ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВАРНА – АСПАРУХОВИЯТ МОСТ, СТАНА НА 43 ГОДИНИ. ТОЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ СЛАВИ КАТО НАЙ-ДЪЛГИЯТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА И ВСЕ ОЩЕ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НА БАЛКАНИТЕ. ТОЙ СВЪРЗВА КВАРТАЛИТЕ АСПАРУХОВО И ГАЛАТА С ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДА И Е ЧАСТ ОТ МАГИСТРАЛА „ЧЕРНО МОРЕ“ И ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ E87.
Аспаруховият мост е мостът с най-голям отвор в България – 160 метра. Под него минават кораби, за да достигнат пристанище „Варна Запад“. Средната част е стоманена непрекъсната греда с три отвора (80+160+80 м.),с височина 50 м., проектирана от Димитър Димитров, а подходите към нея са от стоманобетонни прости греди.
Строежът на моста започва в началото на 1973 година. Правителственият срок за пускане на обекта е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. Открит е от Тодор Живков на 8 септември 1976 г. „Потомците и наследниците на майстор Кольо Фичето, който построи и знаменития мост на река Янтра при град Бяла, не само не посрамиха името му, но и издигнаха тая стара, благородна професия до най-високите върхове“, казва Тодор Живков в словото си при откриването на Аспаруховия мост.
Междувременно новият канал е открит на 1 септември, а първия кораб минава на 4 септември. Най-високата точка на съоръжението се издига на 52 метра над морето. Мостът се крепи на 38 двойки стълбове. Само металната конструкция тежи впечатляващите 3 200 тона. Мостовото съоръжение е изпитано при пускането му експлоатация, като е натоварено максимално с тежки машини по цялото трасе и в четирите ленти. При две колони от 30-тонни камиони на разстояние 10 метра провисването на средния отвор е около 30 сантиметра.
Дължината на моста е 2050 метра, а ширината – 21 метра. Състои се от 2 платна по близо 8 метра и 2 тротоара по близо 2 метра. Освен на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер, Аспаруховият мост е проектиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/час и температурна разлика от -40° до +40°.
Преди настоящия Аспарухов мост да бъде построен, транспортът между Варна и Бургас е бил затруднен. Каналът между езерото и морето е било преодоляван през стар немски подвижен метален Аспарухов мост, вдигащ се при преминаване на кораби, който съществува и сега, но клапата му не работи, след като в ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от рейда на пристанището към Варненското езеро и точно в 14,50 часа се забива в съоръжението и го разрушава.
Събореният мост е проектиран за канал с широчина 100 метра, със среден отвор от 30 м. Подвижната част, система „Шерцер“ изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина. Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополи.
Според статистиката, през клаповия Аспарухов мост за 7 години (от 1968 до 1975) преминават 4 485 кораба. Каналът е тесен, а преминаването на корабите под моста било истинско изпитание за морските вълци. За намаляване на риска от сблъсък, в моста в канала били поставени специални отбивачи – железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.
Освен това, на кораба задължително присъствал и български пилот, който насочвал капитана и рулевия. Дори това не помогнало на безпроблемното преминаване на съветският кораб „Павел Постишев”, който бил сериен моторен кораб за товари тип „река – море”, построен през 1974 г. в Чехословакия.
Това означава, че в момента на инцидента във Варна е бил нов кораб, с изправни машини и механизми, които биха могли да предотвратят фаталния удар върху Аспаруховия мост, ако не са били мудните реакции на рулевия и неадекватното поведение на капитана.