Висшата политика иска три неща: пари, шанс и ум – огромен ум.
Всеки в своята област може да бъде велик, стига да намери време, пролука, капитал, влияние, връзки и исторически шанс. Това казва Атанас Буров и наистина успява да докаже, че в бурното време, в което е живял, е не само добър банкер, но и добър политик и общественик, предаде репортер на БГНЕС.
Семейна среда
Атанас Буров е роден на 31 януари 1875 г. (12 февруари 1875 г. по нов стил). Лясковец и Горна Оряховица до ден-днешен спорят за родно място на видния български банкер. Предците на Буров идват от Балчик и се заселват първо в гр. Елена, а от там се местят в Лясковец. Синовете на стария Атанас Буров, на когото е кръстен и известния банкер, се преместват в Горна Оряховица в средата на XIX в. Двамата братя Иван и Атанас са родени в Горна Оряховица.
“Бурови не са се занимавали със земеделие, както повечето семейства от този край, а с лихварство и търговия с пашкули (за коприна). Те са притежавали първата лихварска къща в Горна Оряховица, както и фабрика за производството на коприна. Занимавали са се също и с търговия на спиртни напитки – вино и ракия, които са изнасяли след създаването на търговската им къща през 1862 г., като вината достигат дори до Русия и Мала Азия. Освен това фамилията се е занимавала и с отглеждането на едър рогат добитък за клане“, разказва пред БГНЕС проф. Нено Неделчев – горнооряховчанин и автор на книгата „Вековете на Атанас Буров“. Ученият успява да спаси част от архива, свързан с търговските дружества и живота на семейството, преди да бъде съборена и напълно заличена родната къща на фамилия Бурови.
Докато е жив Димитър Буров – бащата на Атанас Буров, фамилията има 15 чифлика в Добруджа, в които общо са имали 25 – 30 хил. крави и хиляди овце. Един от тези чифлици е продаден на евреина Петър Габе, баща на известната поетеса Дора Габе. По повод на това, дъщерята на Атанас Буров Недялка е разказала на проф. Неделчев, че Петър Габе всяка година ги е канел в чифлика на гости в знак на благодарност за чифлика, който е купил.
Бабата на Атанас Буров – Станка, е сестра на Иларион Макариополски, първият български владика и борец за църковна независимост. Той е неин по-малък брат. По линия на майка си Буров също идва от знатен род. Майка му Кина Бурова е от Арбанаси от фамилия Поптодорови. За нея спомените са, че е била малка, дребна жена, но много оправна.
Бащата на Атанас Буров – Димитър е основател на Народната партия. След освобождението фирмата на Бурови има свои клонове освен в Горна Оряховица, също и в големите тогава градове Русе, Свищов, Велико Търново, както и в столицата София. Фамилия Бурови са дарители и на пет-шест дарителски фонда, записани са и в Златната книга на дарителите на българското образование.
Атанас Буров завършва Априловската гимназия като частен ученик, защото през последния клас е бил изключен. Баща му го праща в Сорбоната в Париж, където завършва право и финанси. Като студент там той се запознава с известни фигури като френския социалист Жан Жорес и Аристид Бриан, който е бил 18 пъти външен министър на Франция.
Буров и Балканските войни
Буров не прави изключение и както всички свои сънародници отива на фронта по време на войните за национално обединение. Малко преди избухването на Първата балканска война /1912/ той завършва ускорено Школата за запасни офицери. При Чаталджа един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб, но го ранява, заради това е награден с Орден за храброст.
След завръщането си от фронта Буров се жени за съпругата си Смарайда Салабашева. С нея той се запознава на един прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника княз Борис. Тогава Смарайда Салабашева, която е дъщерята на полковник Стефан Салабашев, е само на 17 години и за първи път я представят на обществото. Завършилият финанси и право в Париж Буров по това време е на 37 и има зад гърба си вече значителен житейски и политически опит.
“Буров е етичен и морален човек. Той е влюбен винаги в Смарайда. Изпитва патриархални чувства, които са чужди на съвременните хора. За него роднинството означава много. След смъртта на чичовците си, той прибира всички свои братовчеди като акционери и участници в неговите различни начинания”, разказва проф. Неделчев.
