Владимир Николов – Арт Влади е роден на 16 септември 1980 г. в София. Баща му е художник, поради което израства в среда на интелектуалци и артисти. Още 15-годишен, започва да вае от камък, бронз фигури и поп Арт картини на известни български личности. Завършва училище за приложни изкуства. Работи също с метал, занимава се с керамика и живопис.

Активен и изявен спортист, Владимир Николов се занимава с борба и кикбокс. Спортните му занимания естествено го насочват към спортни теми в изкуството.

Най-известната му скулптура е Олимпийският фонтан в Корсие сюр Вьове (Corsier-sur-Vevey), кантон Во, Швейцария, намиращ се пред централата на Обединената световна борба (United World Wrestling – новото име от септември 2014 г. на Международната федерация по борба, позната като ФИЛА). Там през 2010 г. е поставена скулптура с фигури на борци, изобразяваща известна хватка на прочутия български борец Валентин Йорданов. Тя е първата скулптура извън България, посветена на български спортист. Той прави и бронзови скулптури на всичките 6 президенти на ФИЛА.

През 2011 г. Българската федерация по борба предлага на Столичната община да постави статуя на борец, изработена от Николов, на мястото на загадъчно изчезналата фигура на дискохвъргач пред официалния вход на Националния стадион „Васил Левски“.

През 2011 г. изработва скулптура – бюст от бронз пред Национална спортна академия на професор Райко Петров. Статуята е официално открита от президента на Международната федерация по борба Рафаел Мартинети.

През 2014 г. прави самостоятелна изложба в казино Евиан – Франция. През 2018 г. участва на Първия международен салон за съвременно изкуство в Пале дьо Фестивал – Кан, Франция.

Ункалния талант на Владимир Николов, може да се види в картини, скулптури и дънкови якета за невероятно разнообразие от хора и организации, вариращи от Флойд Мейуедър – най-богатият боксьор в света; живопис за частната колекция на шейха на Абу Даби Шейх Халифа Бин Заед Ал Нахиян; клиенти от звездите на Холивуд като Долф Лундгрен, Кайли Дженър; картини и дънкови якета за частната колекция на Джордан Белфорт – Вълкът на WALLSTREET; специално яке за министъра на отбраната на България Красимир Каракачанов; яке за дъщерята на Брус Лий; якета за американския журналист от Холивуд – Джейсън Лий.

През 2018 г. ArtVLADI бе поканен от БАНКА BEKB -BERNER KANTONAL в Берн, за да направи голямо арт шоу пред 6000 Санта Клауси и да направи специална картина за банката. Художникът направи и картини за банковото наследство.

През 2018 г. ARtVLADI участва в Първия международен панаир за съвременно изкуство в Кан в Palais Des Festival s. През 2019 г. художникът участва в Първия международен панаир за съвременно изкуство в О-Савоя в Рошпо.

Общо неговото творчество е съставено за 24 години от 3600 картини, 1700 скулптури в бронз и 1200 скулптури в камък, всички отделни произведения, изложени в няколко страни, и повече от 3000 парчета пластични скулптури.

Дами и господа, за мен е чест да ви представя моя приятел, изключително талантливия Арт Влади!!!

Здравей, Влади! Къде те откривам в момента?

– Сега съм в къщи. Почивам на Женевското езеро от работата върху отварянето на новата ми галерия, която ще я отворя до два дни. Ще се намира до Замъка на Наполеон и в събота ще я открия. Казва се Арт Фемили Галери и Арт Влади. Тя ще бъде точно на Женевското езеро. Ивоар се казва местността. Вижда се срещу мен Лозана. Много е красиво.

Как се постига това, българин да направи галерия в Швейцария.

– С много постоянство и много вяра. Човек трябва да сбъдва мечтите си. Аз съм вярващ човек. Вярвам много в Господ. Това, което правя го правя с много любов. Все едно е мое дете. Така се развиват нещата. Това ми е пета галерия.

До, но е имало период, в който като си бил в България колеги и приятели са ти казвали, че това нещо не може да успее…

– Да. Имаше много оспорвани неща от по-възрастни колеги, известни български майстори, които казваха, че няма как да станат нещата. Аз правех различно нещо от тях. Не съм завършил Академията. Завършил съм приложни изкуства. От 15 годишен правя каменни фигури. Те ми казваха, че не може една фигура да се прави по-малко от 2 метра и 20 см. Аз ги правех 1 м. и 70 см. Тотално различни. Много скандали имаше от тази гледна точка и аз им казах, че въобще не разбират. Един ден отидох при същите тези колеги като направих фигурите. Те ми казаха, че не могат да повярват, че седят толкова красиво. Даже споделиха, че е по-добре, че не съм завършил Академията, защото противен случай са щели да ме развалят там.

