти по-кратко време изследват психологическата годност на водача на моторно превозно средство. Това ще стане с края на проект „Повишаване на нивото на пътна безопасност чрез разработване на методики за изследване на психологическата годност на водачи на моторни превозни средства“, сключен между Института за изследване на населението и човека към БАН и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Методиката за оценка на психологическата годност на водача е авторска и ще бъде предоставена в края на изпълнението на проекта през месец декември на ресорното министерство.
В изследователския интерес попадат професионалните шофьори или тези, които са категория С – автобуси, камиони, таксиметрови коли и рисковите шофьори – тези, които са с отнети точки или пък са хванати в тежки пътнотранспортни произшествия. Досега психологическата годност на водачите е изследвана по критерии, които са разработени в далечната 1974 г. от Психологическата лаборатория към Министерство на транспорта и БАН. Оттогава досега са се случили редица социално-икономически и политически въздействия, които поставят друг вид провокация към отделния човек. Проектът е на стойност 378 хиляди лева и се финансира по ОП „Транспорт“, приоритетна ос 5 – „Техническа помощ“ и преследва създаването на нова методология, която да проследи до каква степен това, което е било актуално тогава през 1974 г. е актуално да се мери в момента.
„На практика голяма част от факторите, които тогава са се мерили, вече в световната практика, не се изследват. Не са значими не се съотнасят с проблемите на пътя. Втората причина да се сменят е, че тези методики са компрометирани, защото са използвани много дълго време“, заяви доц. Христова. По думите й дългото прилагане на методиката води до нейното заучаване.
Антонета Христова аргументира необходимостта от разработването на нова методология за оценка като изтъкна статистиката на КАТ. Според данните 95% от катастрофите са резултат от човешки фактор, 10% са свързани с техническата неизправност на автомобилите и 30% – свързани с околната среда. Много често пътно-транспортните произшествия са в комплексни причини. „Усилието за превенция и работа по пътна безопасност би трябвало да бъде приоритетно насочена към темата за човека, причините, които се коренят в човека, как бихме могли да организираме превантивна работа и интервенция“, обясни доц. Антоанета Христова.
Освен методика за оценка на психологическата годност на водачите от Института за изследване на населението и човека ще предоставят и профил на рисковия шофьор.
Калина Василева от Министерство на транспорта коментира, че пътната безопасност е един от основните приоритети. „Тази методика ще гарантира преминаването на водачите през един по-строг контрол, задълбочен анализ на бъдещите водачи и тези, които са системни нарушители на пътя„.
На практика се очаква с прилагането на новата методика, освен да се скъси срокът за изследване на психологическата годност на водача, така и за вариативност на провежданите психо тестове. Тоест въпросите ще варират.
Изследвани са личностните и когнитивни способности на човека, неговата възможност за концентрация, внимание, памет, визуално-пространствени функции и възможността му да отсява определени пространствени стимули.
Целта на методиката е да се оцени способността за безопасно шофиране и да се отсеят рисковите водачи на пътя. Изследвано е влиянието на афекта на пътя, употребата на психоактивни вещества. Така например в интервютата, които са проведени попадат и лица, които изтърпяват присъда в затворническо общежитие заради употребата на алкохол. Оценени като рискови тези водачи са склонни да прехвърлят отговорността за вината на външните фактори, а не да търсят проблема в себе си. Геймърите също се свързват с проблема със затрудненото възприятие на действителността.Визуално-пространствените функции са свързани и с конкретни дефицити, свързани с възрастовите промени у човека – намаляване на периферното зрение с възрастта, отслабване на слуха.