След като Смарайда му дава официално съгласието си, че ще му стане съпруга, Буров построява вилата си във Варна в Морската градина с голяма градина, чак до брега на морето, а в София вдига своя фамилна къща зад двореца, на ул. “Московска” 41. “По време на англо-американските бомбардировки обаче той продава тази къща, защото се е страхувал, че семейството му може да пострада, тъй като е смятал, че ще бъде атакуван дворецът, а къщата му е на 100 м. от него. Тогава излиза на квартира на ул. “11 август”, заяви проф. Неделчев.
През 1913 г. Атанас Буров става министър на търговията и индустрията в злополучния кабинет на Стоян Данев, който загубва Междусъюзническата война. Постепенно банкерът преосмисля своите възгледи и две години по-късно се обявява против включването на България в Първата световна война на страната на Германия.
Деклозиеровата афера
В случая по тази афера съвсем косвено се намесва Атанас Буров, но това не пречи все пак да се свързва с нея. В тази афера е замесен Иван Буров, братът на Атанас, който се занимава по-активно с Търговската банка, докато Буров се занимава предимно с политика.
Историята е следната – през 1915 г. Англия, Франция и Русия, в стремежа си да спечелят България на своя страна, прибягват до “непозволени” средства. Съглашенската дипломация решава чрез търговско-спекулативна операция да се изкупи българските зърнени запаси с англо-френски и руски капитали, за да се създадат продоволствени трудности на правителството, ако мине на страната на Централните сили. В същото време пък Германия, Австро-Унгария и Османската империя се лишават от реколтата на страната. Така българското зърно е изкупено на по-висока цена.
В София е създадено търговско предприятие за закупуване на храни, оглавена от Фернанд де Клозиер, който е френски поданик, но бивш софийски жител. Чрез агенти в страната той изкупува житото. Други участници и по-късно обвиняеми са освен Де Клозиер, Лионел Винер, Иван Буров, Георги Губиделников и др.
Аферата е разкрита бързо, а всички замесени са арестувани. Всички обаче след това са оправдани. Защитник на обвиняемите е Теодор Теодоров, който е акционер в Търговската банка на Буров и близък приятел както на братята Атанас и Иван Бурови, така и на техния баща – Димитър. Георги Губиделников е главен директор на Българска търговска банка и е също сред тесния приятелски кръг на фамилия Бурови и участник в много от бизнес начинанията на Атанас и Иван Бурови.
Интересен във връзка с това дело е фактът, че обвинените са оправдани след “сделка”. Повечето арестувани са от Народната пария, която се оказва в позиция да помогне за разрешаването на тежка парламентарна криза. Така и става, след излизането си от ареста, във в. “Мир” се посочва, че Народната партия е съгласна с водената политика на правителството, ръководено от Васил Радославов и няма да му бъде опозиция.
Буров в годините между двете световни войни
След края на Първата световна война /1914-1918/ Атанас Буров за кратко е министър на търговията и в правителството на Александър Стамболийски. Като министър той провежда реформи, които са необходими на кредитната система на следвоенна България.
През 1920 г. Народната и Народно-прогресивната партия се обединяват в Обединена Народно-прогресивна партия. Буров прави непрекъснати опити за обединяване на десните партии, които са срещу земеделците и комунистите. Това става и причина още през 1935 г. службите за сигурност да му открият досие и да започнат да следят дейността му, а след 1944 г. да го вкарат в затвора.
Банкерът отново е министър. Този път в правителството на Андрей Ляпчев, което идва на власт през 1926 г. Буров оглавява българската дипломация и сред безспорните му успехи е сключването на „Стабилизационния“ заем през 1928 г. С него се заздравява националната валута и се развива транспортната система.
“Най-голямата заслуга на Буров за българската държава е това, че намалява огромния дълг на страната ни, след Ньойския мирен договор, когато държавата ни е принудена да плаща репарации на победителите”, подчертава проф. Неделчев.
Когато в Обществото на народите в Женева се поставя на дневен ред обсъждането на дълговете на победените държави, Буров полага неимоверни усилия и използва познанството си с тогавашния френски външен министър Аристид Бриан, с който е състудент, за да облекчи тежката участ на България. Френският министър вербува за българската кауза английския представител, а в Женева тежи думата на Англия и Франция.
