Архимандрит Дионисий, епископ Стобийски
Кани Ватикана да станем „едно” в причастието, отслужвано различно от православни и католици
През декември 2015 г. Св. синод освободи Тивериополския епископ Тихон от поста председател на църковното настоятелство на храм-паметника „Свети Александър Невски“ и назначи на негово място архимандрит Дионисий, който в последните 2-3 години минаваше за приближен на епископ Тихон. Още при „подмяната” тръгнаха слухове, че тя се била „наложила” заради това, че епископ Тихон бил недолюбван от някои членове на синода, които въпреки заслугите му, не понасяли неговата „самостоятелност”. /?/ Сега е моментът да попитаме синодалните старци как гледат на демонстрираната наскоро „самостоятелност” на сегашния председател на храма – архимандрит Дионисий, който без да обсъди с никого от църковниците, е написал писмо до кардинал Пиетро Паролин след посещението на държавния секретар на Светия престол на Рим у нас следното: „Надяваме се, че срещи като тази ще дават добра насока във взаимното опознаване и в католико-православния диалог, който дано час по-скоро да доведе до своята крайна цел – християните да бъдем едно и в св. Евхаристия”.
Получилите писмото били дълбоко смутени от това драстично по смисъла си предложение и взели да си звънят взаимно да се подпитват някой чул ли е да се обсъжда подобно нещо –за единение в св. Евхаристия. Оказало се, че това си е еднолична инициатива на архимандрит Дионисий и в момента въпросното писмо се водело нещо като апокрифен документ, на който „не бивало да се обръща внимание”?!? Според други посланието си е тотален гаф, сътворен от Дионисий по най-самозвански начин. „ШОУ” се сдоби с въпросното писмо.То е от 23 март 2016 г. и носи печата на храма и подписа на архимандрит Дионисий, представен по следния начин: „Архимандрит Дионисий, избран, утвърден и наречен за епископ Стобийски”. Според много църковници последната титла била със съмнителна достоверност, но това не е тема на сегашните дебати. Обсъжда се конкретно текстът на писмото до кардинал Паролин, по повод на което надделяват мненията, че Дионисий си е позволил повече, отколкото му се полага, и че не може, без да се допитва, да говори от името на Българската православна църква. Заключението идва от факта, че той поднася искрена благодарност за високото посещение от името на широк форум от хора – „на свещенослужителите, църковните настоятели, църковнослужителите и лично мое недостойство” – с последното скромно отбелязва себе си. Всъщност, римският гост – кардинал Паролин, бе на посещение в България за връчването на орден „Стара планина” от президента Плевнелиев. Архимандрит Дионисий обаче изкарва визитата в писмото си за много повече от това и я характеризира като събитие „от историческо значение със силен поклоннически характер”. Прави и „исторически” преглед на контактите с римокатолическия папски престол: как в храма „Св. Ал. Невски” често присъствал на богослужение Йоан ХХIII и дори, според Дионисиевото предположение, той, слушайки песнопенията на църковния хор в нашата катедрала, „придобил основен тласък към идеята, по-късно като папа, да свика Втория ватикански събор”. /?/ Дионисий припомня и за посещението на папа Йоан-Павел II през 2002 г., което буди доста двуяки чувства у българите. Особено на фона на подновената тема за Сергей Антонов и Али Агджа, която днес придобива скандален ракурс заради нарастващата ислямизация в Европа. Иначе, по адрес на писмото, не е лошо като малка страна да „припомняме” за себе си на света, но зависи с какво и по какъв начин. Нещо, с което очевидно архиепископ Дионисий самонадеяно не се е съобразил и по този начин предизвиква гневни коментари сред събратята си.
