Нападателят е забелязан на мястото на покушението от свидетел на прокуратурата
Един от атентаторите, атакували с гранатомети бронирания мерцедес на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, е бил с качулка и маска на бял дух като във филма “Писък”. Той е забелязан на мястото на покушението от ключов свидетел на прокуратурата, пише 24 часа.
Стрелецът бил висок 1,80 м, слаб, с черен суитшърт и светли дънки. Той се метнал във винено червен “Опел Астра” на 5-6 м от кръстовището на ул. “Проф. Милчо Лаков” и ул. “Светослав Минков”, на което бе обстрелван мерцедесът на Петров. Дотичал и шофьорът и потеглил с пълна газ. Двамата са украинци, но досега не са заловени.
Зад решетките е само сънародникът им Роман Логвиненко, сочен за организатор на опита за покушението. В началото на септември делото срещу него бе внесено в Софийския градски съд (СГС), но на 13 октомври то е прекратено и върнато на прокуратурата. Вчера тя внесе протест срещу разпореждането с мотива, че в него има “вътрешни противоречия” и “формализъм”.
В деня на атентата – 29 октомври 2015 г., малко преди 8,30 ч, Алексей Петров излиза от дома си на ул. “Арарат” в столичния кв. “Кръстова вада”. В подземния гараж го чака шофьорът му – Стефан Борисов. По навик Алексей сяда на задната дясна седалка в бронирания си “Мерцедес S 500 Гард”.
Шофьорът потегля и свива по ул. “Проф. Милчо Лаков”. Когато стига до кръстовището един след друг през 2 секунди се чуват два адски гърмежа. Колата е навлязла в завой, когато Алексей и шофьорът му усещат два силни удара в предницата на колата. Панорамното стъкло се пука, пръсва се стъклото на предната дясна врата.
Отломка от сграда удря задния ляв калник на мерцедеса. Защитните системи на колата се включват и тя е обгърната от димна завеса. Шофьорът на Алексей Петров прави обратен завой и се връща към гаража.
Стойчо С. върви към сградата на архива на “Лев инс” на бул. “Черни връх” 67, когато чува взривове и вижда пушек от отдалечаващ се черен мерцедес. От храстите наблизо изскачат двамата мъже и той ясно вижда бялата маска. Затичва се към застрахователната компания и казва на първия срещнат охранител да се обади на тел. 112.
Негови колеги, служители на СОТ и минувачи се стичат към кръстовището да видят какво става. Там са намерени 2 РПГ – в тревата до кръстовището и на 6 м от охранителна будка на улицата.
Пристигат полицаи от 4-о РУ и от СДВР, районът е отцепен. На мястото има куп отломки, строшени стъкла и следи от изгаряне. Между дърветата е намерена камуфлажна мрежа и постелка 65 см на 45 см. Пробита е стена на барака на 10-ина метра от кръстовището, а вътре е пълно със стъкла и отломки. На пода се въргаля част от двигател с цилиндрична форма.
Опелът, с който атентаторите изчезват, е изоставен в нива недалеч от бул. “Симеоновско шосе”. На 8 м от него са намерени бялата маска на дух и още една – черна. В купето е оставен камуфлажен дъждобран, два зелени кръгли капака за РПГ и скоби.
Опелът бил на Катрин Д. Купен е от приятеля ѝ Антонио. Двамата решават да го продадат чрез обява в сайт. На 15 октомври им се обажда мъж, представя се за Валентин Георгиев. След среща в кв. “Симеоново” харесва колата, плаща към 2000 лв. и я взема с уговорката собствеността да бъде прехвърлена на другия ден. Това обаче не става.
Купувачът е звънял от джиесем на името на мъж с прякор Ушко, който лежи в затвора. Въпреки това е открит и става основен свидетел. Прокуратурата твърди, че за атентата е трябвало да бъдат платени 200 000 евро.
До Логвиненко полицаите стигат след разпити на Бойко Георгиев и Константин Бухлев. Първоначално те са задържани за 24 ч. На 13 януари са обискирани домовете, колите им и магазин за авточасти в “Младост” на Бухлев. Той разказва, че покрай бизнеса с авточасти от 10 г. познава украинец на име Рома – висок, тъмен, леко плешив.
Изнасял багери за Украйна. Обикалял по открити рудници у нас и изкупувал машини за рециклиране. Идвал по няколко пъти в годината в магазина. Спял в хотели в София, почнал да се появява с шкоди. През пролетта на 2014 г. попитал Бухлев дали може да намери хора, за да “бъде убит Алексей Петров”.
Бухлев отговорил, че това е “почти невъзможно“ и не иска да участва. Рома уверил, че ще намери “специалисти”, а Бухлев само ще помага. В замяна щял да получи 50 000 евро от 200-те хил. за “мократа поръчка”. Рома не казал кой иска да отстрани Петров, но Бухлев останал с впечатление, че поръчката идва от българин.
Твърди при разпитите, че приел предложението да помага от страх – вече знаел, че се подготвя убийство, и нямало как да откаже. Рома му казал, че с него ще се свърже човек, за да му даде инструкции.
През септември 2014 г. пристигнал украинец и се представил за Артьом. Дал на Бухлев адреса на мишената и той го закарал дотам. Артьом носел снимка на жилищната сграда от гугъл-мап. На другия ден двамата отново отишли на оглед, но минали, без да спират.
Артьом следил Алексей сам до Коледа, после заминал. Дошъл пак през лятото на 2015 г., придружен от някой си Женя или Жека. Носел подправена полска лична карта. Имал добра военна подготовка, бил атлетичен и жилав.
Бухлев трябвало да намери кола за под 2000 лв. По обяви почнал да звъни и служителят му Бойко. След 3-4 огледа той се спрял на тъмночервения опел. Когато Артьом дошъл да го вземе, на пода Бухлев видял черен сак, а в него – два гранатомета. Казал на украинеца, че няма да успеят с тях.
Но Артьом бил сигурен, че “100 % ще свършат работа”. Според плана Бухлев трябвало да подаде сигнал по радиостанция, когато идва мерцедесът на Петров, но не и да говори. 10 секунди след сигнала се чули взривове. Бухлев се прибрал и едва вкъщи разбрал, че Алексей Петров не е убит.
След внасянето на обвинителен акт съдът е отказал да насрочи процес с мотива, че при разследването има неясноти и процесуални нарушения. Не била изяснена самоличността на участниците в покушението, конкретните действия на дадения на съд Логвиненко и отношенията му с другите украинци.
Липсвали факти къде са се срещали и кога Логвиненко е склонил останалите да действат срещу 200 бона. Според прокуратурата обаче в разпореждането на съда има противоречия за самоличността на украинците.
Съучастниците на Логвиненко – Артьом Темпински, Максим Чорний и Йевен Балков, са зад граница и още не са открити, а той мълчи. Затова според прокуратурата подобно изискване на съда за детайли е “прекален формализъм” и е невъзможно да се изпълни.
Фактите според обвинението са очертани чрез свидетелски показания, протоколи и експертизи. Прокуратурата отбелязва, че разпореждането не е подписано от съдията Николай Николов. От съда уточниха, че е пратен препис и подписът под него не е задължителен, а оригиналът е по делото. Сега апелативният съд трябва да реши дали връщането е основателно.