На 20 януари 1930 г. Буров и Моллов подписват в Хага договори за финансовите задължения на България. Двамата успяват значително да намалят дълговете като изцяло се премахва остатъкът от окупационния дълг, който е 12 млн. златни франка. Репарационният дълг, който възлиза на 1.7 млрд. златни франка също се премахва. Друг транш от същия дълг се заменя с плащания от 11 млн. златни франка годишно при 5.5% годишна лихва и трябва да се плати за 35 години, а условията са сумите да се увеличат, когато икономиката на страната укрепне.
До намаляването на дълга се стига след блестяща реч на Буров, произнесена на френски език. По този повод австрийският канцлер казва: „Искрено се радвам, че и България, към която храня искрени чувства на симпатия и вяра в нейното щастливо бъдеще, можа благодарение на такта, самоувереността и отличната пледоария на нейните държавници в Хага да постигне такива високи резултати, които поставят върху една здрава основа нейното финансово и стопанско заздравяване”.
Буров прави още нещо, което спасява родната икономика. Той е твърдо убеден, че България не може да се възстанови сама след войните /1912-1918/ и е необходимо да потърси помощ отвън, т.е. да се изтегли държавен заем. Пред Народното събрание през 1928 г., когато премиер е Ляпчев, Буров отбелязва, че страната ни е достигнала до вътрешна стабилност, но се нуждае от “стабилност на монетата”. По повод на това Буров заявява: ”Не трънен венец слагаме на България, а я сваляме от кръста за възкресение”.
Като дипломат Буров трябва да се справи и с “кризата” породена от сключването на арбитражен договор с Турция през 1928 г. Още през 1926 г. Буров посещава Рим и има среща с Бенито Мусолини. По това време Италия има проблеми в отношенията с Югославия, която е враг на България. Това определя проиталианската ориентация на София, въпреки че самият Буров през цялото време бяга от по-тясно обвързване само с една от Великите сили.
В София Буров посещава италианския пълномощен министър Ренато Пианчентини и обсъжда с него възможността България да се освободи окончателно от чуждия военен контрол. Това се случва през 1927 г., когато правителството решава да премахне ликвидационния орган и да прехвърли контрола по изпълнението на военните клаузи по мирния договор върху Обществото на народите. Пианчентини обаче, не харесва Буров. Това е и причината да напише изключително остро писмо до Рашко Маджаров срещу Буров, в което го обвинява, че е на страната на Франция във воденето на тези изключително напрегнати дипломатически преговори.
През март 1928 г. Гърция и Турция подписват договор за ненападение и арбитраж. Мусолини вижда в това възможност за изолиране на Белград и настоява за сключването на договор с Гърция и Турция. Турският външен министър Ружди Арас предлага този договор да бъде без участието на Атина, но според Мусолини това би създало условия за сближаването между Югославия и Гърция. Така се стига до идеята да се въвлече в този договор и България и да бъде сключен между Италия, Турция, Гърция и България.
Малко по-късно Арас се среща с Буров в София и иска да се сключи арбитражен договор между Турция и България, Буров обаче го осведомява, че „еднакво държи на отношенията както с Франция, така и с Италия, и за това в никакъв случай няма да сключи пакт нито с една от конкуриращите се велики държави”, както и че ще се въздържи от подписването на пактове с балканска държава, тясно свързана с Франция или Италия. В Югославия възприемат тази идея като загърбване на българо-югославските отношения, които са пряко провокирани от Мусолини.
Буров – предприемачът
Буров е привлякъл много чуждестранни инвеститори в страната. Такива инвеститори идват в минната промишленост, в ж.п. транспорта, в застрахователната компания “България”, която е собственост на Буров. Това е била най-голямата и най-модерна застрахователна компания по онова време в страната, разказва проф. Неделчев.
Отделно от това банкерът стимулира издръжката на четири вестника. Партийният вестник е в. “Мир”. Четирите вестника, сред които са “Ден” и “Мир”, са субсидирани от банка Буров. Тези вестници проповядват и неговите идеи за буржоазната демокрация.