Архимандритът разпоредил такса от 5 лева на турист в храм-паметника „Св. Ал. Невски”
Със същата решителност и самомнение /б.а. грях номер 1 според Библията/, каквито е проявил с писмото, през февруари т.г. архимандрит Дионисий издава и една заповед №127, в която директно разпорежда: „Считано от 15.02. 2016 г. туристическите оператори, агенции и фирми, които развеждат организирани туристически групи в столицата, включващи посещение на храм-паметника „Св. Александър Невски”, да калкулират към своите туристически пакети такса, възлизаща на стойност 5 /пет/ лева на човек”. Архиепископът мотивира разпореждането си с това, че болшинството от тия хора били любители, а не поклонници. Копие от настоящата заповед е била изпратена на вниманието на министъра на туризма и на Българската асоциация на туристическите агенции, но е била отхвърлена. И то не от институциите адресати, а както ни осведомиха – от самото църковно настоятелство на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. В хода на дебатите между настоятелите и други църковници, освен официалните становища „против” въпросната заповед, се разнесли и слуховете, че идеята за таксата целяла да обслужи интересите на туристическа фирма, управлявана от жена, близкостояща до архиепископа и обкръжението му. „ШОУ” не се ангажира да твърди нещо, което поради отхвърлянето си не е доказано като „далавераджийска схема”.
Само по себе си намерението не е престъпление, но е безспорен факт, че чрез таксата щяха да бъдат отблъснати от храма много хора. Най-необмисленият аргумент за идеята е, че залага на разграничението между любители и поклонници – разделяне, което не може да се реализира по обективни и ясни критерии.
Миряните тъжат за Тихон
Говори се, че откакто храм-паметникът „Св. Ал. Невски” се управлява от архиепископ Дионисий, намалели заявките за различни църковни ритуали от страна на миряните. Някои се оплаквали и от прекалено дългите служби на Дионисий, които „докарвали хората до припадък”.
Все повече хора с носталгия припомняли за стария председател на църковното настоятелство – Тихон. Коментирали се „нечистите” причини за освобождаването му от поста и за гордия му отказ да продължи служенето си като викарий на своя съученик и приятел от детинство – патриарх Неофит. Тихон, убедени били феновете му, отказал новата служба обиден, че е бил неоценен по достойнство за усилията си по ремонта на храма и други негови дела, а вместо това от синода често го скастряли, че „взимал инициатива”. „Ако трябва с днешна дата да отсъдим чия „самостоятелност” е по-полезна – тази на Дионисий, или на Тихон, то направо може да се каже, че Дионисий е вреден с непремерените си действия. Той се изявява като самочувствен самодеец и си позволява самозвански да говори от името на църквата! Доказва го и писмото, за което сте научили!..”, ни казва богослов, пожелал анонимност, с аргумента – „да не си слагаме грях покрай Великденските пости”.
Висши лобисти осигуряват на църковния бос шеметна кариера и руски църковен орден
Архимандрит Дионисий, с мирянско име Димитър Бойков Мишев, е роден в гр. София на 24 септември 1981 г. От началото на гимназиалния си период е под духовните грижи на Траянополския епископ Иларион (по-късно Доростолски митрополит). Средното си образование завършва в общински училищен комплекс „София” – специалност „Организация на туризма”. През 2000 година е приет за студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и по препоръка на покойния патриарх Максим е зачислен за послушник в Троянския ставропигиален манастир „Успение Богородично”, където пребивава през студентските ваканции. През 2002 г. приема монашески постриг чрез Старозагорския митрополит Галактион, в Казанлъшкия манастир „Въведение Богородично”. Същата година е назначен за митрополитски библиотекар и ръкоположен от митрополит Галактион в йеродяконски чин. По-късно няколко месеца е на служение в Старозагорска св. митрополия. За кратко време преминава през няколко църковни поста: митрополитски дякон в Доростолска св. митрополия, по-късно служи в Шипченския манастир „Рождество Христово”, а по-късно е ръкоположен за йеромонах от Знеполския епископ Николай /б.а. Пловдивският митрополит/.
