През 2017 г. глобалните военни разходи са се повишили до най-високото си равнище след Студената война. Този скок на бюджетите за въоръжение коментира пред БНР Ангел Найденов, бивш министър на отбраната и настоящ директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността.
Според годишния доклад на Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира САЩ, Китай и Саудитска Арабия са начело в списъка с увеличени разходи за отбрана. Военните разходи в света са се увеличили с 1,1% спрямо 2016 година и са достигнали общо 1 трилион 730 милиарда долара. Разходите за военни нужни са 2,2% от глобалния БВП или по 330 долара на всеки земен жител.
„Тази тенденция и резултати показват съответствие с ескалацията на напрежението в глобален мащаб, включително засилване на процесите на модернизация и превъоръжаване като резултат на тази ескалация“, каза Найденов.
Според бивш председател на Комисията по отбрана в НС данните говорят за изостряне на двустранните или многостранните взаимоотношения, на военните конфликти в отделни региони. Според Найденов това е „повод за безпокойство“.
Саудитска Арабия измества Русия от третото място в класацията. Москва свива военните си разходи за първи път от 19 години с 20% спрямо 2016 година – до 66 милиарда долара.
Според Найденов „Китай запазва второ място след САЩ. Увеличението е с 5,6 процента за Китай и съответно – една обща сума в размер на 12 милиарда долара до 228 милиарда долара. Индия измества Франция от 5-о място с 64 милиарда долара. В класацията, макар и по-назад, е Южна Корея с близо 2 % увеличение на своите разходи до около 40 милиарда. Саудитска Арабия заема трето място с увеличение до 69 милиарда долара. Тук трябва да търсим обяснението в напрежението между Саудитска Арабия и Иран. Иран също увеличава своите военни разходи с близо 9%.
За Русия ограничението на разходите за отбрана е с почти 14 милиарда долара в сравнение с предишната година. Според експертите, ограничението на парите за въоръжаване на Русия е заради понижаването на цената на петрола и оттам на приходите в държавния бюджет и съответно е резултат от санкциите, наложени на Русия от 2014 година.
Общите разходи на европейските страни членки на НАТО и на Канада са около 300 милиарда долара. Те се нареждат непосредствено след САЩ с техните 610 милиарда долара, които се запазват на нивото от 2016 година. Така с включването на САЩ, НАТО има общ обем на военните разходи от малко над 900 милиарда долара – 52% от глобалните разходи. Европейските страни членки и Канада, без САЩ, са отбелязали малко на 4% ръст от разходите през 2017 година.
България инвестира в отбрана 1 милиард и 93 милиона лева, поясни Ангелов.
Целта е до 2024 година, в изпълнение на решението на срещата на върха в Уелс от 2014 година, парите за отбрана да се увеличат в 10-годишен период от време своите разходи до 2% процента от БВП или 2,8 милиарда лева през 2024 г.
„България се вписва в тази тенденция на увеличаване на военните разходи и се вписва както в глобален мащаб, така и в рамките на увеличението за страните членки на НАТО“. 10 са страните членки на НАТО, които имат в момента военни разходи от порядъка на 2% от БВП, коментира бившият военен министър.
На Балканите тече процес на превъоръжаване, смята Найденов и даде пример, че Хърватия ще закупи от Израел употребявани изтребители F-16 за около 400-420 милиона евро. Сърбия се готви за купуване на изтребители, системи за противовъздушна отбрана, артилерийски системи.
Програмата за модернизация на Гърция е за повече от 2 милиарда евро и включва модернизация на военновъздушните сили, на военноморския флот, разполагане на системи за ПВО на островите в Егейско море.
Румъния, освен закупуването на изтребителите F-16, се очаква да реализира амбициозна програма за модернизация на военноморските си сили. Турция също има програма за модернизация, коментира Найденов.
Относно амбициозната програма за модернизация на Българската армия, Найденов заяви, че към момента това е само в рамките на намерението. Проектите за нов тип боен самолет, нови машини за сухопътните войски има и проект за строителството на нови кораби.
„Това прави една програма минимум в рамка 3,5 милиарда, защото освен 2,7 милиарда за ВВС и сухопътните войски, корабите са на стойност малко над 800 милиона лева. Освен тях има поне още шест проекта в програмата за модернизация на обща стойност над 5,5 милиарда лева“, заяви Найденов.
Той не е голям оптимист, че гласуваният от парламента избор на изпълнители ще стане до края на 2018 година.