Имало ли е период, в който ти е било трудно да се разделиш с някоя от творбите.

– Всяка една творба я чувствам като мое дете. Трудно се разделям. В момента правя една картина на Ники Динков – Нинджата. Тя ми е много любима, но ще му я дам, защото го чувствам като брат. За такива хора винаги бих си дал любимата картина.

Г-н Динков е изключително популярен и атрактивен в югозападна България, разкажи на за вашето запознанство и преоткриване по-късно…

– Нашето приятелство започва от спортната школа. Той от Левски, аз от ЦСКА. Помежду другото Ники беше доста добър борец. Мислех, че ще стане световен или олимпийски шампион. Беше изключително добър. Ходеше редовно на състезания. Печелеше ги едно след друго. В тази школа станахме много добри приятели. Започнахме да излизаме заедно. Един ден той ми каза, че отивал на едно място да си направил някакъв бизнес. Една година не го видях. Като се върна беше направил много добър бизнес. Дойде за 5 минути. Видяхме се. После пак тръгна да прави пак някакъв бизнес. Мина се още една година. Пак го видях по същия начин. Беше още по-добре. Тогава пак каза, че отива да си прави неговите работи. Просто бил дошъл да ме види. Оттам вече не се видяхме десет години. Скоро световната ни шампионка по бокс Дейзи Ланг, много наша добра приятелка и много готин човек ни събра отново. Ники е много готин човек. Рядко се срещат такива хора като него.

Какво ще кажеш за твоите популярни клиенти?

– Те са много. Един от най-добрите ми клиенти е Мейуедър. Той вече има много творби от мен. Над 25! Дъщеря му също. Съпругата му също има доста неща. Преди една седмица даже му пратих още нови неща. Преди шест години той лично ме потърси. Бях направил едно яке и той ми каза, че го иска. Първият ми клиент беше Дейв Аугусто. Той е човекът, който шие на Конър Мак Грегър костюмите. Един от най-големите бизнесмени и най-голям колекционер на много известни автори. Той прави костюмите на Силвестър Сталоун и на много други. Потърси ме и си взе 3-4 картини от мен. Конър Мак Грегър има две карти от мен. Тайсън Фюри също. Долф Лундгрен. Много още известни актьори и певци. Също така за клиенти имам и български певци. Сто кила има от мен неща.

Те ли си правят поръчка как да изглежда самото яке или ти го решаваш.

– Никога Мейуедър не ме е ограничавал. Винаги е казвал каквото аз измисля. Никога той не е поръчвал. Казва, че иска яке, но не казва тема. По същия начин всички холивудски актьори досега не съм имал някой, който да ми е казвал. Всички чакат да видят аз какво ще сътворя. Те не правят поръчки с определяне точно какво да се направи. Искат творецът да го направи. Това е най-хубавото за един артист. По този начин човек по-добре твори. Защото налага собственият си стил. Това в България липсва.

Откога не си идвал в България.

– 11 години.

Тук изложба ще има ли скоро?

– Имам проект да отворя може би галерия в София. Имам нещо в предвид. Още съм в проект, но може би ще има скоро. Догодина…

Тоест ти ще си дойдеш, за да я откриеш?

– Да. Ще дойда за откриване. Ще поканим звезди. Още го планувам. Търся мястото. Може би ще е в центъра на София. Това е което мога единствено да кажа. По между другото аз съм първият човек в България, който е направил галерия в МОЛ в София. Това беше 2007 г.

Прочетох, че Паулу Коелю и Парис Хилтън са твои клиенти…

– Да. С Паулу Коелю се засякохме в едно кафе. Съседи сме. Редовно започнах да си му рисувам.

А Парис Хилтън?

Бяхме на едно събитие заедно. Аз съм направил революция в поло спорта. Аз съм направил тениски, които се рисуват директно по време на най-големия шампионат в Швейцария. Казваше се Copa San Martin. Това е най-големия шампионат на цяла Швейцария по поло спорт. Идваха най-големите звезди, крале, принцове, принцеси. Тогава беше и Парис Хилтън. Направих голямо шоу като нарисувах всички поло тениски и играха с тях шампионата. Беше голяма еуфория и шоу. Имаше 5-6 хиляди човека. Спечелихме шампионата.

Виждам твои якета с Капитан Америка, с Оптимус Прайм.