През 2008 г. по решение на Св. синод е въведен в архимандритско достойнство в столичния храм „Св. Седмочисленици”. През 2011 г., с личното благословение на патриарх Максим и решение на св. Синод, е назначен на длъжността „Началник отдел „Богослужебен” при Св. синод. Богословското си обучение завършва през следващата – 2012 г. – катедра „Теология” на Хуманитарния факултет при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. През 2014 г. 13 авторитетни юристи, богослови, публицисти и медици изпратиха Отворено писмо до Светия синод на БПЦ, в което посочват съществени нарушения на църковния устав при избора на архимандрит Дионисий за епископ. В писмото се изтъква, че с активното си участие в т.нар. архонтска афера, свързана с даването на мнимата титла „архонт“ на личности със спорна репутация, Дионисий е нарушил правилата на православната вяра. В писмото си интелектуалците изтъкваха още, че той не отговаря на още две други императивни изисквания на Устава на БПЦ – да е служил поне 3 години в манастир и да е навършил 35 години. Ето защо и до днес някои не го зачитат като епископ, колкото и той да подчертава в подписа си, че е „утвърден” епископ Стобийски. На 27 май 2014 г., по време на мирната визита на българския патриарх Неофит в диоцеза на Руската православна църква, Дионисий е отличен от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил с орден „Св. преп. Сергий Радонежки” III-та степен.
Гръцки владика се гневи открито на ислямизацията, БПЦ си трае
Тези дни направи силно впечатление изявление на гръцкия митрополит Амвросий по повод бежанската криза и последствията й по отношение на християнството: „Събудете се! Това не са бежанци, а завоеватели!”, каза той и посочва факти: „Ислямистите вече започнаха своето разрушително дело – те свалят иконите от стените на храмовете и параклисите и палят с тях огън, за да се топлят. В град Кавала нелегалните имигранти-мюсюлмани свалиха от стените на училището иконата на Св. Богородица и поискаха да не се бият църковните камбани”.
Обръщението си митрополит Амвросий завършва със следния призив:”„Събудете се! Излезте от летаргията! Вижте какво става! Гърция загива!
Ние бавно умираме. Загива нашата православна идентичност! Нима искате да се предадете без бой? Замислете се!” С пълно право този апел можем да отправим и към нашенските архиереи. БПЦ мижитурски се е свила в покоите си, напълно откъсната от националните и световните събития. Открай време виси един базисен въпрос: Защо на БПЦ се разрешава да е частник в държавата? – Църквата ни постоянно си дири имотите и си ги експлоатира като частник, без да плаща данъци. В същото време търси средства от държавния бюджет за ремонта на храмове и манастири. Такава беше и остава и ситуацията с коментирания храм-паметник „Св. Ал. Невски”. Битките на БПЦ за придобиване на собствеността върху него, на практика не доведоха до грижа за опазването му.
В „Св. Ал. Невски” служат и други скандални личности
„Св. Ал. Невски” е като приют за скандални личности”, ни казва с усмивка пенсиониран богослов. Една от тях е стар познат на в. „ШОУ”. Преди години вестникът на народа пръв писа за скандалния отец Костадин Гавраилов от Плевен, който предложи на наш репортер 20 лева, за да не пише за него. Защо ли? – Защото човекът сам е осъзнавал, че написаното ще е срамно.
Въпросният отец имаше богато медийно досие, натрупано с поредица от скандали, отразени в пресата. Гавраилов не успя да встъпи в длъжност като енорийски свещеник в български храм в Барселона, след като диаспората ни там не го допусна и изпрати протестни писма до Светия синод и лично до старозагорския митрополит Галактион. Българите в Испания и Португалия бързо се осведомили, че отецът, пъчещ се с приятелството си с футболната ни легенда Христо Стоичков, в България е по-известен като любител на дебелите златни ланци, лачените обувки, пурите и чалга певиците, а също така и като съдружник на убития плевенски сводник Марио Иванов, с когото имали общ бизнес. Нещо повече, пресата гръмна как Костадин Гавраилов е бил на една маса с председателя на Плевенския районен съд Валери Цветанов и съдружника си Марио в х. „Интер Ростов”, минути преди убийството на сводника. Малко по-късно самият Гавраилов е пребит с тръби пред дома му в жк. „Сторгозия” в Плевен. Настанен е в неврохирургията с фрактура на черепната кост и с четири разкъсно-контузни рани. Тогава лично Румен Петков се застъпва за плевенчанина и от МВР му назначават охрана пред болничната стая. /?/ След този случай, в годините на църковния разкол отец Гавраилов е в лагера на отцепниците, като архиерейски наместник на Инокентий. През 1992-а прави геройски изказвания, че е време „Максим да си ходи”. Със същия „ентусиазъм” по-късно измолва прошка от патриарха. А лобистите на отеца – политици от висок ранг, не спират да му търсят някаква удобна и добре платена служба в чужбина. След Барселона го пращат в Хамбург, но и тамошните българи не го приемат.