Буров и Горна Оряховица
Документите на фамилия Бурови, които са запазени и се съхраняват в Историческия музей, показват, че те са част от активния търговски живот и развитие на града още от обявяването на Горна Оряховица за град през 1870 г. От тогава започва и активната дейност на банка Бурови в града. Затова може да се каже, че те имат и съществен принос в градското развитие на Горна Оряховица.
С техни капитали в края на XIX в. са основани и първите големи фабрики в Горна Оряховица – тютюневата фабрика “Загорка”, керамичната “Мизия”, фирма “Бабенец”, която пък се свързва с популярното горнооряховско пиво. Всички те са ползвали капиталите на банка Буров, за да развият търговската си дейност.
През 1923 г. пък в Горна Оряховица се основава акционерно дружество “Виделина”, което се свързва с развитието на енергийната дейност в града и в целия регион. Пак с парите на Бурови е закупен и първият дизелов агрегат (първата юзина), която е захранвала града с електричество. Не са малко и даренията на фамилията в духовната сфера. Фамилията помага за изграждането на патронния манастир “Св. Илия”, намиращ се в подножието на местността „Камъка“. Св. Илия е един от покровителите на града. Манастирът е бил в окаяно състояние. Особено след катастрофалното земетресение от 1913 г., когато близо 90% от сградите в града са били сринати. Точно тогава Атанас Буров прави едно от основните дарения за възстановяването на манастира.
Не малка роля има Атанас Буров и за индустриалното развитие на града. През 1912 г. е основан захарният завод на Горна Оряховица, който действа и до днес. Тогава това е бил един от най-големите заводи на Балканите. Той е и инициатор на чешко-българското акционерно дружество за захар, което стои в основата на изграждането на захарната фабрика.
С тази дейност е свързана и една градска легенда за него – когато Атанас Буров води чешките предприемачи за строежа на захарния завод, той обяснява, че в града няма никаква индустрия и те идват на съвсем ново поле, когато наближават града обаче (още докато са на билото, където е село Арбанаси и откъдето се вижда целият град Горна Оряховица), индустриалците виждат, че този град е потънал в огромен пушек и дим и му казват “Господин Буров, вие ни мамите, вижте какво производство кипи”. Буров съвсем спокойно, само си погледнал часовника и казал: “Господа, часът е 10.00 ч., моите съграждани закусват с горнооряховски суджук на скара”.
Любопитно обаче е, че когато една делегация от горнооряховчани отива при него, докато той е министър, за да молят за помощ за града, Буров се разсмял и казал “Господа, аз не съм министър на Горна Оряховица, а на България”.
Буров и комунистите
Буров е против комунизма и болшевизирането на България, но той е русофил. При прекъсването на дипломатическите отношения между България и Русия, преди да ни обявят война на 5 септември 1944 г., руският посланик Ларисчев последно си взима сбогом като отива в дома на банкера.
Буров е можел да избяга от България преди 9 септември 1944 г. и е бил канен от началника на политическата полиция Никола Гешев, от началника на разузнаването Андрей Праматаров и от шефа на криминалната полиция, които вече са тръгнали да бягат от страната ни. Те го канят да избяга с тях. Буров ги пита “Вие къде отивате, а те му казват – Ние отиваме в джендема (Балкана) и ще минем в Гърция или Турция и в Западна Европа ще съставим емигрантско правителство, а вие ще бъдете министър-председател. Буров обаче е казал, “Не, не. Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук”.
Според проф. Неделчев, Буров не е бил наивен, но е смятал, че ще бъде защитен, заради англофилството си, той е бил ухажван от личния пратеник на президента Рузвелт в България – Ърл, както и от посланиците на Великобритания и САЩ.
Буров има заслуги и за френската съпротива. Бриан, за кого вече стана дума, става министър-председател на Франция, а след това и кмет на голям френски град. Този човек (Бриан) се укрива при Буров, във вилата му във Варна. Затова Буров очаква от съюзниците, че няма да го изоставят. И наистина при първия процес, когато го съдят, той е осъден на една година затвор и въдворяване. Тогава той отива в един концентрационен лагер, който се намира между Силистра и Тутракан. След това го настаняват в Дряново и когато умира майка му през 1952 г., Буров е поискал от милицията, където е ходел да се подписва сутрин и вечер, да го пуснат дори с придружител да отиде на погребението на майка си, но му отказват.