Това ми е слабост. Аз съм 80-ти набор. Израснал съм с тези работи – Трансформърс, костенурките Нинджа. На сърцето са ми. Винаги ще ги рисувам и винаги ще ги правя с кеф защото ги правя от дете. В приложното ми казаха да забравя за този стил рисуване. Това не било рисуване. Но както виждаш на днешно време това са картините. Не са вече ренесансовите пейзажчета. Най-новото е това. Все пак едно време слушах и такава музика. Ванила Айс. Ти си един от хората, който тогава правеше такава музика. Даже си един от най-добрите дубльори на Ванила Айс. Фен съм на теб и на Ванила Айс.

Благодаря от сърце!!! Аз ще те свържа с Ванила Айс, за да му направиш яке с Костенурките Нинджа.

– С удоволствие ще го направя. С най-голямо удоволствие бих направил яке на Ванила Айс.

Виждам яке с Брус Ли и Мерилин Монро в твоята страница…

– Да. Направих го за дъщеря му на Брус Ли. Правил съм и за принца на Кувейт. Правил съм и картина за шейха на Абу Даби. Много фигури за принцеси в Дубай.

Това са изключително богати хора. Цената на изкуството се определя от какво?

– Цената от изкуството се определя от артиста. Той трябва да определи на какво ниво е. Не може да рисува уникално и да се определя на ниско ниво. Трябва да знае какво иска. Има някои, които не знаят какво искат. Когато си талантлив и те оценят и другите тогава се получава магията.

Каза, че си вярващ човек…

– Да, наистина съм много вярващ. Много искам да помагам в България на децата в детските градини и в училищата. Искам да имат много консумативи за рисуване. Искам да направя така, че бизнесмените да мислят повече за децата да могат да творят. Аз мисля в тази гледна точка, защото аз съм творец и правя скулптури. Бил съм и спортист. Занимавал съм се 10 години с борба и 10 години с бокс. По този начин искам да помагам и на учениците. Да им се подаряват баскетболни топки, екипчета. Искам да помагам и на църквите. Да могат да се реставрират повече църкви. Ние българите сме уникални. Имаме страхотна религия и църкви. Наистина сме много силни и много готини. Трябва да поддържаме това нещо и този дух. Когато се оправи вярата и училищата всичко ще се промени към по-добро.

Какво мислиш за политиката в България?

– Не се интересувам от политика. Не гледам новини.

Какво още не си нарисувал? Нещо, което ти се върти в главата, но още не е направено?

– Сега правя страхотен проект. Едно специализирано много модерно човече, което съм го проектирал преди 6 години. Сега в момента може да стане много модерно. Нещо като трансформърс. Не мога да го обясня. Ще го направя скоро. Може би до края на годината. Ще се покаже и ще бъде доста известно по целия свят. Много ще е интересно за всички. Това го правя за всички, които обичат арт.

Имаш снимки с Лего човечета, какво представлява?

Аз съм бащата на рисувания Плеймобил. Плеймобил това е немска фирма, която прави тези Лего човечета. Аз направих преди пет години първото нарисувано човече. От там ми пратиха десет. Към момента съм нарисувал над 1000 човечета. Те са лимитирани серии. По същия начин сега ще направя мое човече. Аз ще си го популяризирам. Правил съм най-голямото шоу в Женева на Лего. Събраха се около 5-6 хиляди човека. Там рисувах на живо. Беше трудно, но беше голямо шоу. Накрая направих една голяма картина. Накарах голяма част от децата да рисуват заедно с мен. Тази картина е на летището в Женева. Мога да се поваля, че съм печелил Асамблея на мира в България. Там направих едно много голямо слънце в поп арт стил. Може би съм бил 3-ти клас. Това беше първата ми награда.

Това е било много отдавна.

– Да. Много.

Като човек, който живее в чужбина от много години как ти се виждат нашите стари комунистически паметници. Как го приемаш това, че не се запазиха за туристи. Например как развалиха Бузлуджа.

– Занимавал съм се с монументи. Баща ми също се е занимавал с много паметници. Какво да ти кажа. Няма поддържане. В България изкуството не ги интересува. Много жалко е това нещо. Не мисля, че скоро ще има поправяне. Министъра на културата също не иска да помага. Не поправят старите паметници. Гледат да разрушат. Премахват историята. Хората по цял свят си пазят историята ние я унищожаваме. Ще дам един пример. Храмът, в който се е крил Васил Левски се разрушава. Намира се в София в квартал Слатина. Това е един от най-старите храмове. Той се разрушава. Търсят се 50-60 000 лв. да се възстанови и никой не се отзовава. Всички уж са патриоти. Показват знамена и до там. Някой ден дано българина се събуди. Накрая искам да кажа: „Вярвайте повече и бъдете постоянни. Вярата, любовта и постоянството са трите най-важни неща“.

www.vladivv.com