Неотдавна, в качеството ми на офицер от специална служба, аз изпълнявах заповед от най-високата държавна катедра, ББ да не бъде допускан до сгради представляващи управлението на България. Причините и основанията за това решение не ми бяха докладвани, но заповедта съществуваше и се изпълняваше от десетки служители.
Тогава „обектът“, както ние го наричаме се изживяваше като царски телохранител, без никога да е имал и един час професионален трудов стаж като такъв. Забавлявахме се и ни разсмиваше с начина по който той смяташе, че гарантира сигурност на царя и никой не го приемаше сериозно. Никой. Приемахме, че някои неща в България се случват без особена логика!
И сгрешихме. Впрочем, не след дълго системата за сигурност, която много добре знаеше кой е ББ и защо не трябва да бъде допускан до правителствени сгради, независимо като какъв се самоизживява, разбра, че не е важна толкова сигурността на царя, а е в действие бъдещ политически проект. Но беше късно за адекватна реакция, още повече, че се намесиха вече сериозни други играчи. Имунната система на държавата разви автоимунно заболяване и блокира!
Вероломни хора инсталираха вирус!
Това беше тогава, а днес/само за няколко години/ самият аз съм превърнат в специален „обект“ и особена цел, по заповед на същата щука и ми се прилагат всички методи, които аз практикувах служебно и дори преподавах за определен период. Каква ирония на съдбата!
Всичко, което ни се случва в този живот са уроци и всички са добри. Няма значение дали се случват с болка или с радост. Има значение само, че все още сме тук и докато това е факт, можем да променяме съдбата си. Само ако имаме воля, знания и смелост за това.
А моето лично пожарникарско предизвикателство, така или иначе ще реша. Вече според лична мяра, защото играта стана прекалено лична. И в нея правилата не са като онези, прилагани в правова държава…