В музея в Горна Оряховица се пазят документи, свързани по-скоро с Димитър Буров, както и неговите роднини и с Търговската къща – Димитър Буров и Сие, която те откриват и пренасят своята основна работа и търговия в Горна Оряховица. Това разказа директорът на музея Пламен Мадемов.
Всичко това се дължи на умишленото заличаване на всичко свързано с името на големия банкер, който след 9 септември е обявен за „враг на народа“. “Съвсем тайно с фадроми са изравнени със земята къщите на фамилията, нито една от тях не е останала тук. Поради което безвъзвратно са загубени и много документи, свързани с Атанас Буров”, добави Мадемов.
Родната къща на Буров, след смяната на властта 1944 г. е била национализирана и е превърната в детска градина. През 70-те години къщата е съборена и превърната в детска площадка, като част от двора на къщата влиза в игрището на гимназията “Вичо Грънчаров”. Антиквари взимат мебелите, които са били в къщата, а там е имало мебели, внесени от Италия, Австрия и други места. Всичко това е разпродадено от братовчед на Буров през 70-те години. Единственото, което остава от родната къща на Буров, е един бор, който все още стои на площадката на гимназията.
Буров и Държавна сигурност
Държавна сигурност определя Буров като „идеолог на българската буржоазия”. Причината – политическите му речи и опитите му да въведе в страната ни модерните европейски практики. Тук трябва да се припомни, че Буров не одобрява съюза на България с Германия по време на Втората световна война. Освен това той е и министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, което се противопоставя на Съветския съюз.
Буров е наричан „враг на руския болшевизъм” и човек, който след 9 септември 1944 г. „провежда вражеска дейност”.
Архивни документи на Държавна сигурност, разкриват преследването му след 9 септември 1944 г. от комунистическия режим. Според ДС Буров си е сътрудничил с фашистки водачи от политически партии, а след 1944 г. се среща активно с водачите на всички опозиционни политически парти. Освен това е подозиран, че “поддържа връзки с чуждото разузнаване”.
Осъден е на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Първоначално е затворен в затвора в Шумен, а след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира на 15 май 1954 г.
“Гроб на Буров няма. Знае се къде е бил погребан, след като умира в Пазарджишкия затвор. Според мен той е отровен съзнателно, но не с отрова, а съзнателно през последните месеци не са му давали животоподдържащото лекарство”, разказва проф. Неделчев.
Буров е писал до директора на затвора, писмото е намерено в сакото му от гробарите, които са го дали на Смарайда, когато тя отишла на 40-я ден. Няма погребение, просто е бил заровен. Един от гробарите показва къде е бил погребан един от последните починали, който е бил Буров. Тогава са сложили дървен кръст, на който са написали Атанас Димитров, защото само фамилията Буров е провокирала омраза в комунистите. Тъй като са били накрая на арменските гробища, те са извикали арменския свещеник, който е произнесъл заупокойна молитва.” На 40-я ден, когато са отишли отново Смарайда и Недялка са видели, че кръстът и цветята ги няма, а пръстта оформена като могила е изравнена. Те обаче са запомнили мястото. По-късно през 80-те години са разрешили да бъдат извадени костите на Буров, ако семейството желае и да ги препогребе, където иска. Тогава са взети костите му и след смъртта на Смарайда в едни от софийските гробища са положени заедно, но без паметник.
Срещи с Буров?
Проф. Неделчев е изключително скептичен по отношение на книгата “Срещи с Буров” написана от стенографа Михаил Топалов-Памукчиев. Този човек е разговарял с Буров, докато е бил изпратен в Дряново, след като къщите му са национализирани, а той самият е съден от Народния съд. Според. проф. Неделечев обаче Памукчиев е работил за Държавна сигурност и го е описал по начин, който комунистите са искали.
Памукчиев е бил изпратен от Владимир Поптомов – тогавашен член на Политбюро на комунистическата партия. Той е бил изпратен със знанието на Георги Димитров, Трайчо Костов и другите водачи на комунистическата партия. Памукчиев е бил изпратен от тях със свободен достъп до затворите, за да разговаря с регентите, принца, защото по думите на проф. Неделчев, Томов е бил интелигентен човек и е настоявал да се научи от тези хора “някои тайни” за икономиката, политиката и пр.