Смутил ги външният му вид – златните накити, лачените обувки, цигарите „Давидофф” и пр. След като и това назначение удря на камък, наши услужливи към определени политически кръгове църковници решават да „закротят” отеца някъде из родните по-устроени храмове. С протекциите на владиката Григорий се опитват да настанят отец Костадин в църквата „Успение на Св. Богородица” в китното балканско градче Елена. Тя е разположена в приказен комплекс, посещаван от много туристи. Да, ама в градчето още е жив възрожденският дух и хората с протести не допускат да им натресат „попа-мутра”. И не щеш ли, преди 4 години, репортер на „ШОУ” откри отец Костадин Гавраилов баш по време на великденски пости да си купува дюнер със свинско от столичния бул. „Дондуков” и го проследи. Видя с очите си как вече понапълнелият и поостарял Божи служител се насочи с торбичката с ароматно свинско по време на пост, право към…храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Отец Гавраилов влезе там като у дома си, а журналист от „ШОУ” го притисна с неудобни въпроси. В редакцията още пазим аудиозапис, в който хванатият натясно отец, прави следното предложение на нашия репортер: „Да ви дам 20 или 50 лева, колкото ви е там хонорарът, да не пишете за мене? Искам спокойствие. Омръзна ми да ме петнят!”, казва той на репортера и произнася това пред очите на Бог, на метри от олтара. С днешна дата научаваме, че оттогава, та до ден-днешен, този както сам отбелязва – „опетнен” отец, работи в храм-паметника гордост на БПЦ. Оставяме това на размисъла на членовете от църковното настоятелство на храма, като ще цитираме откъс от „онова” интервю, заради което нашият човек не прие 20-те лева: „Вие ме подведохте, аз мислех, че искате да говорим по църковни въпроси. Архиереят е образ на Христос. Който тръгва срещу архиерея, не знае какво си навлича. Това не е заплаха, просто ви го казвам откровено. Никой да не си позволява да оправя кривиците на архиерея! За това си има съдебен събор”, казва в интервюто отец Костадин. Е, след това предупреждение, че е греховно да критикуваш архиерей, за да не си навличаме гнева Божи, ще чакаме да видим какво ще сторят сега самите църковници, които анонимно ритат срещу Дионисий и се правят, че не знаят за срамното минало на хора като отец Костадин?!? Ще стоим и ще наблюдаваме отстрани, тихо и смирено, както подобава по време на великденски пости, какви мерки ще предприемат и кога обикновените български миряни ще чуят гласа на църквата ни по един или друг въпрос от национално и световно значение по един по-категоричен и достоен начин.
Православната Евхаристия – различна от римокатолическата
„Християните да бъдем едно и в св. Евхаристия”, пише архимандрит Дионисий в писмото си до кардинал Паролин. Въпросът за Евхаристията е базисен за християнството. Какво е общото и различното между православни, и римокатолици по отношение на нея. Св. Евхаристия се нарича светото причастие, което заедно с кръщението е главно тайнство в християнската църква. Според традицията, то е установено от самия Иисус Христос по време на Тайната вечеря, когато Той дава на учениците си хляб и вино и им казва, че те са Неговото тяло и Неговата кръв. И православни и римокатолици гледат на Евхаристията като на Христовата жертва, която считат за постоянна във времето. Дотук е общото. Оттам насетне има разлики в ритуала на благословението. Църковниците ни виждат в недообмисленото изказване на Дионисий да станем „едно” с Рим изкривяване на канона, или още по-лошо – излизане от него, без някой да му е дал право да говори от името на БПЦ и на православието, като цяло.
Еми Мариянска/www.blitz.bg