Професорът се е срещнал с дъщерята на Буров Недялка, която го е уверила, че езикът, който баща й говори, не е езикът, който е представен в книгата на Памукчиев. Тя е разказала, че “баща й е цивилизован, европейски човек, който е говорил освен френски, също и английски и немски език, защото е специализирал в Швейцария, а от ученик е говорил и руски, а освен това е владеел и румънски език”. Когато проф. Неделчев я пита има ли все пак нещо вярно в книгата на Памукчиев, Недялка Бурова е категорична – не повече от 10% е истина.
Независимо от преднамереността в създаването на книгата, в нея все пак проличават някои от основните идеи на Буров. В книгата обаче са включени много малко от записките на Памукчиев.
В интервюто си пред Михаил Топалов-Памукчиев, Буров казва, че най-важното, което ще спаси държавата ни, е не работоспособността ни, нито умът ни, а това да обичаме отечеството си. Според него най-добрите политици са тези, които познават психологията на народа и го управляват.
“Всички останали политици са били или лоши психолози, или лоши себелюбци, които опропастиха и себе си, и България”, казва той и е категоричен, че във времето, когато е бил във властта не е имало големи политици, защото не са имали възможност да се проявят като такива. А “висшата политика иска три неща: пари, шанс и ум. Огромен ум. Ум, който да движи света”. Въпреки това още в първите години на ХХ в. Буров е бил наясно, че светът го движат не политиците, а парите. “Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите. Параход без шанс също не върви. Извие се ураган, потопи го и край”.
Интересна е визията му и за демокрацията. Според него тя може да съществува само там, където държавите имат свои колонии, за да идва капитал отвън, когато изчезнат колониите се установява диктатура.
За създаването на партиите Буров е категоричен “който черпи щедро, той създава партия и приятели. Партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове. Партия без големи планове става котерия. Котерия без пари се изражда в терористична организация”.
Буров е бил много взискателен към персонала, който е работел в клоновете на неговата банка. За него най-важно е възпитанието в семейството, а не това в училище или в университета. Това е и причината той да се интересува от семействата, от които идват кадрите, които той ще използва както в банката си, така и като близко обкръжение. Негови служители са били избирани лично от самия Буров, който е посещавал Свищовската търговска гимназия.
Буров – публицистът, ораторът и проницателният визионер
В Софийския университет, когато студентите чуват, че Буров ще изнася лекция за Френската революция или за демокрацията, без значение от специалността, се събират, за да чуят „майстора на словото“.
Речи, статии, пледоарии в Народното събрание
Буров винаги е доказвал, че е роден оратор. В речта си “Буржоазия, диктатура и демокрация”, произнесена на 21 май 1933 г. в “Ренесанс”, София, той казва: “Всеки търси да намери своя спасителна рецепта, без да си дава сметка, че индивидуалните рецепти, когато целят спасението на много хора, са негодни – били са негодни в миналото, негодни са в настоящето, негодни ще бъдат и в бъдеще”. В същата реч по повод на диктатурата банкерът заявява, че “диктатурата не може да бъде приемствена, диктатурата е индивидуална и винаги свършва с катастрофа – за диктатора и за самия народ”.
Има невероятна прилика между това, което говори Буров за България в началото на ХХ в. и сегашната съдба на страната ни и това само придава по-голяма дълбочина и истинност на речите му, които звучат така, сякаш са написани днес. В речта си “Положението на България и Народната партия”, държана в клуба на политическата сила през 1919 г., Буров посочва окаяното стопанско и финансово положение на страната. Липсата на производство и вноса на земеделски храни от САЩ, които са заплащани със злато, огромните дългове и ниският бюджет, но по-важното състоянието на народа. “В отношение морално ние представляваме един отровен народ, едно чувство на дълбоко разочарование, на безгранично недоверие е обхванало всички слоеве на българския народ…”
В същата реч, Буров казва: “.. в България съществува една скрита, всесилна воля, по-силна от правителството, по-силна от общественото мнение, и тази воля може всеки момент да хвърли България в нови нещастия, да изкопае нова пропаст. Вие, представители на този народ, замислете се какви мерки трябва да се вземат, за да се парализира тази скрита всесилна воля…”
източник: БГНЕС